Quote
ivorad
Като оставим настрана специалното отношение към събеседника, няколко уточнения:
1. Никъде не твърдя, че съотношението 1:5 и близките му вариации е вечно, непроменливо и със силата на закон.
2. Онези, които познават европейския пазар отблизо знаят, че това завишено съотношение се формира чрез един процес на увеличение на цените, протекъл през последните 10-15 години. За да е наясно с това, обаче, човек трябва да е живял поне няколко години на Запад. Така би могъл да си спомни, например, че до около 1996-7 година във Франция бе напълно мислимо да се купи Т3 или Т4 за сума между 60 и 80 000 сегашни евро /т.е. - за 500 000 и под 500 000 франка/. А в сравнение с тогавашните доходи на французите това бе именно около 2,5 - 3 годишни дохода на домакинство.
3. Днес, обаче, подобен апартамент за средностатистически французин в средностатистически / добър/ квартал трудно може да се намери за по-малко от 220 - 250 000 евро. Като се има предвид, че доходите на средното домакинство във Франция днес се колебаят между 40 и 55 000 евро годишно - сметката е повече от ясна.
4. Постнатата диаграма на английската статистика показва подобно развитие и на техния пазар, мога да приведа числата и в Германия.
.........................................
Това е - съвсем накратко казано.
Може да ни харесва или не - въпрос на вкус. Важното е, че посочените цени и съотношения са коректни, т.е. - статистически близки до действителното положение на нещата. Истината е, че в Европа цените на НИ поскъпнаха много повече, отколкото в САЩ и това е статистически доказуемо.Именно този факт, междувпрочем, предпази европейците от такова залитане по спекулативни сделки с недвижимости - ето защо големите фалити на банки и инвестиционни фондове се случиха в Америка, а не в Европа
Най - лошото е, че в страни с висока класова сегрегация жилищата са "луксозна" стока и цената им се определят не от покупателната способност на 70-80% от населението / както е в развития свят/ , а само на ония 15-20% платежоспособни потребители, които могат да си я позволят. Това означава, че цените в България се базират не на доходите на ония, които изкарват по 500 и по-малко месечно, а на доходите на хората с четирицифрени заплати.
Ако приемем, че месечните доходи на едно домакинство от българската средна класа са около 2500 лв, то при съотношение като в САЩ от 1:3 цените на масовите жилища следва да се въртят около 90 000 лв, а ако допуснем, че съотношението по-скоро е 1:5 - тогава цената отскача някъде към 150 000 лв.
Т.е. - платежоспособното търсене у нас би понесло цени от порядъка на 45 - 75 000 евро.
Е, въпреки доскорошния балон , масовите цени в големите градове днес са именно в тези дименсии.
Това е и причината пазарът да е в относително равновесие в последните месеци, въпреки очакванията на хора с ниски доходи те да паднат до 100-150 евро/кв.м.
Истината е, че минималните доходи у нас влияят не на цените на НИ, а на наемите. Които са относително ниски спрямо цените на жилищата. Просто получаващите минимални заплати са извън пазара на имотите, но пък са най-важният играч на пазара на наемите.
Иворад,
Не съм сигурен в това, как точно е прозвучало изказването ми и искам да те уверя, че ако си го възприел като нещо остро срещу тебе лично, то това не е вярно. Тук се пише бързо, без много разяснения и коментари. Прочитайки си рекох: този човек обичайно пише много смислени неща, защо сега иска да внуши, че това съотношение е нормално!
И понеже нямаше никаква реакция от останалите колеги, нещо ме накара веднага да взема мерки, щото никой да не вземе да мисли, че ТАКА ТРЯБВА ДА Е.
Именно така ми прозвуча - като убеденост в нормалността на тава явление.
Ясно е, че пазарът ще направи това, което той мисли за правилно, при което няма да се интересува от моето или твоето мнения.
Смисълът на форума повече го виждам в посока на общуване и търсене на правдиви връзки и равновесни зависимости, които дават систематизирана представа за нещата. Прогнозите не ми харесват.
Та, това което категорично исках да споделя, че съотношение 1:5 или 1:6 не приемам за "нормални" - те са резултат на пазарни изкривявания. Пазарни изкривявания може да има за големи периоди в сравнения с крехкия човешки живот. Дори да ги има за относително дълъг период - те са си изкривявания.
А защо се получават изкривявания. Той пазарът не е живо същество със своя собствена воля. Няма сега да коментирам как се формира - дълга тема.
В рамките на много кратък, ефимерен от гледна точка на историята период, финансова сфера успя да натрапи на обществото "виждането" си, че е нормално да изземва огромна част от печалбата. В САЩ за по-малко от 30 години от 8-9 % частта от цялата корпоративна печалба, която отива във финансовата сфера, стана 50 %.
Хватките и номерата, които се прилагаха, са безчет. В България в частност, на основание и на дребнавия ни манталитет, се стигна до убеденост, че е голяма далавера да си купиш имот на безбожни цени и със скъп кредит, защото така или иначе скоро ще получаваме колкото европейците.
Пари няма, а за страни като Бг парите ще стават все по-трудни за намиране. Доходите ще падат първо, после дълго ще стагнират в съпоставими условия. Не е удачно да се сравняваме с Франция и Германия - това са страни, които са защитили правото си да са на международния пазар с продукти, в чиято цена има богато включена добавена стойност. При нас не е така.
Да признаеш, че е нормално да плащаш 6 годишни дохода на двама здраво работещи за среден Бг дом е равносилно да се опитваш с неистови усилия да постигнеш следните странни цели :
- да защитиш високия процент обезщетение на собствениците на парцели,
- да защитиш високите корпоративни печалби на строителния бранш,
- да защитиш интересите на банките,
- да се погрижиш и за други интереси,
С ЦЕНАТА НА ТВОЯ ЖИВОТ.
