До голяма степен съм съгласна с теб, Иворад, тъй като каквото и да правя, да купувам, продавам или отдавам под наем, винаги съм ползвала услугите на посредник. Не ми се свидят пари за нещо или някой, който в дадена област знае и разбира повече от мен. Но тук става въпрос за нещо друго-причините, поради които инвестираме в имот. Да, периодът е подходящ за инвестицията в жилище, но на каква цена? Какво като има гарсониери за 20 000, ако заплатата ти е 200 лв? Аз винаги съм била на принципа-видя ли оферта на на 50 000, трябва да имам в себе си не тази сума, а 100 000, за да мога да си го позволя. Ако нямам не купувам. Абсурдно е, да закопаеш семейството си с ипотека на жилището, или с изтегляне на непосилен кредит, за да инвестираш в гарсониера например, която с мъка ще отдадеш под наем за 300 лв месечно. С тези 300 лв. на фирма за управление ли ще плащаш процент, кредита ли ще погасяваш, децата си ли ще храниш? Защо са тези масови спешни продажби на жилища, ами защото имал 5 лв., ама дал 50 000, и още толкова за обзавеждане. Имам чувството, че хората бяха съвсем умопомрачени в първоначалната истерия с кредитите. Взимаха, взимаха...все едно не бяха на ясно, че тези пари ще трябва да се върнат и то в двоен размер. Сега мои близки си скубат косите, че са затънали в дългове, теглят едни, за да погасяват други. И сега разбират, защо си купих жилище последна от тях, точно защото не искам да инвестирам...в банката, която ще ми го вземе след месец
