Quote
Н. Василев: След големите кризи се правят печалбите
22.02.2010 08:02
От: Мариян Йорданов
mpy@start.bg
Николай Василев е управляващ партньор във финансовата компания „Експат Капитал” от септември 2009 г. Преди това той е министър в две последователни правителства – министър на държавната администрация и административната реформа (2005 – 2009 г.), вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията (2003 – 2005 г.), вицепремиер и министър на икономиката (2001 – 2003 г.).
Николай Василев има 6 години опит в областта на инвестиционното банкиране и консултиране в Будапеща, Токио, Ню Йорк и Лондон, където е работил за няколко мултинационални компании. Той е финансист по образование, притежава професионална степен CFA (сертифициран финансов аналитик).
„Експат Капитал” притежава управляващо дружество, което в момента ръководи три договорни фонда, както и две акционерни дружества със специална инвестиционна цел имоти.
Попитахме Николай Василев кога според него ще свърши летаргията на БФБ-София, има ли интерес от чужди инвеститори към България, какъв е макроикономическият поглед на анализатора, следящ България от над 10 години.
- Г-н Василев, има ли в момента интерес у чуждите инвеститори за вложения в имоти и в акции у нас?
Като цяло в момента няма голям интерес от чуждестранни инвеститори. Активите на нашите 3 договорни фонда се увеличават, но ние не сме показателни за целия пазар. Не мога да говоря събирателно за поведението на чуждите инвеститори, но тяхното мълчание е красноречиво. Не може да се предположи кога ще дойдат, може след шест, а може и след 24 месеца.
Винаги забравяме, че най-големите кризи идват след най-високите растежи и обратно – най-големите печалби, след на-големите кризи. Никога не се учим от този парадокс. Когато цените рухнат, никой не иска да купува, а точно това е периодът, в който може да се реализират големи печалби. От гледна точка на днешния ден беше много неразумно да се купуват имоти и акции през 2007 г. Но от позицията на 2012 г. може би 2010 г. е идеална за покупки. Винаги става така, че след криза цените са атрактивни, но никога не знаеш кой е точният момент.
Пазарът на недвижими имоти се движи със забавяне след икономическия цикъл. Когато икономическият растеж свърши, цените на имотите се задържат още известно време, защото собствениците не искат да продават на по-ниска стойност. След това цените рухват и съответно ръстът идва 1-2 г. след възстановяването на икономиката.
- Кога ще има нова вълна с ръст на SOFIX, както през 2009 г. видяхме две с по 50%?
Борсовите тенденции се развиват много бързо, има и бързи обрати. Сегашният застой може да се промени в кратки срокове. Първата вълна на повишение беше нормален отскок след огромното падане с 85% без вълна от фалити, девалвация и т.н. Второто покачване бе нормално, тъй като винаги след парламентарни избори и съставяне на ново правителство пазарите реагират положително.
Ние наблюдаваме пазарите в цяла Източна Европа и смятаме, че българският е подценен. Той падна повече, а след това се възстанови по-малко и изглежда евтин на фона на останалите. Очакваме българският пазар да се покачи. А ако това не стане, тогава другите трябва да падат.
- Често се посочва, че ликвидността е проблемът пред желаещите да влязат в акции на БФБ, защото после нямало да могат да ги продадат.
Това в различна степен е валидно за повечето развиващи се пазари. Инвеститорите в САЩ говорят същото за Западна Европа, тези в Западна Европа – за пазарите в Източна Европа, ликвидността в България е по-висока от тази в Молдова и т.н.
- Сега отново има позитивни фактори с подобряването на износа, отпушването на еврофондовете, понижението на лихвите. Защо няма вълна на ръст на SOFIX?
Пазарите са импулсивни, може след дългата скука да има месец, в който SOFIX да скочи със 100 пункта. А може застоят да продължи цяла година. Няма автоматизми и резки резултати, по-скоро натрупването на събития отприщва вълна. Повечето играчи на БФБ – София вече имат опит с покачващи се и спадащи цени.
- В България или в чужбина влагате средствата на управляваните от вас договорни фондове?
Трите ни фонда са с мандат цяла Източна Европа. След ръста на пазарите в ЦИЕ през 2009 г. ние продадохме активите си там на добра печалба. Очакваме скоро годишната доходност на фонда ни „Експат Ню Юръп Стокс” да достигне 30%. Считаме, че диверсификацията е полезна и фондовете ни имат и от чужди акции, но българските акции са сред най-подценените в момента.
- Как оценявате възможността за двойно листване във Варшава и София?
Позитивно. Това е крачка напред и колкото повече възможности за листване и за търговия има, по-добре. Това е една малка, но полезна стъпка.
- Наведнъж или поетапно трябва да се предложат пакетите от държавните енергийни компании?
Най-важното е дали има политическа воля да бъдат листнати, всичко останало са детайли. Правилното е всички компании и веднага.
- Какви са личните ви прогнози за БВП на България през 2010 г.?
Прогнозата е за продължаваща рецесия от 2,5%. Някои икономисти казват, че това е прекалено песимистично, но ако забележим растеж, ще коригираме преценката си към подобрение. Причините са очевидни. Не смятаме, че кредитирането се е отпушило достатъчно, очакваме продължаваща стагнация в недвижимите имоти. Не вярвам да има незабавен отскок от дъното.
Износът трябва да е мотор за растежа ни и на годишна база отчита ръст, но това е, защото беше паднал много. Не съм сигурен обаче, че основните ни външни пазари ще растат – например в Германия няма икономически растеж през четвъртото тримесечие на 2009 г.
- Има информации, че руснаци са активизирали покупките си на имоти у нас, така те не се ли явяват ваша конкуренция?
Чуваме от наши партньори, че руснаците купуват. Добре е да има конкуренция, защото, ако няма купувачи, и ние нищо няма да купуваме.
- Защо останахте да правите бизнес в България, а не се върнахте в Лондонското сити?
Още от 2001 г., когато се включих в българската политика, съм казвал, че очаквам да остана тук. Това е нормално след толкова години и толкова контакти в България. Не бих желал 20 години по-късно да започна на бял лист в чужбина. Осем години отсъствие от Лондонското сити е цяла епоха, повечето мои бивши колеги не работят на същото място. Няма такова нещо като пазене на работното място, нито би трябвало да има.
- Подобрението в търговския дефицит не е ли в резултат на намаленото потребление у нас, тоест на обедняване?
И в резултат на намаленото потребление, и в резултат на ръст в износа.
- Според вас дали ако имаше ефективен пазар и развързан курс, левът би поскъпнал спрямо еврото? В последната година ЕЦБ доста развърза монетарната политика, а ние тук я затегнахме чрез бюджета.
За мен валутният борд е по-скоро религиозен въпрос и не подлежи на коментар. А вашата хипотеза ни изважда от тази рамка. Курсът е 1,95583 и точка. Каквото и да прави ЕЦБ, това е курсът и всичко трябва да се нагажда спрямо него. Против смяната на „религията” съм, стабилният валутен борд е най-важен и ако той рухне, всичко останало е на заден план.
А иначе логиката ви за това, че напоследък по-скоро еврото заслужава да падне спрямо лева, е вярна. Особено на юг от ГКПП Кулата.
- Какви са адекватните фискални мерки и реформи в настоящата ситуация в България?
В „Експат Капитал” сме по-консервативни от това, което виждаме, че се случва, и сме притеснени за бюджета. Не помня откога през януари не е имало дефицит, а сега има. Каквито и да са обясненията, това не е добра новина. Януари традиционно е месец на големи излишъци. Според мен трябва да се намаляват разходи, поне 2 млрд. лв. годишно.
- Макроикономистите в САЩ казват, че държавните разходи по-време на криза играят положителна роля. Ние обаче сме малка свръхотворена икономика и каквото и да налее държавата, веднага изтича в чужбина като през пробито корито. Коя е правилната стратегия според вас?
САЩ са огромна и по-затворена икономика и активната монетарна политика може да води до повишаване на икономическата активност. Американците дори да печатат валута, тя е резервна и другите се нагаждат към долара. Ако България започне да прави същото, просто капиталите ще изтекат през границата. За справка може да се даде Русия, която изхарчи четвърт трилион долара в края на 2008 г. и нито защити валутата си, нито спря рецесията.
Това е все едно, ако дойде студен януарски фронт, всички да включим печките си на улицата и да мислим, че температурите ще се повишат. В резултат няма да стане по-топло, а ще платим по-голяма сметка за ток и парно.
- Кои държавни разходи трябва да се ограничат?
Всички разходи. При пенсиите, например, имаме рекорд по разходи спрямо БВП.
- Но ако някое правителство намали пенсиите или вдигне пенсионната възраст ще падне от власт.
Ако някой смята, че е лесно да си политик, греши. Но ако иска да е реформатор, трябва да прави смели промени.
- Кои черни прогнози за България не се сбъднаха?
Много неща не се сбъднаха. Ако през 2010 г. имаме растеж, ще запомним 2009-та като година на рецесия и студена зима, а не на катастрофална депресия и криза, която ще помете държавата и ще я остави без бъдеще. Ясно е, че някога в бъдеще пак ще имаме рецесия, но това само по себе си не е лошо. 2009 г. трябва да ни отрезви, защото през последните 10 години забравихме, че може да има и лоши периоди. Всяка от последните 10 години до 2008 г. беше по-добра от предната, но никой не беше доволен. В последните 10 години беше геройство да вземеш колкото се може по-големи кредити. Обаче не взимането на кредит е успех, а реализирането на печалби.
- Кажете нещо повече за потфейлите на управляваните от вас дружества?
Двата управлявани от нас АДСИЦ – „Експат Бета” и „Експат Дивелъпмънт Фонд” нямат нито лев кредити, което е наш принцип за момента. В договорните ни фонодве имаме доста кеш. Нямаме нужда да продаваме по принуда и тази стратегия ни дава висока доходност. Постоянно търсим нови възможности за покупка на ценни книжа. Имаме български книжа, планираме да увеличим и активите си от Източна Европа. Отделни компании там са подценени, въпреки че като цяло според нас българският пазар е още по-подценен. Винаги обаче сме готови да купим акции в чужбина, когато ги индентифицираме като добри. Единият от фондовете ни – „Експат Ню Юръп Пропъртис” е специализиран в покупката на дялове от АДСИЦ в България и чужбина.
- Но АДСИЦ в момента са доста оплюти и извън фокуса?
Това е чудесно, точно в такива периоди трябва да се купува.
- А кои АДСИЦ са по-атрактивни – тези за земеделска земя или дивелъпърските АДСИЦ?
Имаме и от двата типа, трудно е да се правят сравнения между сектори и подсектори, АДСИЦ се търгуват на нива между 30 и 70% от нетната стойност на активите им, което е атрактивно.
- Не ви ли притесняват таксите за обслужващите дружества?
Всички ни притесняват таксите, но те не могат да бъдат 0. Ако хлябът е безплатен, никой няма да произвеждат хляб. Ако някои такси ви се струват прекалено високи, то просто избягвайте дадения АДСИЦ. В същото време съм сигурен, че обслужващите дружества в момента не са доволни и ще кажат, че управлението на АДСИЦ не е достатъчно добър бизнес.
- Планирате ли увеличения на капитала на управляваните дружества?
Съвсем скоро ще ви изненадаме с увеличение на капитала в някои от нашите инструменти, както и на други компании, които консултираме.
Банковите трансфери остават като доказетелства (мамка им), а парите в брой по границите ги конфискуват ако те набарат, че и те съдят отгоре на всичко... Абе пак можеш да се скриеш ако си достатъчно хитър, но ставаш фюджитив докато си жив.
