Клиенти има всякакви.
Има и такива, които купуват на цени от по хиляда, но... колко % са те на фона на останалите, които имат възможността да купят на далеч по-ниска цена ?
Един на двайсет или много повече ?
Проблема не е само в очакванията на купувачите за цени по джоба им.
Влизаме в един исторически период, нямащ нищо общо с прогнозите на правителството ни и независимо колко болезнен и продължителен ще е той, не е интересното къде цените ще ударят точно дъното си ( дали на 500 евро или на 50 ! ), а дали ще имаме икономика, привлечен банков и финансов ресурс, който да ни отласне от там.
Това е по-страшното , което се очертава на хоризонта, а не само спада в цените на недвижимите имоти и масовите фалити в строителният бранш и съпътстващите го сфери.
А такива, че се случват и че масово предстоят да се случват, надали някой се съмнява сериозно.
Последната сламка на строителите, за която се стремят да се хванат преди окончателно да поемат към дъното са инфраструктурни проекти финансирани от ЕС, сламка прекалено къса и ефимерна, поради отношението на самият ЕС, към коректното изразходане на средствата му у нас, както и изискванията за опит в сферата, към самите фирми.
Поне 2/3 от фирмите в бранша ще си изчезнат от сцената.
А след тях, ще останат десетки хиляди недоразумения на архитектурната и строителната мисъл, които или ще трябва да взривим или да обитаваме.
Въпросът е - на каква цена ще е компромисът !
