Демографски срив и емиграция и как биха се отразили на цените на НИ

Благодаря ти за поста, Geto. Опитвам се да кажа на разни хора, че в България има и добри неща, че може да се работи добре, да се изкарва по някой лев, въобще да се живее като навсякъде по света.

[www.razkritia.com]

Вкъщи няма нефт, марш на училище

15-09-2010
КАЛИН РУМЕНОВ

Когато нефтът свърши, президентът ще умре. Хуморът в тази цензурирана сатира от мандата на чичко Путин вие няма да го разберете, евтини български деца. Нито сега – понеже сте прекалено малки, нито след време – защото нефтеното (заедно с газовото) чувство няма изгледи да бъде опознато във вашия двор. Вие няма да растете с комплексите на руските и арабските си връстници, причинени от страха за изчерпване на запасите. Но това съвсем не е ваше предимство, тъй като там, където е текло – все нещо ще е останало. И тъй като в нефтен смисъл сте мъртвородени. За да се преродите в движение, ще се нуждаете задължително от образование. След това от въображение и от добра житейска организация.

Дотогава ние ще сме си изживели миналото, за вас ще остане да живеете бъдещето. Само не се заблуждавайте, че то ще бъде такова, каквото ви го описват. На първия ви 15 септември ще ви посрещнат със „скъпи първокласници”, но след десетина години на 24 май ще ви изпратят с „На добър час като евтина работна ръка, зрелостници”. Просто няма да има какво друго да ви пожелаят, защото вкъщи няма нефт. А на световните пазари все нещо трябва да се продава. То не е задължително да бъде нефт, може и да са високи технологии, може и да е високо качество. Но те еднакво няма да се появят и няма да има нищо за продаване освен евтиния ви труд. Единствено може да се надявате, че китайските синдикати ще са издействали по-високи заплати, за да бъдете в поне една област конкурентноспособни. Може да се надявате, но не можете да разчитате.

Още отсега се извиняваме за евтиното положение, в което ще изпаднете, но нямаме намерение да го променяме. Понеже и ние като вас не наследихме нещо по-добро от тези преди нас. Бащите ни не създадоха и четвърт глобална марка, от която да преживяваме. Дядовците ни ходеха на войни, но тези войни не бяха колонизаторски. Даже напротив – от времето на най-далечните си прадядовци винаги сме били в състояние или с усещането на колонизирани. Най-доброто, което можем да ви завещаем, е първият еснафски закон на местния капитализъм – „хиляда бода за пара”. Той се превежда като много здраво бачкане - по 16 часа на ден, за много малко пари. За да сте подготвени за евтиния живот – добре е да го запомните, още по-добре е да си го татуирате в дясното полукълбо на мозъка. А в лявото – да ви стигне мястото за „Няма нефт, няма и да има. Родителите ни пък нямат желание липсата му да бъде компенсирана”.

Наистина нямаме желание, евтини български деца. Иначе щяхме да обявим военно положение в образованието и да ви мобилизираме всички. А всички, които ви спират от училище – да ги пращаме на военен съд. Защото няма какво друго да ви предложим и какво друго да ви завещаем, освен да бъдете по-умни и по-квалифицирани. Задължително е да бъдете и по-трезви, за да сте постоянно работоспособни. Руснаците могат да си позволят да пият като руснаци, но не забравяйте, че те имат нефт. И докато имат, могат да си поръчват още от сутринта - към 10, 10 и нещо.

Убеден съм, че вие ще се учите добре, защото сте добри деца. Но много други ваши връстници няма да го направят. И когато им изчисляват завършените класове, ще се получи неравенството 2+2 < 3. Понеже са повтаряли 3. клас два пъти, но не са го потретили заради изникването на неотложна бременна работа. Тези деца не са по-лоши от вас, но имат по-лоши родители. И понеже все повече се увеличават – колкото и добре да се учите вие, някъде след абитуриентската ви количеството ще победи качеството. И цялото ви поколение ще оцелява трудно като Брус Уилис и евтино като Веселин Маринов.

Някога, когато българските деца не са ги пращали на училище – непременно са ги записвали да посещават „школата на чуждия хляб”. Да чиракуват при чужд майстор от 10-годишни, да ядат сухия му хляб и освен на занаят, да се научат на трудова и житейска дисциплина. Нещо се обърка оттогава. „Школата на чуждия хляб” пак я има, но въобще не е същата школа. Тя се премести на Централна гара, където кирливо дете проси стотинки за баничка, докато чиракува за проститутка.

Нещо се обърка и със следващото възрожденско клише за българина, продаващ нивата, за да изучи сина си. Или българите вече не са това, което са били. Или просто не става въпрос за тях. Трябва да става въпрос за хора, които имат нефтен кладенец вместо тоалетна на дупка – и от него ще извличат дори правнуците им. Да познаваме такива хора – да ги оставим да се возят като емири на кадилаците си. Но понеже не сме се запознавали, можем само да им кажем – марш да водите децата на училище. При другите, при скъпите деца.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Подбрани статии за собственици на имоти.За купувачи и продавачи си има други места.
[www.sobstvenik.com]

Quote
Imotko
Благодаря ти за поста, Geto. Опитвам се да кажа на разни хора, че в България има и добри неща, че може да се работи добре, да се изкарва по някой лев, въобще да се живее като навсякъде по света.

"Парите не се губят, нито се печелят - те се трансферират от едно възприятие в друго. Като при фокуса на илюзиониста. Важно е кой вади последното зайче от цилиндъра..."
цитат от филма "Уолстреет" 1986

Булкан,
Вие имате късмет, защото аз съм зав.отд. "Международно сътрудничество" в Музикална Академия.
По силата на това обстоятелство съм прекрасно информирана по въпроса, който задавате.
Отново заявявам, че в никакви спорове няма да влизам, само ще отбележа, че Вашата мисъл е изцяло погрешна, поради явното непознаване на тая професия и, разбира се, поради утвърдилото се убеждение, че в Бг нищо хубаво не може да има. То много пречи да се види реалността.
Защо е погрешна мисълта - защото музикалното образование /инструментално и теория/, ако не почне около 6 годишна възраст, по-добре да не почва. До 18 години човек трябва да е постигнал определено ниво, за да може да кандидатства по-нагоре. Влизайки при нас или другаде, той почва от качествено ново "нулево ниво" и завършвайки, се качва на още по-горно "нулево ниво". Оттам насетне обучението му продължава ЦЯЛ ЖИВОТ задължително, според неговите сили и желание. Ние в Бг по дефиниция не можем да осигурим работа на всичките си кадри и се знае, че те ще разширят дейността си по света. Това е напълно естествено и другояче за тая професия не може да бъде. Колкото повече възпитаници на НМА получат престижни работни места по света, толкова авторитетът на Академията расте. Нашите възпитаници пътуват по света още от 60-те години и има статистика за спечелените за 40 години престижни музикални награди, която ще Ви смае. Особено като е ясно, че никога не сме имали парите на спорта, хората сами се финансираха и носеха купища лауреатски звания и медали. Ще спомена само името Васил Арнаудов, дори само той е достатъчен, господине.
При нас се смята за естествено, когато наш студент отиде на конкурс, да се върне с награда. Аз контактувам ежедневно с голям брой европейски и неевропейски ВУЗ, приемаме чужди студенти по различни програми и виждам много добре какви академични справки носят, на какво ниво са и т.н., така че пак ще употребя израза "произволно съждение". Отделен въпрос са майсторските класове и семинари по света, където нашите участват още от деца, което отново е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Нашите професори също дават по света непрекъснато такива класове.
Проблемът при мен е да отсея многото предложения от чужди ВУЗ за контакти, защото целта ми е да работим с действително по-добрите от нас, а те никак не са много...
Само още две неща за протокола - дипломата, издадена при нас, се признава НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА, без каквито и да било допълнителни условия.
И второ - надявам се, че Вашето предубеждение се корени във факта, че класическите бг музиканти са изцяло забравени от пресата, но пък не се сърдят, защото един музикант сублимира в музиката и постиженията си и не е лаком за евтината слава на първата. И така кръгът се затваря.
А, ето и трето - поне се информирайте кой участва в тържествения концерт по случай приемането на България и Румъния в ЕС в Брюксел
Отново ще апелирам за прекратяване на този спам, на повече коментари и въпроси няма да отговарям, предпочитам тук да си разказваме какви странни клиенти идват да си поръчат къщи*yes*

В последните месеци се забелязва усилен маркетинг от страна на участвуващи в бизнеса с недвижими имоти, които се опитват да внушат, че цените ще продължават да растат, и че това е прекрасна инвестиция. Правото да се рекламира и да убеждава клиентите в стойността на стоката си, е неотменимо за всеки един бизнес. Но основен принцип на маркетинга е да се въздейства на аудитория, върху която може да бъде въздействано. Т.е. необходимо е да има някаква възвращаемост от това че си налял купища пари в медии и журналисти, за да тръбят, че имотният пазар е във възход.Точно в момента такава възвращаемост няма, защото пропагандата на брокери, предприемачи, и донякъде – и банкери, е насочена към пазар, който не може да реагира. Т.е. колкото и изобретателни да се творческите екипи на рекламните агенции, и колкото и интересни реклами да измислят, от тях няма смисъл. Защото пазарът няма необходимата покупателна способност, за да плаща по- желаните високи цени.Българският имотен балон се напомпа основно от външно търсене, т.е. от привличане на клиенти от по-богати пазари. Далеч по-леко влияние оказа банковото кредитиране на местни купувачи, и то във време, в което лихвите бяха далеч по-ниски, и с тенденция надолу. От въпросните местни, голяма част бяха купувачи със спекулативна цел, които не планираха да плащат по 30 години една ипотека, а просто се надяваха да препродадат имота скоро на по-висока цена.В момента всички тези клиенти се оттеглиха от пазара. И в опит да спасят високите цени, участниците на него започнаха усилен маркетинг… в България.Това е най-великата маркетингова глупост, която може да се измисли, и тя е достойна да влезе в учебниците. Ако искат да запазят цени и пазар, имотните фирми следва да проведат усилена кампания в някакви външни пазари. Да потърсят клиенти, които да заменят доста разочарованите британци. В момента има известно леко заместване от руснаци, но то далеч не може да компенсира оттеглилите се англичани. Ако изобщо е възможно да се направи нещо, то е именно в някакви други страни, където отново да клъвнат определено количество наивни купувачи, и да дойдат да ни поддържат пазара. Теоретично, такова нещо е възможно, защото след като при англичаните се случи, защо пък да не излъжем и някой друг? Разбира се, не трябва да забравяме, че горчивият опит на англичаните вече е известен на потенциалните нови жертви…Във всички случаи обаче, независимо дали е възможен външен маркетинг, вътрешният е грандиозна глупост. Дори и да иска, и да се прехласне по обещания и реклами, българският потребител няма с какво да купува. При средна заплата 500-600 лева, възможната месечна вноска по ипотека е не повече от 200-300 лв., и то при положение че в семейството и двамата работят. Така ще могат да плащат ипотеката, да вложат нещо за дооправяне на апартамента (който се продава обикновено в незавършен вид), и да ядат. 300 лв. вноска при настоящите лихвени нива и при максимално разсрочване, означава кредит от не повече от 30-40 хиляди лева. При настоящите цени в София например – от 1000 евро на квадратен метър, това означава максимум 20 кв.м. Т.е. горната граница на покупателната способност, която може да се покрие при настоящите цени, е горе долу половин гарсониера или някаква много миниатюрна боксониера.Естествено, немислимо е мнозина да се ангажират с 30 годишна ипотека, в името на една стая, в която ще живеят 2 души, плюс деца…Случващото се в момента е все едно да правиш реклама на „Ролс Ройс” пред средната класа. Ще плакнат очи хората, но няма да купят. По-разумно е имотният бизнес да си запази рекламните бюджети, за да може по-дълго да си разплаща кредитите при липса на продажби. Така ще издържи малко по-дълго по системата „на мускули”.Крахът на имотните цени е неизбежен. След като в САЩ се стигна до абсурди от типа на апартамент по 1500 долара, какво остава за България? Важна особеност на краха е, че който пръв го усети, може да се измъкне най-сух от водата. Т.е. който пръв започне да сваля цени, може да продаде трудните си активи на възможно най-висока цена като цяло. Ако инвестират в някой консултант, който да им каже как да направят това, фирмите от имотния бизнес ще спечелят доста повече, отколкото от инвестициите си в медии и пропаганда.

2) http://www.dailymotion.com/video/x9e964_documentaire-la-cite-des-roms-ghett_news
3) http://www.dailymotion.com/video/x9eg3w_documentaire-la-cite-des-roms-ghett_news
4) http://www.dailymotion.com/video/x9ej9f_documentaire-la-cite-des-roms-ghett_news
5) http://www.dailymotion.com/video/x9el28_documentaire-la-cite-des-roms-ghett_news

Материал за размисъл (ромите през погледа на един французин http://lacitedesroms-lefilm.com/note-realisateur.html )

Материал за размисъл (ромите през погледа на един българин)

Будала, ти откъде от майната си пишеш, защото ми звучиш типично емигрантски.

Quote
Erta
Булкан,
Вие имате късмет, защото аз съм зав.отд. "Международно сътрудничество" в Музикална Академия.
По силата на това обстоятелство съм прекрасно информирана по въпроса, който задавате.
Отново заявявам, че в никакви спорове няма да влизам, само ще отбележа, че Вашата мисъл е изцяло погрешна, поради явното непознаване на тая професия и, разбира се, поради утвърдилото се убеждение, че в Бг нищо хубаво не може да има. То много пречи да се види реалността.
Защо е погрешна мисълта - защото музикалното образование /инструментално и теория/, ако не почне около 6 годишна възраст, по-добре да не почва. До 18 години човек трябва да е постигнал определено ниво, за да може да кандидатства по-нагоре. Влизайки при нас или другаде, той почва от качествено ново "нулево ниво" и завършвайки, се качва на още по-горно "нулево ниво". Оттам насетне обучението му продължава ЦЯЛ ЖИВОТ задължително, според неговите сили и желание. Ние в Бг по дефиниция не можем да осигурим работа на всичките си кадри и се знае, че те ще разширят дейността си по света. Това е напълно естествено и другояче за тая професия не може да бъде. Колкото повече възпитаници на НМА получат престижни работни места по света, толкова авторитетът на Академията расте. Нашите възпитаници пътуват по света още от 60-те години и има статистика за спечелените за 40 години престижни музикални награди, която ще Ви смае. Особено като е ясно, че никога не сме имали парите на спорта, хората сами се финансираха и носеха купища лауреатски звания и медали. Ще спомена само името Васил Арнаудов, дори само той е достатъчен, господине.
При нас се смята за естествено, когато наш студент отиде на конкурс, да се върне с награда. Аз контактувам ежедневно с голям брой европейски и неевропейски ВУЗ, приемаме чужди студенти по различни програми и виждам много добре какви академични справки носят, на какво ниво са и т.н., така че пак ще употребя израза "произволно съждение". Отделен въпрос са майсторските класове и семинари по света, където нашите участват още от деца, което отново е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Нашите професори също дават по света непрекъснато такива класове.
Проблемът при мен е да отсея многото предложения от чужди ВУЗ за контакти, защото целта ми е да работим с действително по-добрите от нас, а те никак не са много...
Само още две неща за протокола - дипломата, издадена при нас, се признава НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА, без каквито и да било допълнителни условия.
И второ - надявам се, че Вашето предубеждение се корени във факта, че класическите бг музиканти са изцяло забравени от пресата, но пък не се сърдят, защото един музикант сублимира в музиката и постиженията си и не е лаком за евтината слава на първата. И така кръгът се затваря.
А, ето и трето - поне се информирайте кой участва в тържествения концерт по случай приемането на България и Румъния в ЕС в Брюксел
Отново ще апелирам за прекратяване на този спам, на повече коментари и въпроси няма да отговарям, предпочитам тук да си разказваме какви странни клиенти идват да си поръчат къщи*yes*

Въпреки, че фокусът на поста е доста поизместен, мерси за инфото, което би могло да "продадете" на някого извън "занаята" и "бранша". Започнал съм 6 годишен, преминал съм и през ДМА (тогава БДК), преди да продължа другаде. Познавам повечето от преподавателите в момента, някои са ми близки приятели/приятелки. Приемникът на Васил Арнаудов, когото давате за пример (Драгомир Йосифов) - също. Тяхното мнение е, че положенито като цяло е трагично и продължава да се влошава. Това виждам и аз когато се "престраша" да отида на някой концерт на БГ оркестър. Няма да споря, де. Добре е, че сте убедена в това, което пишете (подобно на др. Иванов). Желая ви успехи! *drink2*

Наистина е по-добре да излезем от това "лирическо отклонение" (не, че нямаше връзка с темата за емиграцията) и да се обсъждат къщи и апартаменти, там поне не сме професионалисти, та каквото и да напишем ни е простено