Quote
dodo2
Ако един имот се продава на търг заради делба, а има отделно и ипотека, какво става с ипотеката?
Харесвам въпроса на Додо. Причината е, че той дава възможност за преговаряне на обемиста материя и подреждане в що-годе систематизиран вид на някакво правно познание по въпроса.
Виждайки накъде са тръгнали нещата в първите страници, отказах се да чета.
Има колеги с юридическо образование, но те не искат да отговорят.
Правото е тяхно, а действителността наоколо и тук е тъжна.
Не мога да отговоря на всичко, но имам известни съображения.
Не мога да съм съвсем сигурен за какъв случай пита Додо, та ще направя известни допускания.
1. Има имот. Какъв е имотът? След като се е стигнало до търг, вероятно имотът е неделим, но има и хипотеза да е делим и пак да се стигне до търг. Все пак тази особеност дава известна вариантност.
2. Има продажба на търг. Какъв търг? Частен търг или търг при съдебен изпълнител.
Има един вариант на делба, който е договор между страните, при което се прави само нотариална заверка на подписите и после вписване. Аз не намирам някакъв проблем, че страните са се споразумели да разделят разни съсобствени вещи, предмети, активи, но стигайки до някакъв имот, да решат, че той ще се продаде на частен търг, а парите от продажбата ще се разделят в съответния процент. Какво от това, че имотът е ипотекиран? Ипотеката си върви с имота. Тя не е пречка да се продаде. Още повече, че дългът може да е отдавна погасен, но поради незнание или немарливост, ипотеката още не е била заличена. Заличаването е тежък и формализиран акт, струва пари, има случаи да да го забавят, забравят. Нищо конкретно не знаем в тази посока.
3. Имаме делба. Каква делба? Горе споделих субективно мнение, че дори при най.обикновената доБроволна делба с договор има вариант да се иде на търг (но тук съм по-скоро склонен да мисля, че става дума за частен търг. Не знам как ще погледне един съд на договор за доброволна делба само с нотариална заверка на подписите и дали ще е склонен да издаде заповед и изпълнителен лист за предаване на съдебен изпълнител само на основание този договор. По-скоро не ми се вярва.)
При доброволната делба (другия вид), която се случва чрез съд, пак има договор, но във вид на съдебна спогодба. Ерго съдът е взел решение. Нямам ясен отговор, но след като съдът се е произнесъл има влазло в сила решение, защо пък да не е възможно да се мине към продажба чрез съдебен изпълнител.
Търгът за продажба чрез съдебен изпълнител е едно изпълнително производство, което следва някакво друго производство, акт, което постановява нещо по отношение на материалноправния интерес. Вярно, че има и изключение, но то тук по-скоро не ни интересува, въпросът на Додо е за делба. Иначе, законодателят не е с еднакво отношение към всички субекти. Той е дал право на държавата, общините и банките за минават директно към изпълнително производство, без да са длъжни преди това да докажат и защитят своя интерес и право в съд. Представят на съда извлечение от счетоводните си книжа, от коите е видно, че се дължи и поискват да се премине към изпълнение по отношение на обезпечението чрез съдебен изпълнител. Иначе трябва да има подлежащ на изпълнение акт, кой дава основание да се поиска изпълнение.
Важното е, че не може всеки и по всяко време да се обърне към съдебен изпълнител и да поиска изпълнение.
Трябва да съществува основание - акт, решетие, документ, който дава право на кредитора да се обърне към съда и да поиска издаването на заповед и съответния изпълнителен лист.
За съдебната делба има писано разни неща, нея я прескачам, що да досаждам.
Иванов е развил някаква теза. Частен случай е, но нещата са правдиво описани.
4. Има ипотека. Имотеката върху целия имот ли е или върху част от него?
Дългът само на е един от съделителите ли е? Има ли изрично съгласие на недължащия за обезпечаване с негова собственост на чужд дълг?
Платен ли е дългът ? Целият или част ?
Кое поред обезпечение е ипотеката върху този имот и има ли основание да се поиска от кредитора някакво предоговаряне и преоформяне на дълговото отношение.
Някъде ми се мерна някакво твърдение за поемане на дълга от купувача.
Не харесвам и не приемам такова твърдение. Купувачът може по някаква причина да се съгласи да купи имот с тежест. Може и да се случи фактически поради незнание или недоглеждане, без изрично да е дал съгласието си за това.
Заемното отношение е съвсем отделно. Без отделен договор за цесия и изрично писмено съгласие от страна на купувача, няма хипотеза той да стане страна по заемното отношение с банката. Нито пък може да бъде принуден.
Принудителна продажба на имота е едно, плащането на дълг е съвсем друго нещо.
Желая на всички колеги Весел Празник и Щастлива Нова 2011 година!
Бъдете добри !
