Комбат, много стегнато, ясно и добре построено изложение на проблема. Поздрави!
Напълно подкрепям тезата ти и надали бих го написала толкова добре.
На почитателинтте на фундаменталните науки бих искала да обърна внимание върху следното:
1.
Нациите, които са ни дадени за пример, възпитават децата си още от началното училище в почит към историята.
Учат ги да се учат от грешките в историческото развитие и да се гордеят с това, което си заслужава. Няма японче, което да се срамува за това, че страната им беше смазана безмилостно по време на Втората световна война. Те почитат загиналите и не искат да забравят това, което им е било причинено. В същото време възстановиха градовете си, запазвайки белезите на ужаса като урок на историята. Въпреки приобщаването към останалия свят, което продължава вече 200 години, не забравят, почитат и спазват традициите - вижте само празниците им - година на тигъра, черешови клонки (през март всички централни улици са окичени със цъфнали пластмасови/хартиени клонки с розов цвят), след това празници на момичетата/момчетата, настъпващи в определена възраст - кимона, ритуали в училища и на общественин места. Много може да се говори. Питам при нас как е? - традиции, обичаи, празници...Вместо да съборим сградата на мавзолея (строена от архитект, затворен в Белене) да бяхме я усвоили - идеи много имаше, затова пък сега е паркинг- къде е белега на времето, което не искаме да се повтори? Вместо крясъците за събаряне на паметника на съветската армия, би трябвало децата да имат урок по история ТАМ - за да научат и запомнят, че подарената свобода се плаща скъпо и когато ботуша на освободителя стъпи някъде, там дълго време нищо здраво не расте.
2.
Липсата на държавност при управлението на една нация води до това, в което сме се превърнали.
Вместо стратегия за това, което имаме и трябва да развиваме - рушене и отричане на всичко. Пътища, училища, спортни центрове, концертни зали и театри - превърнати в едва крепящи се сгради, приютили почти доброволния труд на учители, треньори и артисти. Затова пък порнографията и вулгарния кич на чалгата са поднесени, не, натикани в съзнанието и душите на второ поколение млади хора, което няма как да събуди кълновете на гордост и самоуважение. Вместо това избуява простащината и перверзията - силикон на 18 годишна възраст-масов идеал на деца и родители.
3.
Липсата на правила и контрол върху държавните и обществени лица.
Ще дам само един пример - след Освобождението при уреждането на пощенската служба на държавата за всеки похарчен лев се дава регламентиран със наредба отчет - там където са се ползвали пощенски конски впрягове (основно транспортно средство) следва точно указание какви пари се отпускат за поддръжката на животните - храна, сбруя и т.н., ако животното загине - обследване по какви причини и как се е стигнало до това- не е възможно на едно място да е добре , а на друго зле - явно не се е допускало по никакъв начин държавата да бъде ощетена, тъй като правилата са за всички. Къде са тези регламенти , как се спазват, какви са процедурите днес?
Щом веднъж сме могли да уредим държавата си и да постигнем статут на равнопоставено развитие на европейска страна сега защо да не можем? Но този период се пропуска при анализите на историческия ни път къто самостоятелна държава. А за да сме на това дередже, очевидно връзката държава - граждани е еднопосочна и е в интерес на тези, които управляват - простия народ се управлява с остен.
Просветения се управлява сам! Просвещението обаче не означава само математика, химия... технологии - те са само едната ръка, която държи кормилото на самоуправлението, а другата? Омагьосания кръг може да бъде разкъсан и времето за това е настъпило. Иначе за какво ни е демокрацията?!
