Преди няколко месеца ходих на оглед на един апартамент - огромен четиристаен в центъра.
Казаха ми предварително че е за ремонт, но когато го видях на живо направо се потресох.
А държа да отбележа че аз хич не съм гнуслив или някакъв чистофайник.
Обитаваше го около 45-50 годишен мъж с болната си майка, на който отвсякъде личеше че никога не е разполагал с добри пари и в момента също живее бедно.
В едната стая прецених че не е влизано от около 10 години и приличаше на изоставен подлез , заедно със мръсотията.
С две думи- човекът не е за този апартамент (наследствен) и той си го знае.
В случая той никак не живее добре , въпреки че е на центъра на София и се шири на огромна площ- нещо за което много хора си мечтаят.
От една страна го съжалявам, но от друга пък като си продаде апартамента ще се поотпусне малко да поживее.
Така че четиристайния в центъра не те прави автоматично баровец, героят от примера още не е продал апартамента (висока цена) , въпреки че му е смъкнал цената оттогава.
Верно че поста ми няма общо нито с ипотекарите, нито с наемателите ама има общо с нереалистичните очаквания.
