Quote
...има
голяма разлика между това, което се приема като
общоприето за нормален човек и нормално държание и
това, което хората в действителност си мислят, и
още по-важно - вършат.Разминаването винаги ме е
интересувало.Там някъде - в съзнанието на всички
вас, според мен, се крие и разковничето на
истината за нещата.Искам да разбера тази нужда от
двойственост в поведението на хората.Защо се
срамуват от неща, които вършат и не говорят за
тях, а същевременно ги вършат и май ги приемат за
нормални.
И аз се обръщам към вас с въпроса - Кажете ми
честно какво за вас е нормалния човек и нормалното
държание или живот?Кое за вас е норма и кое вече е
побъркано?
Нормалното (нормата) е общоприетото, етикета или по-точно онзи начин, по който се очаква от обществото да реагираме при определена ситуация. За по-кратко за нормална се счита очакваната, предвидимата реакция. Мисленето обаче, не се вписва в тези рамки. От там и двойнствеността.
Пример: Мисля, че шефа е пълен тъпак. Но му се мазня, защото ми е шеф и завися от него.
В този смисъл нормата или нормалното е в противоречие с разума, но в повечето случаи доминира над нашето поведение. В противен случай се трансформира в ненормално поведение. Например да влезеш в офиса рано сутрин и да разчлениш шефа си, което винаги тайно си искал. Това никое общество няма да приеме за нормално.
В този ред на мисли, децата са в пъти по-разумни от възрастните. Те още не са достатъчно контролирани от матрицата.
Що се отнася до доброто и злото, то двете взаимно в контекста на горенаписаното се неутрализират. С други думи няма такива понятия. Това, което е добро за един, е зло за друг и обратно.
Пример: Кризата на НИ е зло за брокерите и инвеститорите и добро за купувачите с малки спестявания.
Честит Трифон Зарезан на теб, на Муза, на всички, за които чашата е наполовина пълна......
