Парцалев,
Къщата на Венци ми е слабост. На прима виста, предизвика бурен ентусиазъм, както в мен, така и в съпруга ми. Като оценка, като идеализъм, ако щеш.
Пък, и по принцип, много лесно се ентусиазирам, ако си забелязал вече...
Просто, винаги съм избягвала такъв тип взаимоотношения, особено между приятели, каквито са Венци, Арго, Оунърчето...
Защото, то малко, в един момент, може да излезе от коловоза на хобито, слабостта и желанието... Това имах, предвид, ако ме разбираш.
Пак, казвам, може и да не съм права. Сметнах, че тези мои мисли е добре да ги споделя.
Иначе, със сигурност, ако го започнете, ще си намеря и моя принос, колкото и малък да е, за осъществяване на идеята, без дори да очаквам каквото и да е било. За мен е достатъчно, че е станало, и притесненията ми са били напразни.
