Quote
Jim
Жалко е ако самочувствието ни трябва да се базира на историята. Не бих се гордял особено ако бях и египтянин, грък, италианец, испанец, въпреки че те са имали велики държави и империи. Ние в общи линии сме се борили за оцеляване. Едва ли и съседите ни са чували за Аспарух, Иван Асен или Симеон. А по света изобщо не знаят къде е България. Много по-важно е положението в момента и стандарта на живот на хората. Ако си германец, японец, швейцарец, скандинавец можеш да се гордееш - живееш в много цивилизована и уредена държава. Ако си американец (държава почти без история) още повече - родината ти може да прати сонди на двете страни на Марс, може да отиде и да смачка една силна армия на другия край на света. А ако си българин и отидеш в чужбина, по-добре не споменавай какъв си, като цяло имиджът ни не е добър. Ние сами трябва да направим държавата си такава, че да се гордеем с нея, а не с това което са направили нашите прадеди. И всякакви поговорки за важността на историята имат толкова смисъл, колкото и паленето на свещички и моленето на господ.
Аргонавт, сигурно това никак не ти е харесало, съжалявам, нищо лично, но това ми е мнението. Уважавам само фундаменталните науки (математика, физика, химия, биология...)
Не ,
Jim, напротив , очаквам болшинството мнения да са в тази насока.
Нека се огледаме само около нас - Румъния , Сърбия , Гърция , Турция и дори Македония , в коя от тях има такъв нихилизъм към държавата , към историята като при нас? Моля , да изключим корупцията и далаверите на управляващите /предишни и сегашни/ защото ги има навсякъде.
Връщайки се назад , 150 години , задавам си въпроса "Какво е станало с този народ след Възраждането , къде се загубват ценностите на този процес , защо националния ни герой е бай Ганьо?"
Години след гимназиалното обучение , разбирам , че една от най-големите заслуги на народа ни е успеха в борбата за Самостоятелна църква. Дали заради атеизма на последните десетилетия или поради други причини , на този успех не се обръщаше голямо внимание , само се споменаваше в учебниците. Борбата продължава 10 години . Русия и Гърция държат територията на българската църква да е между Дунав и Балкана заедно със София/ пределите на Княжество България/. Българската делегация упорито отказва да се съгласи на това предложение . И успява да постигне целта си - Турция признава територията на Българската църква , като за спорните територии провежда пеблесцит. Това е територията на СанСтефанска България.
Ето и руските имперски интереси синтезирани от Граф Игнатиев- най-необходимо на руската политика е да печели като свои съюзници иноверното население в Турската империя , но не трябва "да приема средството за цел, т.е. да иска освобождението на славяните , като им даде след това възможност да служат на враждебна на Русия политика". /"Зписки графа Н.П.Игнатиева"/. Така започва Руско-турската Освободителна война , защото Русия вижда , че ще ни изтърве.
Интересно какво става при учредяването на Великото Народно събрание. Депутатите са разделени на две - една част продължители на борбата за самостоятелна църква , които не искат да приемат конституцията , а България да остане автономна в рамките на империята. Сред тях е и Стамболов. В последствие знаете какво става , всички депутати се съгласяват освен един , който остава докрай непримерим- Т.Х.Станчев от Русчук - "Понеже той видял и се уверил , че се пристъпва към разглеждането на Органическия устав, с което фактически доказваме , че приемаме разделението на Отечеството ни, без да направим потребното заявление - то съвестта му и убежгденията му буйно мъчат душата му , като му предсказват страшно осуждение и вечна мъка.Затова той си дава оставката от представителството и се счита свободен от всяко задължение."
