„Семейството” на българските милионери само за три месеца се увеличи с още 35 души, притежатели на влогове от над един млн. лв. Това показват данните от статистиката на БНБ. Интересното в случая е, че през тежката кризисна зима на 2010 г. богатите българи са се увеличили три пъти в сравнение с предишната година. Данните на БНБ показват също, че по-състоятелните българи масово влагат парите си в банките срещу примамливите лихви по депозитите. За първото тримесечие на 2010 г. общата сума на спестяванията на граждани и нефинансови предприятия е нараснала с близо 1 млрд. лв. Това прави ръст от 12 процента и то през зимните месеци, когато разходите на домакинствата са най-тежки. В същото време банковата статистика отчита и намаляване на броя на депозитите с близо 320 хиляди. Какви са причините и тенденциите в единия и другия случай?
Намаляването на броя на депозитите означава, че по-бедните българи са на ръба на оцеляването си и започват да теглят от банките своите спестявания „за черни дни”, за да си плащат сметките и да покриват неотложни разходи. Според специалистите, причината за пестене на „бели пари за черни дни” се крие в народопсихологията на българите. Винаги трябва да има заделено нещичко настрани, което ще помогне при тежки ситуации. Това, че хората не престават да спестяват, не значи, че благосъстоянието на домакинствата се е подобрило, а дава по-скоро краткосрочна сигурност и е плод на „затягането на колана”.
Как да си обясним данните на банковата статистика за увеличаване на парите на по-богатите българи в трезорите по време на криза, при това с бързо темпо. Една от причините е, че банковата система в България е стабилна и доверието към нея продължава да расте. От друга страна, българската икономика бележи спад, кризата удари доста предприятия и компании. Все по-малко стават възможностите за инвестиции. Няма проекти, които да привлекат инвеститорския интерес и същевременно да носят малък риск за бизнеса. Голяма част от депозираните в банките пари са предназначени за дълготрайни инвестиционни планове. Но инвестирането днес и сега носи рискове, затова се изчакват по-добри времена. Така свободните средства на бизнеса нямат друг избор, освен да се насочат към изгодните лихви по депозитите, заради високата доходност и защитата на влоговете. И все пак, делът на българските милионери като процент от общото население на страната е минимален.
Класациите на местните богаташи сочат, че най-богатият човек в България е бизнесмен и колекционер на антики. Всъщност той е милиардер и неговото официално богатство се изчислява на 1.5 млрд. долара. А колко е неофициалното – може би и той самият не знае. Контролира едни от най-мощните структури в пътното строителство, което не е засегнато от кризата. Безмитните магазини също влизат в бизнес-портфейла на милиардера. Интереси му са още в хазарта, застраховането, туризма, недвижимите имоти и транспорта. В топкласацията на богатите българи влизат и три дами, сред които има топ-банкерка. Освен банка, тя притежава заводи за производство на спиртни напитки, има хотелска верига на Черноморието, инвестира в недвижими имоти, здравно осигуряване и др. Бизнес-дамата притежава също мезонет на изкуствения остров „Палмите” в Персийския залив и строи хотел на друг изкуствен остров.
Тук е подходящо да си припомним мъдрата мисъл: „Кой е казал, че животът е справедлив?”
