[
paper.standartnews.com]
Младежи втора ръка
Един стар виц от времената на соца разказва как бившият Първи отива в едно позападнало село и започва да обещава: "Ще ви построим това, ще ви донесем онова, ще направим детски градини". "Ама защо детски градини, другарю Живков?" - плахо попитал някой. - "Ние нямаме деца". "И деца ще ви направим".
На нещо подобно напомнят подхвърлените преди дни изявления, че ще започнем да внасяме младежи, за да коригират демографската криза. Е, тука вече ударихме джакпота. След вноса на картофи от Холандия, яйца от Полша, агнешко от Австралия или бог знае откъде, защо да не си внесем и млади хора от... всъщност властта така и не уточнява откъде ще ги вземем. Вероятно от още по-крайно и тотално закъсали места, след като въпросните младежи ще се съгласят да хвърлят котва в България. Защото нещата, с които бихме могли да ги привлечем, честно казано, не са особено много. Минималната работна заплата, която работодателят щедро гарантира на всеки млад човек, ако въобще го наеме на работа, едва ли ще накара някой чужденец да закопнее да формира точно нашия брутен вътрешен продукт. Образованието ни след толкова псевдореформи е на такова дередже, че собствените ни млади хора предпочитат да си вземат дипломите от някъде другаде, стига да им се отвори такава възможност. А, сетих се - не пипайте Студентски град! Това е единственото уникално българско и специфично наше нещо, с което можем да запленим сърцата на чужденците. Ако не затворим чалготеките, нищо чудно от него да се пръкне новата алтернатива я на нестинарките, я на Дисниленд, я на някой друг увеселителен парк с неограничено работно време. Вместо да се чудим как да го закрием, можем да започнем да продаваме билети за него - все някой чужденец със сигурност ще предпочете да се запознава с уникалните ни традиции в бг версията на Лас Вегас. И току-виж, останал.
Всъщност идеята с внос на работна ръка никак не е нова - още по времето на социализма по разни междуправителствени спогодби у нас работеха десетки виетнамци. При това по време, когато проблеми с демографията и икономиката не съществуваха. В последните години тази идея се реанимира периодично - повтарят я университетите, когато ходят на пазар за студенти от така наречения трети свят, защото само те продължават да носят реална валута на закъсалото ни висше образование. Повтарят я и министри всеки път, когато нещо в държавата зацикли, така че човек остава с впечатлението, че чужденците са едва ли не панацеята за всякакъв вид кризи у нас. Явно някои много набързо са възприели тезата за така наречения "калпав материал", щом с охота се опитват да го подобрят с външни примеси. Докато всеки млад българин носи в раницата си като маршалски жезъл еднопосочен билет, ние пишем стратегии за привличане на гастарбайтери, които да ни решат проблемите. Без да се замисляме, че ако икономиката ни заработи, същите тези българи, които с охота вземат първия самолет за навън, сигурно все пак биха останали в страната ни. Същата, която сега ги кара да се чувстват втора ръка. Мъжете от обезлюдяващите се родопски села, които на принципа на прелетните птици заминават всяко лято да строят една по-щастлива от нас Европа, може би ще предпочетат да останат при семействата си, ако има кой да им гарантира поминъка. Но докато собствената ни държава прави така, че самите ние да се чувстваме гастарбайтери в нея, при това зле платени и вечно нещастни, няма начин нещата да се променят. Все едно дали ще внесем виетнамци, сенегалци или работна ръка от Космоса.
