НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА !

Дивал, Тая бележка трябва да се чете не само в черни дни. Трябва да ти напомня и във време на добър живот, че късмета може да се обърне.
Аз си имам един принцип: Готви се за най лошото и се радвай когато то не ти се случи.
малко като лафа за песимиста и оптимиста
Песимиста: "По лошо от това няма!"
Оптимиста: "Има, има...."

Айде със здраве, и да не вземаме живота на сериозно, жив не се излиза от него.

Муза, ще ме прощаваш за превратното тълкуване, ама на мен така ми прозвуча:

Значи, тръгнал Ганьо да се беси, щото осъзнал, че без парите си е една кръгла нула. Да, ама един чобанин успял да го убеди, че не е чак такъв ръб, та затуй да не бърза да се убива. За по-убедително му дал и нещо си да му напомня какво не трябва да прави... Обаче Ганьо си останал същия тъпанар като преди и пак само в имане се оценявал. За съжаление, имал и семейство (не се казва с какво привлякъл франкофонката, но едва ли с нравствени качества - значи и тя в кюпа), като по този начин продължил сбъркания си ген. Вж. Наградите Дарвин.
Овчаринът грубо се намесил в законите на еволцията и затова бил наказан - когато "големецът" си стъпил пак на краката и решил да се отплати подобаващо, спасителят му вече бил прихванал от глупостта.

Ами това е! Глупава приказка с глупави герои... И преди да възроптае някой - не отричам че Надеждата (и Вярата, и Любовта) крепи живота, просто не е този начинът да го научиш.

Абу,
Чудесна интерпретация си направил. Така е, нещо прочетено се възприема по различен начин от различния индидвид.
В зависимост от начина на мислене и от моментната нагласа, ако щеш.
В случая, обаче въпреки това, ти доказваш точно това, което съм се опитала да кажа.
Колкото и парадоксално да звучи.

Наска, Qui est elle? Je n'sais pas. Барабарон има "въобраЗЯние" (това е превод на imagination ) "

Муза,
аз казах че не отричам смисъла, но не това е начинът (според мен). Тая хартийка с написаното заклинание може би е подходяща за едно изпразнено съзнание като Ганьовото, но при нормален човек никаква работа няма да свърши. Съветът на овчаря ми напомня на поддържането на мисъл-форма, но не смея да твърдя, че става дума за същото. То и не трябва така свободно да се коментират тези въпроси, но аз съм непосветен - простено ми е!

Абу,
Би ли ми дал дефиниция за "изпълнено съзнание", както и какво разбираш под "нормален" човек.

От великото Нищо, което няма форма или продължителност - произлязла една единствена точка.Това е АЗ-ът, който носи безкраен потенциал, който още не се е проявил и превърнал в качество. Това в съществуване в нищото на пространството, представено от една единствена точка или място.
Жизнеността на единствения АЗ поражда резониращ пулс, който разстяга точката, докато се отрази в своята собствена субстанция, за да стане АЗ СЪМ. Tака създава измерение в пространството. Това измерение има дължина, но няма ширина или височина. То се означава с линия, и е Първото Измерение.
Когато това, което отразява или се отразява се разглежда в по-висша перспектива, тогава се създава повърхност - Второто Измерение, което има дължина и ширина, но няма дълбочина. Още в древността било изобразявано като триъгълник.
Чрез "преместване" на осъзнание над дължината и ширината, се ражда Трето Измерение - това е на дълбочината , която осигурява стабилност на формата. То се изобразява като триъгълник върху квадратна основа и изразява концепцията за форма, която се ражда от една единствена точка, точка в нищото на пространството.
Представата за дистанция създава Четвъртото Измерение - измерението на трайността, което наричаме време. Времето дава продължителност, в която формата може да се прояви и развие. физическият свят съществува в Четвъртото Измерение, макар, че създава усещане, че е вън от времето. Символ на Четвъртото Измерение е пирамида.
Петото Измерение е съзнанието, което е отвъд и извън материята и няма продължителност, но и действа и се променя чрез измерението на времето. Именно посредством съзнанието човек осъществява своя избор.
Шестото Измерение е душата. То е измерение на творчеството. Не съзнанието е извор на творчеството, а душата. Съзнанието е процес, през който творчеството може да се насочва, моделира и оформя.
Седмото Измерение е духът, който е субстрат без форма, но намира израз и облагородява опита чрез формата. Той е първичният разум, който създава формата.
Осмото Измерение е Ни-Щото, от което произлиза първичния дух. В Китай го назовават Дао. Индииците - "Великата Тайна".
Има и следващо измерение, в което се събират всички измерения. Деветото Измерение е Земята: централната точка, средата на осемте измерения. Тя е мястото, в което всички измерения се проявяват едновременно. Това измерение се изобразява в древната символика като два взаимозависими триъгълника - единият насочен нагоре, а другия надуло, всеки с точка над своя връх и с око в средата...

*write*

Хората сме различни и колкото хора, толкова и мнения по всички въпроси.Или с други думи, мненията са субективни и това е нормално.Но има голяма разлика между това, което се приема като общоприето за нормален човек и нормално държание и това, което хората в действителност си мислят, и още по-важно - вършат.Разминаването винаги ме е интересувало.Там някъде - в съзнанието на всички вас, според мен, се крие и разковничето на истината за нещата.Искам да разбера тази нужда от двойственост в поведението на хората.Защо се срамуват от неща, които вършат и не говорят за тях, а същевременно ги вършат и май ги приемат за нормални.
Тук почти всички сме на практика анонимни - крием се зад псевдоними...Разбираемо за мен - зад маската на анонимността се отпускаш и по-смело си казваш мнението по най-различни теми.Няма нужда да говориш с клишета, да лъжеш, да се преструваш, да лицемерничиш.
И аз се обръщам към вас с въпроса - Кажете ми честно какво за вас е нормалния човек и нормалното държание или живот?Кое за вас е норма и кое вече е побъркано?Като видите един човек в реалността кога си казвате за него - ето един свестен нормален човек и доколко му вярвате, че той наистина е такъв и не се крие зад неговата си маска?
Кога харесвате един човек и си мислите за него - евала, искам и аз да съм като него!Мъж или жена, според случая.Какви са ви идеалите за хора?И други въпроси и отговори около темата... *book* *write* *xxx* *book* *huh*



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-02-14 13:15 от милко вълков.

Милко,

Във всеки един човек се крият две черти -добро и лошо с всичките им разновидности и следствия. В зависимост от това, кое е на повърхността, кое е преобладаващото, кое е подтисканото, хората се делят на добри и лоши. По-малко или повече. Винаги, при всеки един човек може да се провокира доброто, макар и за кратко. Това става много лесно, защото всеки човек иска, харесва добрите неща.

След това идва момента на недоверие и всички последващи квалификации. То е следствие на вече случили се неща, а също на нагласата му, т.е. съди по себе си.

Лично аз имам познати, които според мен са много чисти хора. И тях ги пазя като зеницата на окото си. Т.е. всичко възможно за да не ги загубя. Това са хора, които притежават не материални, а морални стойности, което за мен е най-ценното.
Дали искам да бъда като тях? Разбира се, но не просто като подражание, защото тогава ще е неискрено и няма да е истинско. А аз не обичам фалшивите неща.

Освен това, имам склонността да идеализирам хората и да ги издигам на пиедестал.
Техните слабости ги оставям настрани. Съзнателно или не. Даже и понякога, когато са излъгали, макар и да не им показвам, че знам, макар че винаги съм мразела лъжата. А защо така? Може би, защото съм искала да бъда излъгана или ...ги приемам такива, каквито са.
До един момент...

Как определям дали това е маска или не? В реалния живот - по очите.
Също, и се доверявам на собственото си усещане ...

Кое е нормално или не - пак от моя гледна точка - излизането от всички морални категории, в степен по-голяма от... Но, не се наемам да съдя когото и да е било. Не смятам, че е правилно.

Това е моя отговор на въпросите ти, които си задавам и аз.

Муза, Ками,
честит Свети Валентин!
Аз празнувам Трифо нЗареа, но от утре съм на линия. А ако няма ско й да презнуване и налевтин и от днеска.

Драги Милко,

Въпросът, който поставяте е много вълнуващ за мен. Също така, е изключително труден за анализ, обяснение и извеждане в общовалидно правило. Въпреки, че със съжденията си , е възможно да покажа незрялост или елементаризиране на проблема бих искала да се включа в тълкуването. Надявам се,също така, повече хора да се отзоват.
Прекрасно приведения пример за измеренията си позволявам, съвсем произволно, да пренеса върху нивото на развитие на отделните хора. От тук, въпреки условността на това разпределение, може да се окаже без особено значение анонимността, защото в зависимост от нивото на своето собствено измерение, независимо от това дали си с истинското си име, или зад събирателно такова (избрано в зависимост от характер, съзнание ...) трудно можеш да прикриеш точката до която си стигнал. Позволявам си да твърдя, че днешните времена изтласкаха на преден плат хората съществуващи във второто измерение - това на "аз съм". По тази причина те се отъждествяват само с това, до което достигат - пари, власт, известност... Осъзнаването на действията ни, последствията от движението (развитието), ефекта върху времето - колко време след мен и какво точно ще остане, им е недостъпно. Това се разпознава лесно - мърсотия, безразборно рушене на природата, бедност и мизерия по целия свят.
Работата за душата е въпрос, който по европейските географски шириини е пораждал безумни престъпленияот векове до неотдавна - за в бъдеще не знам. Клкото до духа - тази прекрасна и трудно овладяема част - там се стъпва на пръсти. Защото не знаем да работим с него. Защото той е непознат за хората, движещи се като тълпа. И там може да бъде скрито както съкровище, така и чудовищна бездна. Но дори зад анонимността във форумите, измеренията се улавят.
Въпросът е на какво сме способни, когато на изпитание се поставят душата и духът. За тях никой днес не се грижи и това е най-страшната клопка, която може да бъде поставена - от новоизлюпен месия или ловък шмекер. От това трудно можем да се предпазим. И на това разпознаване няма как и къде лесно да се научим. Всичко това не засяга само нашата страна, присъщо е за по-голямата част от света, ориентиран към матералността на съществуването ни. За другото е необходимо проникване в света на философията, изкуството, науката в най-естественият й аспект. Тогава можем да работим върху собствена ценностна скала, да търсим морал в постъпките си, да изпитваме състрадание към себе си, за да почувстваме страданието на другия. За да осмислиш как света би могъл да се разглежда с различни очи ... и това да не противоречи на твоите. Тогава, може би лъжите ще станат излишни.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-02-14 18:24 от nino.