Poli_2 Написал:
-------------------------------------------------------
> След известно време някой научава тънката разлика,
> между това да държиш една ръка и да задържиш една
> душа.
> И някой научава, че любов не е да заспивате
> заедно.
> Че една компания не значи сигурност, и този някой
> започва да научава...
> Че целувките не са договори, а подаръците –
> обещания. И този някой започва да приема провалите
> си с високо вдигната глава и широко отворени очи.
> И той започва да строи пътищата си за днес, защото
> утрешния терен е прекалено несигурен за планове...
> а бъдещето има характеристиката да пада по пътя.
> И някой започва да разбира, че дори слънчевата
> светлина може да изгаря, ако е прекалена.
> Така, той засажда своя собствена градина и
> украсява собствената си душа, вместо да чака някой
> да му донесе букети цветя.
> Разбира, че наистина може да издържи, че е
> наистина силен, че наистина струва, и той научава
> и научава, и така всеки ден...
> С времето научаваш, че да бъдеш с някого, който ти
> предлага добро бъдеще значи, че след време ще
> поискаш да се върнеш в миналото.
> С времето разбираш, че само някой, който е
> способен да те обича с дефектите ти, без да
> претендира да те променя, може да ти предложи
> цялото щастие на света.
> С времето си даваш сметка, че ако си с някого,
> който само придружава самотата ти, в крайна сметка
> няма да искаш да го видиш никога повече.
> С времето научаваш, че истинските приятели се
> броят на пръсти, и който не се бори за тях рано
> или късно ще се окаже обграден от фалшиви
> приятелства.
> С времето научаваш, че думите казани на прощаване
> остават рана за цял живот.
> С времето научаваш, че да извини може всеки, но да
> прости е способна само някоя голяма душа.
> С времето разбираш, че ако си наранил някой
> приятел е възможно приятелството ви никога повече
> да не бъде същото.
> С времето си даваш сметка, че независимо от това
> колко си щастлив с твоите приятели, все още
> продължаваш да плачеш за онези, които остави да си
> идат.
> С времето си даваш сметка, че опита, преживяното,
> с всеки един човек няма да се повтори.
> С времето си даваш сметка, че онзи, който унижава
> или не цени другиго, рано или късно ще преживее
> същите унижения и подигравки умножени.
> С времето научаваш да строиш пътищата си днес,
> защото утре е невъзможно.
> С времето научаваш, че да прибързваш и насилваш
> нещата, кара накрая да излязат не както си ги
> очаквал.
> С времето си даваш сметка, че не бъдещето, а
> момента, който си изживявал тогава, е бил
> най-хубавия.
> С времето ще видиш, че даже и да си щастлив с
> онези, които те заобикалят, ще скърбиш за онези,
> които си отидоха.
> С времето ще се научиш да прощаваш, да молиш за
> прошка.............
> Но за съжаление, само с времето...
>
> Jorge Luis Borges
>
> п.п. Сега, след като го прочетохте, пречупено през
> вашата си камбанария, имате поле за изява-
> направете си изводите и сами.
>
>
>
> ............................................
>
> Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на
> глупака всичко му е ясно.
---------------------------------------------------------------------------------
Поли,
похвално е желанието ти да направиш от БГ-еца духовно обтекаемо същество
но нищо не се дава насила - насила само се взема
виж,подписът ти е стойностен - дано съдържанието с което е изпълнен да е и твое
...............................................
за всеки балон - ИГЛА , за всяка дупка - ЧЕП
Радой Ралин
