НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА !

Във Франция смятат българите за аборигени

В Западна Европа обясняват на прислужници от Изтока какво е пералня. Светска дама кара нашенка да мие крушки, хока я да не разсъждава

Под заглавие "Сцени от живота на домашните помощници" френският вестник "Либерасион" публикува във вчерашния си брой впечатленията на четири жени, които работят като домашни помощници в богати френски семейства. Мари от Франция, Милена от Колумбия, Сесил от Португалия и Таня от България разказват пред вестника своите впечатления от работата си. Въпреки първоначалната им сдържаност четирите жени, които са на възраст между 35 и 45 години, се съгласяват да говорят за своето ежедневие.

"Да идваш от Източна Европа за някои работодатели е равнозначно да си живял в пещера, преди да пристигнеш във Франция. Обясняват ти какво е прахосмукачка и пералня. Всичко това ме довежда до ужас". Това е част от разказа на българката Таня, която работи като домашна помощница във френски семейства. Тази работа води жените в домовете на непознати, където трябва да се съобразяват с техните навици, понякога да понасят и високомерното им отношение. Те трябва да чистят, да подреждат и да гладят. Таня разказва за първия си работодател, която била възрастна дама от висшето общество и която я карала да върши абсурдни неща - например да мие електрическите крушки. Когато Таня й казала, че така крушките се повреждат, жената й се разкрещяла, че от нея не се иска да мисли. Таня смята, че когато работодателите й са пътували по света и са се докоснали до различни култури, стават по-отворени към чужденеца, а следователно и към нея. Някои работодатели, по думите на Таня, изпитвали съмнения и се страхували от новите служители. Те се опасявали, че ще станат жертва на обир и затова подлагали домашните си помощници на изпитания и проверки - подхвърляйки им пари например. Таня споделя още, че близостта с работодателя може да бъде опасна. Тя започнала работа при изключително мила семейна двойка. Мъжът и жената й помогнали да си уреди документите и да купи компютър на сина си. След това обаче в семейството започнали проблеми и отношенията се влошили. Таня се оказала между чука и наковалнята и двамата съпрузи започнали да си го изкарват на нея. Понякога посред нощ й крещели, че не е изгладила добре ризите. Работещите във Франция чужденци често изпитват трудности с отношението на местните хора към тях. Неотдавна същият в. "Либерасион" писа, че Европейският съд за правата на човека осъди Франция за неспазване на забраната за принудителен труд по случая с младо момиче от Того. То било експлоатирано по 15 часа на ден в продължение на пет години от заможна двойка от Париж. Сиуа-Акофа Силиадин била доведена във Франция през 1994 г. от французойка с произход от Того и била "наета" от семейство Барде. Те я взели със съгласието на нейния чичо в замяна на обещанието, че ще уредят въпроса на момичето, чийто престой бил нередовен. Момичето трябвало да работи седем дни в седмицата и имало разрешение да излиза по изключение в някои от неделите, за да отиде на църква. Момичето ставало в 7,30, трябвало да приготвя закуската, да облече децата, да заведе трите най-големи на училище, да гледа бебето, да домакинства, да приготви вечеря и да измие съдовете. Едва към 22,30 часа тя можела да си легне, и то на матрак, поставен на земята в стаята на бебето. Всичко това приключило през юли 1998 г., когато Комитетът срещу съвременното робство, предупреден от съседка на семейството, сезирал правосъдието.


Мърлявщината в домовете разплаквала момичетата
Четирите домашни помощници разказват впечатленията си от домовете, където работят. Първия път се чувствах напълно объркана, апартаментът беше толкова голям, имаше толкова много врати, разказва колумбийката Милена. Тя не знаела откъде да започне: "Най-вече не се осмелявах да отида в стаята на двамата съпрузи". Таня разказва, че когато стаите са прекалено празни, в тях липсва човещина и това я смразява. Когато обаче всичко е прекалено претруфено, това я притеснява. В някои от домовете, където Таня е работела, нещата наподобявали казарма и всеки предмет си имал точно място. Българката казва, че обича къщите с места, където хората могат да бъдат заедно. Сесил пък казва, че не разбира как някои от семействата успяват да създадат толкова безпорядък за толкова кратко време. Подреждаш всичко и на другия ден трябва да правиш всичко отново. Още по-зле, когато има деца. Вечер, когато се върнех у нас, плачех. Сега вече искам от работодателите ми да подредят малко преди да отида. За Таня да оставиш апартамента неподреден е пълно неуважение. Не сме там, за да оправяме всичко, което те оставят в безпорядък, казва Таня. Милена споделя, че мрази да чисти тоалетните, но това е част от работата й, така че не казва нищо. Мръсното бельо и неизхвърлените тампони обаче са друго нещо, допълва Милена.


Подхвърлят пари, пробват жените за кражби
Недоверието на работодателите към техните служители често създава напрежение между двете страни. Португалката Сесил споделя, че работела при дама, която й нямала никакво доверие и умишлено подхвърлила 500 франка под леглото. Когато ги открих, хвърлих й ги в лицето, бях дълбоко наранена, разказва Сесил. Милена споделя, че веднъж семейството, при което работела, я заподозряло за изчезването на банския на "мадам", без обаче да я обвинява директно, че го е откраднала. На следната година банският бил открит в куфар. На българката Таня се случило да открие няколко банкноти под килима, който чистела. Тя смята, че парите са оставени нарочно, за да я изпробват. Някои от жените споделят, че нерядко на работодатели им доставя удоволствие да им напомнят, че са прислужнички, като понякога достигат до унижение. Работодателката на Милена живеела в охолство, а приятелите й били хора от висшето общество. Милена заставала в някой ъгъл и ги наблюдавала. Те се правеха на богати, макар че често бяха затънали в дългове. Имат своето място в този свят, защото са родени в него, но полагат ежедневни усилия, за да не бъдат изхвърлени от него, допълва Милена. Французойката Мари споделя, че жената, при която работела една година, винаги намирала думи, с които да я постави на мястото й. Мари смята още, че между работодателя и служителя трябва да има известна дистанция. Тя има опит с работата с възрастни хора, на които е давала лекарствата и им е правила тоалета. Не е много приятно да виждащ старческата немощ. Често обаче се привързваш към тях и когато починат, е много тежко, разказва още Мари.

Нормално е всеки от нас да има различно мнение. Написаното от Муза може да е наивистично , може да го е чула от Слави или прочела някъде , но ако се абстрахираме от писанията , аз мисля , че не е хубаво човек да си мисли "Това на мен не може да ми се случи". Живота има страхотни повратности , чиято логика много често не можем да уловим.

Милко,

Отново.... не мога да ти отговоря... :-[

Пиша това тук, за да не ми се разсърди някой, че му спамя темата...

Това е сериозен сайт, обаче забелязвам едни закачки...

Мой познат наскоро ми каза, че децата като се обичали и се хапели... :]

Май, и тука така.... начин на изразяване на взаимни симпатии, може би още неосъзнати