С какво да зидам с тухла 4-ка или с ...

Вътре в зида (нали за двоен зид с/без пълнеж говорехме) - например в каналите на поротерма или на четворките.

В каналите на тухлите пространството е много малко,за да протече какъвто и да е предсказуем на ниво сметки топлообмен.Особено пък в поротерм-а...айде в гръцките четрворки повече е възможно...

Двоен зид без изолация обаче...ми е нещо ново за жилищно строителсто.Виж...ако правиш звукозаписно студио-стоят различно нещата.

Взех да се замислям, но нямам таблици с топлопроводностите, а и не съм сигурен дали това ще го има в таблиците. Какво ли би станало, ако примерно 10-15 см EPS между двата зида сложим същата дебелина... слама. Сигурен съм, че съм чел за пасивни къщи с изолация от слама.

В двойния зид се насипва каквото имаш.Естествено,най-добре е с вата.Но има и други примери.
Кварцов пясък,чакъл,ТЕЦ-ова пепел,сгурия и всякакви там шлаки (стига да не са отровни),перлит,стиропорни топчета...Това всичко го има използвано през годините във все още съществуващи сгради,които не са дали никакъв съществен проблем след над век експлоатация.

Абу,
Общо взето май правилно разсъждаваш.
В каналите на разните тухли предполагам е сметнато, при ПРАВИЛЕН МОНТАЖ, да са минимални загубите от въпр. конвекция.
Виж не знам как става във вар. Фло - той твърдеше, че напр. четворката трябва да се реди с вертикални канали (подобно на Поротерм). Тогава сигурно с "лепилото" се прекъсват тези канали на всеки ред. Не изключвам сметките да покажат и друго (както при стъклопакета
Там за другото - според мен НЕ ТРЯБВА да се разхожда вътрешен въздух във стената, освен евентуално в приповърхностните зони. И пак трябва да се внимава, защото вътр. въздух освен топлината, разнася и влагата. Там където се охлади достатъчно за да тръгне обратно надолу ще е най-критично за конденз.
Преди време някой обърна внимание, че е рисковано да се проветрява проблемно мазе през лятото против влага!!?? Макар и относ. сух и топъл, външн. въздух може да не успее да загрее достатъчно проблемните стени и подове и влагата от него да кондензира, което допълнително да влоши нещата. Любимата ми студена бира го прави през лятото доказано като я поставя в такива условия.
В случаите на нарушаване еднородността на стената (термомост), естествено в участъка му е най-зле, което се отразява И на прилежащия зид, като затихва до нормалното с отдалечаване от критичния участък. Имам някъде картинки, но трябва да се сканират.

Нищо не се разхожда.Идеята е да се формира "dead air space".

dead air спрямо околните обеми или вътре в зида, на ниво стиропорено топче?

В случаите на нарушаване еднородността на стената (термомост), естествено в участъка му е най-зле, което се отразява И на прилежащия зид, като затихва до нормалното с отдалечаване от критичния участък. Имам някъде картинки, но трябва да се сканират.

Точно това имам предвид. Вътрешните канали и в някаква разумна степен конвекцията в тях, биха разпределили термомоста не като "петно", а като "ред/колона" (в зависимост посоката на каналите). За мен по-опасно от охладена стена е неравномерно охладена стена (или затоплена - според сезона).
В крайна сметка, не е ли основна цел при топлоизолиране на сграда да се постигне еднаква или поне балансирана топлоизолация във всички рискови елементи?

По физика в училище кипвахме вода в картонена чаша на открит пламък (примерно картонът се пали при 120 градуса, пламъкът е 200, а водата поддържа 100; като се изпари водата, чашата се запалва). Не е ли точно това ползата от фолиото или на ограничената конвекцията - да не се получи пробив в топлоизолацията и условия за конденз, а напрежението да се поеме от целия елемент (зида)?

ПП Като не знам, не знам - затова питам... Топлинната загуба по-голяма ли е и с колко при варианта "недоумрял" въздух, например в двоен зид?

Защо ги разделяш?Имаш затворен въздух вътре в топчетата,между тях имаш пространство с толкова ограничена циркулация на въздух,че се смята на нула.Не си пречат.Допълват се.

имах предвид неподвижен спрямо околните обеми - вътре в помещението и извън сградата. Ясно, че неподвижен въздух в затворено пространство започва да се движи, съответно да пренася топлина при промяна на Т на две от стените. В случая не ме интересува минималният обем, за да има dead air, а дали всъщност няма и някаква полза от движението, както и от топлопроводимостта на самия елемент, въпреки че е добре изолиран отвън.

И за да дам истински пример: Имаме парапет на тераса от стоманена тръба. Тръбата е вкопана в зида и не е топлоизолирана, но цялата сграда е. От вътрешната страна през зимата се получава студено петно и конденз.
Като термомост тръбата причинява пренебрежимо малки загуби, но като пробив в еднородността на стената - доста големи. Ако ефектът на термомоста й се акумулираше от цялата стена едновременно, щеше да има минимални топлозагуби и никакви други щети - така мисля аз...
В същата сграда, там, където тръбата се е случила да влиза в бетон, няма оплаквания... Терасите общо са двайсе и няколко, но конденз има само на едната фасада и всички са една под друга - останалите парапети са хванати в колоните с шпилки, но точно тези тераси ги разшириха малко в последния момент и тръбите останаха в зида...

Горе-долу така изглежда вътре в стената.В празна стена!Идеята да се напълни стената с нещо е точно тази-това на картинката да не се случва.
Фактор е също,че движенията са само по вертикалната ос.Топлото се движи само нагоре,студеното-само надолу.Ако нещо "рацепва" системата хоризонтално,се стига до този ефект,заради който вентилирани фасади не се слагат на много начупени външни стени...Ако топлата маса срещне нещо по пътя си нагоре,ще му отдаде част от енергията си.Ако го срещне по пътя надолу-ще го охлади.Общо взето зависи от това с каква площ е термомоста и на каква височина е-дали ще е изложен повече на топлото или студеното.