1. В Надежда когато още през 1986 г. /по Тошово време по разни не знам какви линии се откриваха/ имаше кафенета със затъмнени стъкла, сепарета и т.н., някои хора само по телевизията бяха гледали такива заведения, ако им пуснат ей така някой американски филм.
2. Да, много от сградите са стари, защото квартала е един от по-старите в София, т.е. строен е когато някои други още не са били даже като проект. А после тези другите са ги направили именно, за да дойдат хора от други населени места.
3. Цигани има в сигурно в 80 % от кварталите на София.
4. Ако вземете една кола и кръстосате града засичайки навъртяните км., ще се убедите, че Надежда е сигурно по-близо до центъра от поне 50% от другите жилищни комплекси, макар да се насажда мнението, че е краен.
5. Преди 89 г. в София имаше дали и 4-5 дискотеки, една от които беше именно в Надежда.
6. Когато още в началото на демокрацията /91-92 г./ в Надежда имаше сигурно поне над 15 за онова време супер издокарани заведения, по другите квартали моите връстници играеха още на топчета по пясъчниците.
7. Как определяте кой бил беден, кой богат. Богат е този, който сега може да си купи жилище без кредит, независимо в кой квартал. Защото по-голямата част от сегашните обитатели по кварталите са били кажи речи от една нога, било то живеещи в Младост, Люлин, Захарна фабрика, Красна поляна и т.н. Що, да не кажете че по другите квартали хората не са били работници, а банкери или предприемачи. Много смешно наистина. Ами то повечето по онова време бяха работници и купуваха апартаменти където им дадат.
8. В магазините в Надежда не е никак евтино. Да некажа, че там е едно от най-скъпите места за пазаруване на хранителни продукти.
9. Разбира се, че има доста негативи - пропаднали улици, престъпници и т.н. като в много други райони. Да, но хората там са имали детство. Били са по заведения, правели са си купони. Неща, които поколението от например, което сега е над 35 г. си е прекарвало добре. Неща, които техните връстници не са усетили в много от техните си квартали. За да разбереш Надежда, трябва да живееш в нея. Ето сега съм в един уж близък до центъра квартал, но едва през 2007 г. му отвориха първото що годе зимно заведение, фалирало 1 г. след това. Говорим за 20 г. по-късно. Едно уиски да искаш да идеш някъде да пийнеш например към 22.00 ч., на приятна музика-няма братче. А лятото по Ломско шосе и целия квартал, пълно с хора, заведенията се пръскат, просто има живот.
10. Ако обаче не си живял там а само минаваш, наистина може да те навее усещане за пропадналост, което е просто заради старите сгради по главната улица. Никой не се грижи за квартала и затова сега е в такъв вид. Преди време прекарването на времето в Северния парк, беше едно от най-приятните неща.
Малко хора обаче помнят тези неща, ако въобще са ги видяли.
11. Сега наистина се гледа настоящето, но много от нещата са преувеличени, целенасочено и изкривено представени.
Но всеки има право да избира, като има пари, да ходи и да си купува жилище в докторската градина, а не в прехвалените села под Витоша, дето септичнвите ями на съседа ти се изливат в двора и където зимата може и да не откараш колата до къщата си, ако не е джип. Всъщност ако си без кола, няма живот за теб.
Но, въпрос на избор.
Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2010-04-16 19:17 от rosi_apostolova.
