Фло,
Мамка му.
Написах четвърт страница и ми зачезна. Не ми се пиша пак.
С две думи паропропускливоста на материалите се характиризира с
"Число на дифузно съпротивление на водна пара - µ". Наименованието сочи и към движещият физичен процес.
За анализ на конкретен деайл се ползва
"Еквивалентна дифузна дебелина - Sd [m]"
Sd = µ.d, където d е дебелината на слоя в метри.
Sd показва паропроускливостта на детайла (с неговата дебелина) сравнен с тази на въздуха (µ=1).
Някои стойности на µ:
Въздух - 1
Вата - ~1
ЕПС - 25-50
ХПС - 80-250
Дърво - 40-80
Стоманобетон - 80
Зид с четворки - 3-5
Полиетиленово фолио - 80000.
Да се върнем на ватата в дървената къща.
По любимия ти "2-ри закон на..." движещата сила на дифузията е разликата в концентрациите. Естествено от по-високата към по-ниската.:ami: Да не ровя таблици сега, считам че е всеизвестно за нашите условия, че през отоплителния сезон концентрацията на водни пари в обитаемо помещение е по-висока от тази навън.
Всички сме чували, че проветряването с по-студен, но и
по-сух външен въздух е един от начините за борба с високата влажност.
Както навсякъде в природата високата концентрация "бута" парите отвътре навън, стремейки се към равновесие. Дървото се противопоставя на този процес умерено - някаква част от парите преминават към ватата, като и концентрацията им намалява в посока вън.
В същата посока спада и температурата в стената!
Където и ако се случи някъде, (в разглежданият от теб случай) най-вероятно във ватата концентрацията да е достатъчно висока, температурата достатъчно ниска се появяват условия за конденз и превръщането на парите във течност. Ватата не обича това и рязко влошава топлоизолационните си свойства, като процесът се задълбочава и се случва все по-близо да вътрешните слоеве.
Мисля да спра дотук. Ако се вникне внимателно в описания механизъм, се оформя и практическото решение:
В "плътта" на стената НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДОПУСКАТ (количествено) ПОВЕЧЕ ПАРИ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА СЕ ИЗЛЪЧАТ НАВЪН.
Нещо повече, умни глави твърдят, че съотношението трябва да бъде 1:5 до 1:10.
Най-лесно, сигурно и мързеливо това може да се постигне с полиетилен като паробариера отвътре.
При по-сериозно проектиране, дори може да се окаже достатъчен 2-3 ръце подходящ ("НЕДИШАЩ"
латекс.
Неприятният факт обаче е, че кой разбрал, кой не, всеки предлага "дишащи" материали. От изложеното следва, че те са подходящи отвън, но за вътре дори вредят, поне в разглеждания случай.
За бъчвата - друг път.*beer*
щото тукашната дискусия е далеч от характеристиката на научен форум!Хайде сега да разчепкаме въпроса с тая водна пара във връзка с темата,как ще въздейства на дъските в къщата ако са дъбови например!Вече казахме,макар,че ти не си го потвърдил,че си съгласен ,че дъската не може да прави конденз по повърхността си,ще добавя,че и не пропуска през себе си водни пари,за да кондензират във ватата.Това може да се пробва при съвсем елементарни опити в къщи. Какви ти са конкретните притеснения от водните пари за къща с вътрешна дървена ламперия?
