Quote
TZARS
Budala, добре си ги изложил линковете от вестника. Всяка статия е в общи линии вярна.
Обаче, животът върви напред и щем нещем, трябва да се борим (тези дето сме тука).
Дай да се изнесем всичките "бели" и да оставим на произвола цяла една държава - не става така.
Трябва един Пиночет, здрава ръка, закони, бачкане и полека лека - в Европа.
Оказва се, че 2 млн човека хранят 7,5 млн. население.
Не бих искал да бъда разбран неправилно. Независимо ,че 2/3 от живота си съм живял извън България, никога в живота си не съм се определял за някакъв друг освен българин,не съм променял името си след получаване на гражданство (1984год.
),синът ми е Кирил ( приятелите му го наричат Kris with a "K"
), независимо, че съпругата ми е немкиня и мисля, разбирате какви противоречия възникват в такъв случай
.Внучката ми носи благозвучното българско име Елица (снаха ми и казва Liz, но по Свидетелство за Раждане си е Elitza),Преди да се установим със съпругата ми в САЩ , сме живели 9 години в ГФР ( Niedersachsen),запознат съм с живота там (краят на 70 и началото на 80 години на 20 век).Никога не съм писал ,че тук е лесно или съм възвеличавал местните rednecks. Проблеми и трудности тук има , лоши хора и престъпления също ,необразовани хора и.т.н. , но за всеки има място ,ако не нарушава законите,просто си създава своя среда , в която се движи (всякакви шаблонни определения за "пицари" и " чистачи на тоалетни" са смешни:]) , няма срамна работа.
В момента е трудно да се намира работа заради кризата и заради лошото управление през последните 8-9 години .В момента у дома живеят момче и момиче от България ,които са дошли преди няколко месеца на студентска бригада , обичат се и възнамеряват да си опитат късмета тук .Аз им обясних трудностите,които ги очакват и споделих мнението си ,че като европейци ,по-добре би било да опитат да се реализират в Западна Европа ( даже говорих с брата на съпругата ми в Германия /Buxtehude, дали не би могъл да им помогне,но там нещата са по-различни от тук) , но желаят да останат тук *huh*. Станах им гарант и ги записахме като студенти в един от колежите тук( имаше и молба за промени на статута, но съпругата ми се занимава с това ,така ,че не зная подробности).Намерихме им работа да зареждат рафтовете в един супермаркет през нощта .Сега си търсят квартира и от другата седмица започват училище.
Ето така стоят нещата ,няма нужда да се хабят толкова нерви за оплюване по форумите за елеметарни неща от живота. Всеки има право на избор в живота си. Но все пак аз съм оптимист за бъдещето на България.*ok*
