Преглед на печата

КОЙ ПОЕМА РАЗХОДИТЕ ПРИ ПОКУПКО-ПРОДАЖБАТА НА ИМОТИ




Графиката на Капитал, а няма причина да се съмняваме сериозно в нея, е повече от красноречива!

Кой ще поеме разходите по една сделка се определя най вече от:
- законодателството и традициите на съответната страна
- типа агенция
- състоянието на пазара към даден момент

Като изключим първия и втория фактор, т.е. приемем като основен критерий състоянитето на пазара биха се отличили и три тенденции в работата на посредниците определяща и техния тип!
- при сравнително балансираните пазари - разходите се заплащат от двете страни - посредникът е тип "чист посредник"
- при пазари с привест на търсенето - посредникът действа повече като агент на купувача и разходите се заплащат от него. Но дали трябва да говорим за посредническа услуга?
- при пазари с привест на предлагането - посредникът се превръща в търговско-рекламен отдел на продавача. Красноречив пример в Бг е политиката на АДРЕС. Но отново въпроса е същият: дали трябва да говорим за посредническа услуга?

Състоянието на пазара към даден достатъчно дълъг период, непременно ще рефлектира в законодателството и преорентиране на част от учасниците!
Все пак не бийте посредника в неговия най-чист вид! Той съществува навсякъде при всички системи, независимо от законодателните рамки и традиционните нагласи и единствената причина за съществуването му е доверието, което изгражда към собствената си персона, безпристрастността и професионализма му!

Независимо от законодателните рамки и традиционните нагласи съществуват и агентите на купувачите и търговско-рекламните отдели на продавачите!

МИЛКО, СЛЕД ТВОИТЕ ПОСТОВЕ, ЧОВЕК БЕЗУСПУШНО СЕ ОПИТВА ДА СИ РЕДАКТИРА ТЕСКТА!



Редактиран 9 път(и).Последна редакция на 2009-02-14 10:36 от goro.

"Имотите през 2009-a - Само Cash*"(* в брой - от англ. език)

Нищо ново няма в информацията. Но от позоваванията на "Адрес", започна да ми се повдига..........

Българският лев стои пред първото си изпитание. I част

/Превод на статията на авторитетния германски вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг от 13.02.2009/

Линк: линк

13. Феруари 2009. Все повече задълбочаващата се кредитна криза изисква своя данък от източноевропейските валути. Силно намалялото желание на инвеститорите да поемат рискове и намалелия поток на капитали в региона, водят до значителен спад на курсовете на местните валути. Баланса на спада за изминалите месеци е стряскащ. Допреди не много отдавна намиращата се на рекордно равнище чехска крона, загуби 20% от стойността си, сръбския динар 23%, турската лира 27% а руската рубла 31%. Още по-тежко пострадаха румънската лея 39%, полската злота 44% и украйнската гривна, която загуби повече от половината на стойността си.

Слабото място – дефицита по текущата сметка (current account deficit)

Като едно убежище на сигурността в тези волатилни времена се оказа българският лев. Българската национална валута е от 1997 със закон, в съотношение 1:1, за несъществуващата вече германска марка фиксирана. Преизчислено за едно евро курса на еврото е 1,95583 лева за евро. И до днес така наречения валутен борд още съществува. Тъй като националните валути на почти всички съседни държави, паднаха като домино плочки, се налага автоматично въпроса , колко дълго ще остане лева силен като лъв (думата лев означава по призход лъв). В следствие България губи конкурентноспособноста си в съреднованието със съседите си за чуждестранни клиенти. Това не е единствения негатив, посочван от скептиците на тази политика. Най-известният от които е професора от ню йоркският унивесритет Нуриел Рубини, който стана известен с това, че сравнително рано прогнозира финансовата криза в САЩ. С поглед към българският валутен режим и също така фиксираните национални валути на балтийските държави, той каза наскоро: „Когато фундаменталните икономически параметри са извън равновесие, една фиксирана валута не може да бъде задържана дълго. В крайна сметка ще се стигне до валутна криза. Тази валутна криза ще прерастне в банкова криза и криза на пазара на недвижимите имоти, това ще доведе до криза с държавните ценни книжа. Освен това има заплаха от криза в реалната икономика, защото всички сегменти в тези икономики имат големи дългове в чуждестранна валута.” С тези критични забележки Рубини обръща внимание на едно значително слабо място на българската икономика. Слабото място е дефилита по текущата сметка, който нараснта от 6,3 милиарда евро за 2007 на 8,3 милиарда евро за 2008 и е около 24,3% от БВП на страната. В ЕС това е един отрицателен рекорд. За 2009 анализаторите на УниКредит предвиждат спад на отрицателения дефицит на 14% от БВП, което по всяка вероятност ще е отново негативен рекорд в ЕС.

Финансовата криза намалява чуждестранните инвестиции

Дефицита по текущата сметка е ахилесовата пета, защото трябва да бъде изравнен (обратно финансиран), ако това не се направи, националната валута се оказва под сериозен натиск. В българският случай, дефицита се финансираше с парични трансфери от живеещите в чужбина българи и чрез директните чужди инвестиции. Поради кризата, обаче финансирането е под въпрос. През 2008 директните чужди инвестиции са 5,43 милиарда евро, което представлява спад с 20% от предходната година. Същите покриват само 65,6% от дефицита по текущата сметка, докато 2007 процентното покритие на дефицита беше 103%. През 2009 директните чуждастранни инвестиции в Източна Европа, а от там и в България могат да се окажат още по-малко. Вашингтонският институт по международни финанси IIF, предполага че финансовите потоци към Източна Европа през тази година ще се сринат с почти 90% на общо около 30,2 милиарда долара. Но не само това: също финансовите потоци от чуждестранните банки ще пресъхнат, според IIF, вместо да преведат както предходната година 127 милиарда долара в Източна Европа, банките ще изтеглят през настоящата година 27 милиарда долара. С подобни черни прогнози е и Банката за Международи Разплащания в Базел, Щвейцария. В едно проучване се правят паралели между сегашната ситуация в Източна Европа и тази в източно азиатаските икономики преди кризата 1998. И двата случая са характерни с бърз ръст на кредитирането, голям процент на чуждестранните кредити и голяма зависимост от чуждестранни банки, също и от огромни бюджетни дефицити. Поне в последния от тези негативни фактори, може България да се похвали с успех - през последните години страната има бюджетни излишъци.






(като имам време ще ви предеда и другата половина)



Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2009-02-15 03:40 от gekko.

Ето един сбит превод на най-важното от тази статия:"Der bulgarische Lev steht vor einer ernsten Bewaehrungsprobe" "Българският лев се намира пред първото си сериозно изпитание"
- до момента има обезценка в % на: чешка крона - 20, сръбски динар - 23, турска лира - 27, руска рубла и унгарски форинт - 31, румънска лея - 39, полска злота - 44, украинска гривна - над 50%
- Нуриел Рубини предсказва за фиксираните курсове валутна криза, последвана от банкова, имотна и фирмена поради висока външна задлъжнялост
- с дефицит по текущата сметка от 8,3 милиарда евро или 24,3% от БВП България е шампион на Европа
- до 2007 чуждестранните инвестиции са финансирали 100% от дефицита, 2008 - 65%
- за 2009 прогнозите за целия регион са спад на чуждестранните инвестиции с 90%
- нетните финансови потоци на чуждестранните банки също ще се обърнат. Вместо да вкарат в региона 123 милиарда долара като досега, те ще изтеглят 27 милиарда
- Райфайзен България предлага продукти за спекулиране за падащ курс на лева срещу минимален залог от 100.000 евро
- спекула чрез теглене на левови кредити е трудна, тъй като банките спряха да ги дават
- ако курсът не беше фиксиран, левът вече щеше да е обезценен колкото другите соцвалути. 2009 ще е много трудна ... *write*



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-02-15 04:52 от милко вълков.

Българският дефицит през погледа на чуждестранните анализатори

Публикуване: 13.02.2009, 15:53
европейски средства

© www.btnetwork.eu

Автор: Николай Киров

Българският дефицит по текущата сметка достигна 24.3 на сто от очаквания брутен вътрешен продукт за миналата година, заплашвайки според повечето от чуждестранните анализатори финансовата стабилност на страната, според Reuters.

Анализаторите смятат, че дефицитът, който е най-високият в ЕС, прави България уязвима в случай на голям отлив на чуждестранни капитали и някои от тях дори предлагат София да потърси подкрепата на Международния валутен фонд.

Подобни предложения се градят на опасенията породени от факта, че големите дефицити в платежните баланси са в основата на банковата и кредитната криза в много от страните от Централна и Източна Европа.

България изглежда беше сравнително слабо засегната от глобалните проблеми през миналата година, но намаленият обем на нетните входящи капиталови потоци в глобален мащаб няма как да не се отрази и на нашата страна, особено с оглед на очакваният през тази година икономически растеж от под 2 на сто.

„Заради несравнимите външни експозиции (най-големи като процент в региона) България ще премине през най-голямата корекция в региона", според анализатори на развиващите се пазари от 4Cast, според които, „ въпреки че правителството все още допуска малък риск и че хората изглежда усещат в ограничена степен какво ще се случи, страната се насочва към най-голямата буря от 1997 година", насам.

Икономиката на страната е силно уязвима, въпреки привидната сигурност на валутния борд, заради силната кредитна експанзия през последните години, която доведе до ръст на потреблението и позволи силното увеличаване на цените на повечето стоки и услуги.

Но този тип растеж се формира в тежка зависимост от притока на чуждестранни капитали, които да компенсират дефицита във външната търговия.

„Проблемът е голям и се задълбочава", според икономисти от ING bank, „перспективата за 2009 година е много слаба, особено от финансова гледна точка.

„Освен директна помощ от МВФ, в условията на глобална икономическа криза, има много други инструменти, чиято употреба е възможна на по-късен етап."

От ING смятат, че „София ще бъде принудена да използва валутните си резерви, за да компенсира увеличаващия се дефицит и че правителството ще трябва да продължи близкото си сътрудничество с МВФ и да има резервен план."

В същото време правителството продължава да се опитва да покаже като по-малки последствията от кризата и счита, че помощ от МВФ не му е необходима за сега.

Фондът вече отпусна помощ на Исландия, Унгария, Украйна, Латвия и Сърбия, докато Румъния започна преговори с ЕС за да подкрепи бюджета си.

Правителството в София очаква дефицитът по текущата сметка да се свие през тази година, след като глобалната рецесия удари потреблението и съответно вноса.

Но според анализаторите намалението на дефицита ще бъде привидно и краткотрайно, докато спадът във входящия капиталов поток ще бъде сериозен.

Преките чуждестранни инвестиции са намалели с 16.7 на сто през 2008а, на годишна база, като покриват 65.6% от дефицита по текущата сметка за отчетния период, при 103.4% за януари - декември 2007 година.

Още една на същата тематика Линк: линк

"Еврозоната все повече затъва в хватката на кризата" "Източна Европа се изправя пред втора шокова вълна" "ЕС пред банкрут"
Брой сделки с имоти за IV тримесечие 2008 *write*

бгетовицата ще я пишат в учебниците по икономика.......
*book* *book* *book* *book* *book* *book* *book*
книги ще бъдат писани за нея в бъдеще *book* *book* *book* *book*

"Цигани се точат за депутати
Ромите се вдъхновили от избирането на Обама за президент"



Редактиран 3 път(и).Последна редакция на 2009-02-15 15:20 от милко вълков.

Коментарите ще направя по-късно:




"Допреди не много отдавна намиращата се на рекордно равнище чехска крона, загуби 20% от стойността си, сръбския динар 23%, турската лира 27% а руската рубла 31%. Още по-тежко пострадаха румънската лея 39%, полската злота 44% и украйнската гривна, която загуби повече от половината на стойността си".

"Поради кризата, обаче финансирането е под въпрос. През 2008 директните чужди инвестиции са 5,43 милиарда евро, което представлява спад с 20% от предходната година".




Бумът на чужди инвестиции в България отшумявал

Юлиана Бончева

През следващите години обемите на преките чуждестранни инвестиции в България и цяла Източна Европа ще падат, твърдят изследователи от Economist Intelligence Unit (EIU) и Колумбийския университет. Инвестициите са достигнали своя пик, а и потенциалът на региона, в който включват и страните от ОНД, е почти изчерпан, твърдят анализаторите. България ще привлича през 2007-2011 г. средно по 2.6 млрд. долара годишно, предвижда докладът.
Страната ни е поставена на девета позиция от 10 страни, включени в проучването. Зад нас е само Словакия, но сме изпреварени от Русия, Полша, Румъния, Казахстан, Унгария, Чехия, Сърбия и Украйна.
Прогнозата на западните икономисти се разминава драстично с очакванията на българското правителство. Според отчета на кабинета по случай преполовяването на мандата страната ни ще подобри рекорда, поставен миналата година - 4.105 млрд./за 2006 г./ евро преки чужди инвестиции.



Да се обърне внимание на:

прогнозата, че за 2007-2011 г. чуждестранните инвестиции в България щели да бъдат 13 млрд., а само за 2007 и 2008 г. са били 11,5 млрд.

деветото място на България, поставена зад такива силни и безпроблемни икономики като теза на Русия, Полша, Румъния, Казахстан, Унгария, Чехия, Сърбия и Украйна.

Акъл и ......не ти ли дойдат навреме, не ги чакай!