Жена ми е в Холандия на гости на сестра ми и на концерт на Бионсе - това заради голямата щерка... та думата ми е, че жена ми се обажда и ми вика "аз съм в някаква приказка... всички полицаи са на унгарски коне с огромни гриви, а превозните средства са каруци и карети... водени от хора в приказни дрехи... На всичкото отгоре бабичките, които се разхождат, пеят песни и се хилят като моми" От една каруца си купили палачинки... и реве и не ще да се връща, не ще да слуша за Доган и купищата сатанински изчадия, които ни се хилят самодоволно от всички екрани.
А дъщерята след концерта е неадекватна. Оная мамуна Бионсе фърчл над публиката и не знам си кво... Викам й, на щерката, "учи, учи, че това ти е билетът за целия свят" пък дано да й стане ясно, че правото на избор е най-голямото богатство.
А ти ми говориш за продаване на бизнеса... На косъм съм да го зарежа, не да го продам. Такъв к.р ям. Отвсякъде ме гледат очи с различни огньове - едни искат повече (щото сме АД), други искат да си запазят работните места. Е как става тази работа при намалящи обороти?
В момента чета едни повести и разкази на М. Булгаков и неговата безпощадност, която преди ми се струваше лаконична сатира, вече я възприемам като безнадежден реализъм.
Докараха ме дотам, че да ме е страх да чета Булгаков... Някои изречения ме съсичат - толкова са ... безмилостно актуални.
"Няма да стигнеш, разбира се, като не знаеш закъде си тръгнал"
или
"Къде отивам? Къде? На гърба - последната ми риза. По маншетите - разкривени букви. А в сърцето ми - тежки йероглифи. Разчел съм само един от тайнствените знаци. Той означава: горко ми! Кой ще ми изтълкува останалите?"
Направо ме е страх да чета нататък...
... и ако разораното поле ще му помогне в продажбите, отма го е изорал - егати полето!
