От блога на gretna
15.11 23:56 - Има нещо гнило в България
Да ме прощава Шекспир за плагиатството ама нали съм Българче, от вътре ми дойде да си открадна заглавието от този отдавна умрял и нетърсещ авторски права английски сценарист и продуцент.
Нека да започна с една малка интродукция, на Български се казваше увод или нещо такова, за съжаление след 20 години облъчван от българофобска пропаганда вече съм забравил някой основни думи, правила и други постолати на Българският език. Не може да ме вините за липсата на грамотност защото аз съм учил в нормално училище до 4 клас т.е. бил съм едва чавдарче. Впрочем станах пионерче но само за два месеца от Септември до Ноември.
След това всичко се срина и мъничките дечица който нямаха шанса на батковците от гимназията бяха пометени от демократичните промени както роден политик помита гражданското доверие само за миг.
Добре че поне не се случи да съм дете на демокрацията, и все пак у мен останаха някой спомени от "преди". Предимно в съзнанието ми са се запечатали сетивни усещания, като миризмата в такси Жигули, вкусът на разтворими течни сокчета концентрати сипвани срещу пари давани от нашите в стъклени чашки за многократна употреба. Пиеш на екс и връщаш чашката на чичкото.
Освен миризми и вкусове от отминали вемена помня още сметановият сладолет за 0,38 лв, билетчетата за градският транспорт 0,06 лв., цигарите Средец 100 пакет с златен и сребърен станьол ( бащами ги пушеше), световното в Мексико 86 ( само от части и то само финала и "фото Мексик": на Харманите), и още някой дребни и незначителни неща значими само за едно 7, 8 годишно дете. Това не е носталгия. Да ви кажа чесно ако трябва да избирам измежду това което ми разказват възрастните и сегашното време, не бих избрал първото. Нормало е в детските спомени да останат само хубавите неща, пък и какво съм видял аз от лошите?
Добре.
С интрото свърших. Малко го увеличих но така е, като пиша на прима виста без редактор до мен нещата винаги стават по длъжки. Та какво исках да кажа впрочем. В България нещата не са добре. Това всички го виждат. За съжаление ако на 90% от този народ това не му пречи, на мен ми вади очите и скоро време ще ослепея досущ като Омир. Дано поне си намеря някоя секретарка да записва моите поеми.
Въщност абсурдните практики и неадекватното поведение на хора който са се нагърбили с управлението на тази малка държавица ме карат да се чувствам прекалено самоуверен, умен и красив, това последното е чисто его.
Сега да изложа, или по образно казано да разстеля мойта мисъл пред Вас, читателите който сте оцеляли след безмисленият увод.
Ако си представим че България е една фирма. Министър председателят е шеф на борда на директорите, Министрите са членове на този борд, Народното събрание е отдел маркетинг, полицията, пожарната и армията са връзки с общественоста, промишленоста е отдел продажби, Образованието е Човешки ресурси, здравеопазването е Здравният център а всички прости хорица наоколо сме служители, то може да започнем с моя помощ разбира се един анализ.
Защо с моя помощ? Аз може и да не разбирам от някой работи като от писане на интересни разказчета, но разбирам от управление на фирми и то доста по-големи от тази в нашият случай.
Нека започнем от зад напред.
Кога една фирма има подготвени, морални и добри служители? Когато им плаща навреме заплатите, който са малко по-големи от средните в сектора, грижи се за тяхното постояно теоритично и практично усъвършенстване и не на последно място ги пита как се чувстват, притеснява ли ги нещо, как се държи прекят началник с тях, имат ли проблеми.
Моят въпрос е, кога за последно някой от Връзки с общественоста, HR или голям шеф през последните 20 години Ви попита имате ли проблеми? А това е най малкият проблем всъшност. Аз се удивих когато се оказа през далечната 97 година че в цялото училище нямаше човек (освен мен )на който учителите да пишат шестица без да ги е срам от себе си. Добре че намерих вътрешна воля да проължа да уча въпреки този учителски тормоз( е българският го занемарих защотото не ми беше интересен а въщност сега се оказва най-важен). Коя фирма не подготвя своите служители добре? Тази която или ще се продава но цената и е скъпа и тя трябва да понатрупа негативи, или тази която е собственост на някой който хич не го е еня за нея защотото има други интереси(в нашият случай фирмата е собственост на народа на България т.е. наша публична собственост) е оставена на нейните уравители, който поради важноста на постовете си и допирът с лостовете на управление и стопански ресурси имат интерес служителите да са неграмотни, глупави и прости за да могат те първо да крадът незабелязано ( или забелязано но безнаказно) от все пак действащото производство и печалби и второ да няма кой да ги измести от техните постове. Уф, аз като видя такава фирма лошо ми става.
Веднага започвам да съжалявам работниците, който като ги погледнеш как усърдно се трудят а то за какво, за да може някой техен шеф да живее на техен гръб. В този вид фирми служителите работят най-много а получават най-малко, и много рядко протестират защото всъщност са доволни. То какво му трябва на човек хляб и зрелище.
Ако хората бяха малко по образовани, мако по умни и малко по хора то щяха да разберат всъщност че те са собствениците и могат да изритат некъдърните, крадливи шефове и да назначат мен например ( аз взимам много и не ставам поне не за сегашното положение) на този важен но и отговорен пост и да изискват резултати.
Отговорен ли казах?
Ако някой ми каже че поемане на отговорност е да се явиш пред 10 камери и 30 микрофона и да кажеш смело "аз поемам цялата отговорност за това и онова" няма да се здържа и ще му дам 25 лв да отиде на безплатен преглед при някой мозачен терапевт.
Ако в една фирма някой загуби 50% от капиталът и чрез лоша инвестиция то той би бил щастлив да е в затвора за 30 години а не изпратен на служебно плуване по средата на Тихия океан с закачен за глезена 300 кг каменен букет подарен му от любящите собственици. Съжалявам всеки човек който се възхищава на отговорните управители в нашата фирма.
Прочетох си дългият пост и ми се отписа. Не ми се пише повече. Ще завърша с едно две изречения колкото да не е без хич.
Когато в една общество лошите мачкат безнаказано, имат власт, пари и сила да правят каквото си поискат за сметка на останалите то тогава най-добре е това общество да престане да съществува, да се разгради на основни съставки да изхвърли ненужните сегменти и след това пак да се съедини в едно цяло.
Ако слабите хора са измислили приказката за Видов ден то това не е просто ей така. За добро или зло найстина всичко се връща на този свят. Кръговратът освен природен е и духовен. Дори и аз да не успея да прочистя ще го направи някой друг. За съжаление покрай ненужните ще си отидат и незаслужили но така е винаги. При клизмата не излиза само отровата а и някой вкусни неща( гнусна метафора, моля за извинение).
Сега съм на 30. Всеки ден ставам все по умен и все по силен. Всеки ден наслагва в мен омраза и ярост. Ако всичко върви по-план на 40 ще експлоадирам. До тогава успех на фирмата и на всички служители и служителки работещи усърдно в нея.
*bow* *bow* *bow* *bow* *bow* *bow* *bow*
Където свършва логиката, започва БЪЛГАРИЯ
