Quote
alana
Какво като има гарсониери за 20 000, ако заплатата ти е 200 лв? Аз винаги съм била на принципа-видя ли оферта на на 50 000, трябва да имам в себе си не тази сума, а 100 000, за да мога да си го позволя. Ако нямам не купувам. Абсурдно е, да закопаеш семейството си с ипотека на жилището, или с изтегляне на непосилен кредит, за да инвестираш в гарсониера например, която с мъка ще отдадеш под наем за 300 лв месечно. С тези 300 лв. на фирма за управление ли ще плащаш процент, кредита ли ще погасяваш, децата си ли ще храниш?
Макар и по женски интуитивно, всъщност много добре се ориентирате:
1. Инвестицията / до определени размери/ е основно влагане на собствени ИЗЛИШНИ пари в някакъв вид бизнес , имот или финансов инструмент.
2. Златното правило е, че инвестициите трябва да се диверсифицират / разпределят в поне две направления/, за да се минимизират рисковете. Част от наличните пари се влагат в банкови депозити или ДЦК при относително ниски лихви, но при много голяма сигурност,.Друга част е разумно да се инвестират в недвижимост, която е малко по-рисков сегмент, но и с 2-4% по-висока доходност.Последният дял на инвестициите може да се вложи в рискови портфейли, там са възможни печалби и над 20%, но само при определени условия и при значителен риск те да не бъдат изпълнени.
....................
Т.е. - ако човек е напълно осигурен / работа, жилище, перспективи/, разполага със свободен паричен ресурс и реши да вложи 100 условни единици в НИ, то той задължително трябва да има банкови депозити на сходна стойност , както и да помисли за определен % рискови вложения. Влагането на всичките пари в НИ, още повече - влизането в сериозни заеми за това, е форма на глупост и много рядко води до нетни печалби, освен в условията на "луд пазар"+ огромна доза късмет.
Това е!
