Демографски срив и емиграция и как биха се отразили на цените на НИ

Моята тема расте но не старее. Циганите се усетиха че вече няма кльопачка на село и ще започнат да преиждат по големите градове.Филма ще го наблюдавам за сега от Лондон,много поздрави на всички,трябва да лягам че утре трябва да измия 1200 чинии,както биха казали някои.

Само за протокола за цените имотите,задръжте да мине поне олимпиадата и изборите на президент у америката,после ще поемам критики,ако тук паднат с 10% то у бг-то ще са 20%.

Който нема роднина да го нагласи на хубава работа по добре да напуска родината да не съжалява после.

А и ми уважавайте темата,тя е много актуална и е единствената която съм пуснал откакто съм регистриран.*tired**pardon**beer*

Топим се със 112 души на ден
автор(и): Светослав Метанов,
България се топи с изключително бързи темпове. Това показва ново изследване на Националния статистически институт (НСИ), обявено днес. От данните става ясно, че населението на страната намалява със скорост от 112 души на ден или малко по-малко от петима на час.

Докато при последното преброяване на населението към 1 февруари м.г. българите бяхме 7 364 570 души, то в навечерието на новата година сме останали 7 327 224. Намалението е с 37 346 души само за 11 месеца. Това е повече от населението на областен център като Силистра например.

Демографските показатели на България продължават да се влошават заради куп причини - ниска раждаемост, висока смъртност и несекващата емиграцията на младите и образовани българи.

В момента населението на страната е равно точно на 1,5 процента от броя на жителите на Евросъюза. По този показател заемаме 16-о място - след 8,404-милионна Австрия и пред Дания (5,561 млн. души).

България е сред шампионите по лоши демографски показатели измежду всички европейски държави. У нас хората над 65 години вече са 18,8 процента от населението. По-застарели са само три европейски нации. В Германия хората над 65 години са 20,6%, в Италия - 20,3%, а в Гърция - 19,3 на сто.

Българският Северозапад обаче успява да изпревари и тях. В област Видин хората над 65 години вече са над една четвърт от всички - 25,9%. В Габрово и Монтана положението също е страшно - там най-възрастните са с дял съответно 24,5% и 23,8%.

В общо 14 области на страната делът на хората над 65 години надхвърля 20 на сто. На практика в цялата страна са останали само 4 области с по-младежки облик. В София, Благоевград, Бургас и Варна делът на хората над 65 години е около 16% от населението.

По противоположния показател - дял на населението под 15-годишна възраст България е сред държавите с най-малко деца. Само у нас, в Германия и в Латвия хлапетата са под 14% от всички жители.

Сегашната демографска картина на практика е бомба със закъснител за пенсионната система. Това става ясно в най-ярка степен от т.нар. коефициент на демографско заместване. Показателят показва колко нови работещи влизат на мястото на излизащите в пенсия.

Само преди 10 години на мястото на 100 бъдещи пенсионери са идвали 124 млади хора. Сега на 100 пенсионери се падат едва 68 подрастващи. В Габрово и Видин трагедията е пълна - двама пенсионери се заменят от 1 работещ.

Населението на територията на страната е много неравномерно разпределено, показват данните на статистиката. Въпреки че общините у нас са 264, цели 30 процента от българите са съсредоточени само в четири - София, Варна, Пловдив и Бургас.

През 2011 година броят на живородените деца в България е бил 70 846, което е с 4667 по-малко в сравнение с предходната година. Това още веднъж показва, че кризата се е отразила на правенето на бебета. След 2001 г. раждаемостта непрекъснато растеше до 2009 г., когато започна икономическият спад. Според статистиците обаче раждаемостта тепърва ще намалява.

Нивото на смъртност в страната остава високо. През 2011 г. са умрели 108 258 души.

Остаряваме прогресивно

Средната възраст на хората в България вече е 42,7 години, показват данните на националната статистика. Само за последните 12 години тя се е увеличила почти с 3 години. През 2000 година средната възраст на българите е била 39,9 години.

По този показател страната ни отново е сред най-застарелите в Европа, което е пълна противоположност на ситуацията отпреди един век. Тогава българите са били най-младата нация на континента със средна възраст на населението малко над 20 години.

В момента по застаряване сме се изравнили с най-индустриалните нации като Германия. Там обаче средната продължителност на живота е доста по-дълга от тази в България.

Според прогноза за статистическия портрет на Европейския съюз, направена от “Евробарометър”, през 2060 г. средностатистическият гражданин на ЕС ще е на 47,6 години. Ако разликата с България се запази, средностатистическият българин по това време ще е над 50 години.

Според изследването на “Евробарометър” повечето европейци смятат, че старостта идва на 64 години. У нас обаче нагласата към възрастните като цяло е силно негативна. Едва 29% от българите приемат позитивно хората над 55-годишна възраст. Това е в пълен разрез на масовото отношение сред гражданите на ЕС. В голямото си мнозинство (61 процента) те приемат за равноправни хората в напреднала възраст.

Първо бебе, после Менделсон

Мит е патриархалният дух на българското семейство. Данните на националната статистика показват, че брачният договор категорично губи смисъл в ценностната система на нашенеца.

От 1991 година насам има трайна тенденция за ръст на извънбрачните раждания. Само за миналата година децата, родени без родителите да са чули Менделсон, са 39 722. Това е 56,1 процента от всички бебета, които са проплакали у нас.

У нас идват само старци

Основната част от емигриращите българи са на възраст между 20 и 30 години. Това са основно добре образовани хора, които смятат, че нямат бъдеще в България, показва данните на Националния статистически институт.

Огромни части от територията на страната вече са тотално обезлюдени (виж картата). Вътрешната миграция е сменила оста село - град и вече е основно по посока град - град. Варна и София са двата мегаполиса, които привличат хора в търсене на работа от всички краища на страната.

В същото време имигрантите, които се заселват в България, са предимно пенсионери на възраст над 65 години. Повечето от тях се настаняват в селски къщи и живеят от доходите си от чужбина.

Нищо добро не ни чака

Демографската криза вече не е криза, а безконтролно пропадане, което ще продължи. Преди двадесет и няколко години очаквахме 10-милионния българин, сега сме малко над 7 милиона.

Скоро ще останем още по-малка нация с бастун в ръката.

Това не е просто реалистична прогноза, а гарантираното бъдеще на база последните показатели за раждаемост, смъртност и емиграция.

Българката не ражда, защото няма средства да гарантира нормално бъдеще на детето си. Нито доходите, нито образованието, нито здравеопазването са на ниво, за върховенството на закона и обществения ред - съвсем да не говорим.

Нищо не е наред. Затова младите и можещите търсят спасение другаде, останалите ще се ядосват до смърт, че са останали. Европейците също застаряват, но могат да си внесат емигранти. Ние свежа кръв не можем да си влеем - бедни сме, за да сме привлекателна страна.

Нищо добро не ни чака!


Подобни: [www.trud.bg]

[www.trud.bg]



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2012-05-02 14:18 от darkside.

Броят на хората с висше образование в България е 1 348 700, или всеки пети (19.6 процента) е висшист, a завършилите средно образование са 2 990 400 (43.4 процента).
Това показват данни от преброяването на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г., съобщиха от Националния статистически институт (НСИ).

Образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява през 2011 г. в сравнение с предходните години, следвайки ясно изразената тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование при същевременно намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование, добавят оттам.

Делът на хората с начално и по-ниско образование е 13.9 процента (всеки седми на 100 души).
Образованието на мъжете е малко по-високо от това на жените поради по-големия относителен дял на мъжете със средно и по-високо образование - 63.6 срещу 62.4.

Жените завършват значително по-често висше образование от мъжете, като към момента на преброяването с висше образование са 791.8 хил. жени (22.3 процента), а мъжете висшисти са съответно 556 900 (16.7 процента).
Значителни са различията в образователната структура по местоживеене - почти три четвърти от жителите на градовете (71.6 процента) са със завършено най-малко средно образование, докато за жителите на селата този относителен дял е 40.3.

Общият брой на студентите в България през учебната 2011/2012 година, включващ записаните в четирите образователно-квалификационни степени („професионален бакалавър”, „бакалавър”, „магистър” и „доктор”), е 285 000, което е с 20 500, или със 7.8% повече в сравнение с учебната 2007/2008 г.
Най-голямо увеличение се наблюдава при студентите от Гърция, следвани от студентите от Турция.

През 2011 г. у нас висше образование, степени „бакалавър” и „магистър”, са завършили 55 900 студенти. Най-висок е относителният дял на дипломиралите се от следните области на образование: „Стопански науки и администрация” - 30.6%, „Науки за обществото и човешкото поведение” - 15.2%, и „Технически науки и технически професии” - 11.8%.
От общия брой дипломирани студенти най-нисък е относителният дял в областите „Ветеринарна медицина” (0.4%) и „Математика и статистика” (0.3%).

57% от висшистите у нас не работят като такива, а 25% не успяват да се реализират никъде, показаха наскоро резултатите от изследване на Институт "Отворено общество".

През учебната 2011/2012 г. броят на самостоятелните детски градини с директор е 2 112, или с 26 по-малко в сравнение с 2010/2011 година, като броят на детските градини в селата е намалял с 29, отчитат още от НСИ.

Броят на децата, настанени в детските градини за учебната 2011/2012 г., е 228 000, което е с 20 300, или с 9.8 процента повече от броя им през 2007/2008 г. и с 2.1 процента повече в сравнение с предходната година.
Средният брой деца в една детска градина за страната е 108, като за градовете е значително по-голям - 154, отколкото за селата - 53.

През учебната 2010/2011 година общообразователните училища са напуснали по различни причини 14 500 ученици, от които 12 300 са учещи в основното образование. Най-голям е относителният дял на учениците, които са напуснали по семейни причини - 6900, или 47.5% от общия брой на напусналите, следван от заминалите в чужбина - 31.8%, и на напусналите поради нежелание да учат - 14.9%.

"Нищо добро не ни чака!"



Не darkside, тепърва ни чака най-доброто!


Претенциозни неграмотници с дипломи, мързеливци, лузъри-андрешковци и пишман емигранти, озлобени фалирали комсомолски-бизнесмени

и огромна маса от хейтъри-пенсионери!

За мангалите вече е ясно.


Всички тези хора си "търсят" апартамент, даже два, въпреки че си имат поне още два коптора.

Преподавателски персонал на възраст над 49 години общо в професионалните и общообразователните училища в България:
1)
- през учебната 2000г.-2001г. бяха 16,629 души или 20% от преподавателите в тези училища
2)
- през учебната 2008г.-2009г. бяха 23,453 души или 36% от преподавателите в тези училища
3)
- през учебната 2011г.-2012г. бяха 25,384 души или 43% от преподавателите в тези училища


Педагогически персонал на възраст над 49 години в детските градини в България:
1)
- през учебната 2000г.-2001г. бяха 3,517 души или 19% от педагогическия персонал в детските градини
2)
- през учебната 2008г.-2009г. бяха 9,253 души или 48% педагогическия персонал в детските градини
3)
- през учебната 2011г.-2012г. бяха 10,163 души или 52% педагогическия персонал в детските градини


[www.nsi.bg]



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2012-05-02 20:04 от Inform.

Над 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование. Това каза на конференция във Варна доц. Серафим Петров, старши експерт в Българска стопанска камара, цитира го Радио „Фокус”-Варна .

Изследването е направено от Българска стопанска камара и буди сериозни притеснения, коментира той.

Петров посочи, че в страната ни има около 300 000 активно действащи фирми, като от тях 80% от собствениците им са с ниско образование, което е много тревожно.

„Притеснително е защото те искат да наемат висококвалифицирани кадри, които да работят нискоквалифициран труд за малко пари”, заяви доц. Серафим Петров.

Друга причина е фактът, че българският работодател е на мнението, че неговият работник в никакъв случай не може да знае повече. Не веднъж са били водени разговори с представителите на бизнеса, като им е бил поставян въпросът какви точно кадри са необходими, за да покрият изискванията им.

„И в повечето случаи, получаваме като отговор единствено мълчание – не само че не знаят, те не могат да преценят за какво въобще става въпрос”, категоричен бе експертът от стопанската камара.

Наред с това обаче Серафим Петров посочи и още една негативна тенденция – липсата на желание от страна на студентите да се образоват.

Често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити и въобще да им липсва мотивация да се образоват. Работодателите искат студентите да заплащат стажовете си при тях. Макар и да звучи невероятно много от българските работодатели са съгласни да взимат на стаж студенти, само ако те са си платили за това, коментира доцентът.

„Колкото и да ви е странно собствениците на фирми искат студентите да им плащат, за това, че ще им работят”, заяви експертът.

Това е и една от причините младите хора да изпитват такова сериозно затруднение с намирането на работа, след като завършат висшето си образование. Петров заяви, че в България вече се превърнаха в нарицателни т.нар. изисквания за кандидатите.

Редовно в обявите за работа се пишат изисквания, които едва ли някой млад човек може да изпълни на 100%, като даде за пример обяви, в които се изисква хората да владеят по два чужди езика – перфектно, да имат изключително високи компютърни умения, дълъг стаж по специалността и възрастта да не надхвърля 25-26 години.

Именно това е и една от причините младите да търсят препитание и поле за изява именно в чужбина. Според специалиста обаче вече отмина масовото емигриране на младите специалисти в ЕС поради факта, че кризата е застигнала и Запада, поради което намирането на работа в чужбина се оказва не лека задача.

Серафим Петров добави, че поне 50 негови студенти са се завърнали от чужбина, поради това, че са останали разочаровани от работата там и условията, които са им предложили.

Тази бройка обаче не е много голяма и все още в страната на дневен ред стои проблемът с изтичането на кадри от сферата на здравеопазването, например.

Той заяви, че със „Сините карти” много лица от трети страни биха проявили интерес да дойдат да работят в България, но този интерес е породен единствено от това, че след като са получили веднъж документа могат да заминат, в която и да е държава на ЕС.

„Ние ще сме трамплин за тези специалисти, тъй като заплащането и условията на труд в България се разминават коренно с тези на съюза”, категоричен бе специалистът.

По отношение на изтичането на здравни кадри в чужбина Петров заяви, че има проявен интерес от страна на лекари и здравни специалисти от Молдова, тъй като много от тях знаят български език и лесно биха могли да свикнат с работата в страната ни.

Той посочи, че е необходима реформа, както в образователния така и в целия бизнес сектор, за да могат младите хора и квалифицирани специалисти да останат да работят в България.

Приоритетите на консолидирания държавен бюджет вече не са извратени както през 1998г., а се нормализират както личи от данните за първото тримесечие на 2012г.:
1)
- разходи за пенсии – 1,805.9 млн. лв. или над 1.8 милиарда лв.
2)
- разходи за заплати и осигуровки на бюджетниците - 1,195.6 милиона лв. или по-малко от 1.2 милиарда лв.
Тоест разходите за пенсии надвишаваха разходите за заплати и осигуровки на бюджетниците с над 51%.


За сравнение разходите през 1998г.:
1)
- за пенсии - 1,778,941 хил. лв.
2)
- за заплати и осигуровки на бюджетниците - 1,896.2 милиона лв.
Тоест разходите за заплати и осигуровки на бюджетниците бяха с почти 7% повече от разходите за пенсии?!?!?!?!?!?!?!?!?!?
:] :] :] :]


[www.minfin.bg]
[www.noi.bg]

Вчера четох един доклад на сайта на Министерския съвет. Не се притеснявайте. Аз от време на време чета сайта на Министерския съвет, но иначе съм добре. Та това, което четох, беше годишен доклад за състоянието на националната ни сигурност. Със строга аналитичност сигурността беше разделена на финансова, икономическа, енергийна и т. н. по различните сектори и министерства. Говореше се, разбира се, и за социална сигурност и по-специално за това кои са онези неща, които я застрашават. Казват се няколко думи за образованието, за здравеопазването и за демографията. Обаче като основна опасност за социалната сигурност, а оттам и за националната такава, се сочи бедността. Дори се поставя „национална цел“: до 2020 г. бедните в България да намалеят с 260 000 души.

Всеки рекламист би посъветвал авторите на доклада, че националната цел ще звучи много по-убедително, ако се каже, че до 2020 г. бедните ще намалеят с 261 852-ма души, но това е тема на друг разговор. Сега разсъждаваме върху бедността като заплаха за националната сигурност.

Наистина бедността е голямо зло. Тя десоциализира хората, озлобява ги, поражда престъпност, руши нравите и в крайна сметка обезсмисля живота. Никой не иска да е беден, но сякаш досега не е измислена рецепта срещу бедността. Или пък е измислена, но кой знае защо, никой не ни я предписва. Или дори някой да ни я предпише, ние, кой знае защо, не я изпълняваме. Рецепта всъщност има и тя е твърде проста: да се говори истината и да се спазват правилата.

От много време, може би от Гутенберг насам, по целия свят е прието да се говорят неистини. Основен принцип е: „Има неща, които ще кажем, но никога няма да направим; има неща, които ще направим, но никога няма да кажем за тях.“ Така се раждат митовете на публичното говорене. Един от тези митове е, че можем да харчим пари, които не сме спечелили, и да ползваме блага, които не сме произвели. Този мит докара световната финансова и икономическа криза и пак той продължава да я задълбочава, като я превръща в криза на ценностите и идентичността.

Наскоро ми попадна едно социологическо проучване, в което имаше и въпрос, който звучеше горе-долу така: „За какво трябва да се харчи държавният бюджет: за социални помощи и придобивки или за инвестиции в производства?“ 85% от хората бяха отговорили за социални придобивки, а само 15% – за инвестиции в производства. Ако аз участвах в писането на анкетата, веднага след този въпрос щях да включа и един друг: „Ако постъпим така с тазгодишния бюджет, колко пари за социални придобивки ще има в следващия?“

Има два вида мислене. Според единия хората са функция от държавата, според другия държавата е функция от хората. Според първия трябва да има богата държава, която да направи гражданите си богати, според втория трябва да има богати граждани, които да направят богата държавата си. Първият начин на мислене води до бедност, а спасението от бедността е вторият начин на мислене. Ето това е истината. Да се говори тя и да се разбира, е първата част от рецептата против бедност.

Втората част е да се спазват правилата. Обществото съществува заради закони и посредством закони. Ако не се спазват официалните закони обаче, започват да действат други, близки до природните, които в повечето случаи не са в интерес на обществото и превръщат цивилизацията в първобитност. Богатството на обществото се създава от свободния предприемачески дух на неговите членове. Но този дух може да вирее само в условия на ясни правила. Ако малките и средните предприятия са смазани от нечестна конкуренция от страна на монополи и интернационални корпорации, ако са задушени от местни олигарси, които чрез корупция са се сраснали с държавата, ако държавният апарат се използва за терор и отстраняване на бизнес конкуренти, ако държавата се замесва пряко в организирана престъпност, ако посяга на свободата на словото, ако манипулира общественото мнение и фалшифицира волята на хората, ако единственият начин да просперираш е да влезеш в някоя корупционна схема, тогава обществото ще бъде бедно и трябва да се сърди за това единствено на себе си.

Престъпването на законите, подмяната на правилата с първобитни механизми на оцеляване и надмощие водят до бедност. Обратно – спазването на установените правила е спасение от бедността. Това е и втората част от рецептата.

Ето на какви мисли може да те наведе четенето на разни сайтове като този на Министерския съвет. Ако не сме богати, ако сме бедни, то не е, защото някой световен злодей го е решил, а защото ние сами сме решили така за себе си. И после в разни доклади се отчита, че собствената ни бедност е заплаха за собствената ни национална сигурност. Ами, хайде да забогатеем! Не е невъзможно. Да го направим, ако не за себе си, то за националната сигурност. Мисля, че тогава ще се чувстваме по-добре и ще си говорим по-ведри неща. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Едва 42 на сто от българите между 19 и 24 години са заинтересовани да продължат образованието си, сочат данни на националната статистика.

Според НСИ във възрастовата категория 15-18 години се образоват 85,9 на сто от българите, от 11 до 14 години - 96,9 на сто и от 7 до 10 години - 97 на сто.

През 2010 г. в категорията "средно образование" у нас са се учили общо 781 000 българчета, а системата на образованието са напуснали 18 766 души. По степени на образование от 1 до 4-ти клас са се обучили 255 000 българчета, като са напуснали училище 5 500 души, между 5 и 8-ми клас на училище са ходили 220 000 българчета и са напуснали 7 000, а от 8 до 12-ти клас са се изучили 303 000 души и са напуснали над 6 000.

За посочения период у нас е имало 280 000 студенти, от които 227 000 са били в държавни училища и около 53 000 - в частни. От тази цифра около 60 000 студенти са завършили висшето си образование.

По последни данни на Евростат около 14 на сто от българите между 19 и 24 години преждевременно са напуснали системата на образованието и обучението.

Най-висок дял на преждевременно прекъсващи образованието се отчита в Малта /37 на сто/, Португалия /29 на сто/ и Испания /28 на сто/. За ЕС през 2010 г. този процент е бил средно 14 на сто.

Най-нисък процент на отказалите се от образование е отбелязан в Словакия, Чехия, Словения и Полша - средно по 5 на сто, посочва БТА.

Средната възраст на висшистите в ЕС е била 22 години, сочат данните на Евростат. Най-висока средна възраст на студентите се наблюдава в Швеция и Дания - 25,3 години, Финландия - 24,5 и Австрия - 23,8 години. Най-ниска е средната възраст на студентите в Ирландия - 20,2 години, Франция - 20,5 години, както Белгия и Малта - по 20,7 години.

Стратегията "Европа 2020" и стратегическата рамка в областта на образованието са си поставили за цел през 2020 г. средният процент на европейците между 19 и 24 години, които напускат образованието си, да се смъкне до 10 на сто, отчита изследването на Евростат.

Брой на пенсионерите в България:
1)
- в края на 2008г. бяха 2,200,595 души
2)
- в края на март 2012г. бяха 2,228,366 души
Тоест за 3 години и 3 месеца са се увеличили с над 27 хиляди души.


Население на възраст над 19 години:
1)
- в края на 2008г. беше 6,139,447 души
2)
- в края на 2011г. беше 5,989,225 души
Тоест за 3 години има спад от над 150 хиляди души.


[www.nsi.bg]
[www.noi.bg]
[www.noi.bg]