"
Балонът все някога се пука,
защото не е измислен още вечен финансов двигател. Всеки икономически балон се крепи върху натрапчивата заблуда, че "все ще се намери купувач". Все някой ще купи по 1000 евро квадрата точно моя апартамент. Все ще има туристи точно за моя хотел... Но купувачите намаляват, даже будалите чужди аматьор-инвеститори забелязват, че наемодателите са станали твърде много, наемите падат, а наематели вече няма. Всички, естествено, стискат ценната инвестиция в земя и сгради, гонят купувачите с
буйни ценови халюцинации, но накрая някои се отчайват и започват да продават. Тогава настъпва
паниката, всички се втурват да продават веднага и на всяка цена. Тогава обаче,
ефектът на спиралата,
който досега е надувал балона, се обръща. Докато трендът върви нагоре, банките се щастливи. Същата ипотекирана квадратура струва повече. Поскъпващото обезпечение дава възможност да се вземат по-големи кредити, с новия кредит се купува ново, още по-скъпо обезпечение за следващ, по-як кредит.
Но обърне ли се спиралата, същият ефект убива. Настъпва крахът, цените се сгромолясват, банките изпитват недостиг на обезпечение на вече отпуснати кредити, новите кредити секват. Но тогава старите се оказват несъбираеми, защото излиза наяве, че купувачите на балони са разчитали на нов кредит, за да обслужват стария докато стискат имота и чакат купувач.
Банката хуква да продава ипотекираното обезпечение, а за пренаситения панически пазар това е пореден удар, който срутва цените. Започва играта
у кого ще остане горещият картоф,
защото последният по време купувач губи най-много, той е купувал най-скъпо. След спукването на балона обаче губим всички, защото крахът парализира за дълго целия кредит (а не само надценените пазарни сегменти), общо спада потреблението, настъпва дефлация, фалити. Това се нарича
"ефект на доминото" и е друга много тъжна приказка."
( Това написа един финансист през 2005-та година. Тогава джуджетата му се присмиваха...)
