Спиридон Тепавичаров за Турция след Освобождението не си точен, ние сме я нападали само веднъж, Балканската война, после те ни го връщат /и още как/ Междусъюзническата...потомците на тракийските българи помнят. Иначе за Османската империя си прав като цяло, голяма сила са били до към 17 век. Стигат до Виена и едва не я завладяват, не е шега работа това. Мисля, че от битката при Лепанто започваха да залязват. То и няма как да е иначе, след като са опитвали да завладеят цяла Европа, ама с времето разбрали, че с един гол юруш не става. Във времената на султанския просперитет покореният ни народ не е усещал така жестоко властта им, по-скоро икономически заради непрестанните войни е страдало населението. Чак когато почват да губят навсякъде османлиите тогава започва и трагедията ни - кръвният данък, насилственото помохамеданчване.
При цялото ми уважение към Освобождението като празник, смятам, че национален трябваше да бъде Съединението или денят на светите братя Кирил и Методий, денят на писмеността. Съединението е кулминацията в развитието на Третата ни държава, от там нататък започват грешките и съответно падението - убийството на Стамболов, превръщането на Фердинанд в неоспорим фактор в политиката ни, после войните, катастрофите, необявената гражданска война, сервилността и безгръбначието на нашите комунисти....защото чехите и те имаха комунисти, но имаха и Пражка пролет, проведена от също такива комунисти.
Ако хвърлите един поглед на историята ни ще видите как възходите и паденията ни следват на огромни амплитуди. Единствено при първото българско царство в периода Крум - Симеон има що годе някаква устойчивост.
Аспарух 681 и после при Тервел след само 20-30 години България става фактор на Балканите и дори спасител на Константинопол, което ще рече и на Европа, без да подценявам и победата на Мартел. След това за около 60-70 години имаме държава сякаш на книга - непрекъснати преврати и междуособици и византийците само по чудо не ни завладяват още тогава.
После Крум Страшни - ставаме огромна сила, смазваме страшните авари, нанасяме едно от двете най-жестоки поражения на Византия в историята й. При Борис обаче се случва нещо страшно въпреки, че това е един от най-великите ни владетели. Плащаме цената на християнството тоест политиката с цената на прекъсване на корена на държавността ни. Избитите боили са били цвета на прабългарската аристокрация. Борис ги е затрил и за да укрепи централната власт, но от там нататък съдбата на народа ни се дава на случайността, какъв владетел ще седне на трона. Насилствено въведената религия пък като всяко насилствено радикално нещо е довела до изродяване на вярата и неслучайно богимилите се появяват първо тук.
Следва Симеон и най-големият ни разцвет. И пак всяко чудо за 3 дни, разцветът продължава точно от - до царуването на Симеон. При сина му Петър всичко пропада за няколко години и България в голямата си част е завладяна от Византия. При Самуил борбата е била вече не за съперничество с имеприята, а за оцеляване и въпреки чудесата героизъм падаме.После 160 години нямаме държава.
Второ българско царство - отново мигновен възход - Асен, Калоян, Иван Асен II апогей и от там за 10 години държавата се срутва - междусобици, "селското" въстание...Ивайло дори става Цар, после пък татарин сяда на трона, България се разпарчетосва на няколко държави, идват османските турци, безславно се даваме...край...500 години ни няма на картата на Европа.
Трето българско царство - мигновен възход, Съединение, "прусаци" на Балканите,"швейцарци", "белгийци" и т.н. за няма и 30 години и после трите войни, трагедия, катастрофа.
Това ни е историята, бързи възходи и още по-бързи, но много по-трайни падения след това.
Няколко са причините според мен /а и не само/ за това:
географското положение - съседи на не кой да е, а Византия, която никога не се примирява със загубата на своите земи, от там непрекъснати войни да запазим взетото, а те да си го възстановят, но за нас като млада държава това е било направо непосилна задача. Това заедно с амбицията на нашите велики владетели и специално Симеон да стават и римски императори просто изцежда силите на народа, през 2 години и германците да водеха войни и те щяха да клекнат и то много по-рано. Това е за мен причината за краха на първото ни царство.
Религията - избираме православието тоест доктрината на цезаропапизма - църквата е подчинена на владетеля. За времето си е изглеждало правилен ход, но историята показва друго. Откъсваме се от западните католически държави, подчинени на папата в църковно отношение, донякъде и в политическо. Затова не понасяме тежестите на Светата инквизиция и мрачните средни векове на запад.Просто не достигаме до тях, защото падаме под османска власт много по-рано. А падаме, защото не получаваме необходимата подкрепа от запада. А не я получаваме, защото сме православни, след голямата схизма 1054 те са били за нас еретици и ние за тях и като всяка вътрешна разправия понякога омразата е била по-силна отколкто към другите религии. Оше повече, че е наложена насилствено у нас,което довежда до разправата със старата аристокрация, после опита за възраждане на езичеството при Расате,богомилството.
Изцяло унищожения ни политически елит от османлиите - от там следва надеждата за големия брат - дядо Иван, слабата дипломатическа и политическа и правна култура на новия ни елит, избирането на съвсем неподходяща личност за цар, всичко това води до националните ни трагедии.
Така и комунистите под диктовката на Сталин унищожиха наред с няколко десетки главорези и елита на третото ни българско царство.
Малко сме градяли, повече сме рушили, това е истината. Нямали сме устойчиво развитие. Между Златния век и Търновската школа на патриарх Евтимий нямаме нищо, никакво развитие на книжовност. И сега историята ни се гради като цяло от византийски и западни извори, чужди летописци са пишели нашата история.
И в наши дни е същото - ликвидационите съвети, Мавзолея....прекалено рушим, прекалено се опитваме да започнем на чисто, прекалено много омраза и емоции властват в политиката ни за сметка на прагматизма и идеята за държавност. Прекалено много про и анти са се натрупали, прекалено много фили и фоби. Американофили и фоби, русофили и фоби. Не мога да разбера как може да изпитваш неприязън към или мразиш цял народ. Има политика и интереси, между които трябва да защитиш интереса на собствената си държава, това не успяха или пожелаха да научат нашите политици. Прекалено малко история са чели или пък нищичко не са разбрали от нея.
.
