другата страна - част 2,
По Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/.
Да се оспорват целите на един закон е дълго и общо взето безсмислено занятие. Нормативните актове у нас се създават при нарушен баланс между обществения и интереса на определени кръгове, за които от първостепенно значение е реализирането на печалба, т.е. правенето на пари.
Така че дали ни харесват целите, които си поставя един закон, в случая ЗБР, или не, това няма особено значение. От значение са единствено онези възможности, които могат да бъдат използвани оттук нататък, за да се защити индивидуалния/групов граждански интерес, или поне да се намали отрицателния ефект от дадена законова постановка.
Една от основните цели на ЗБР – съгласно чл. 4 т. 5, е ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху защитените територии (ново подчертаване на значимостта и прироритета на ЗЗТ). Няма да превеждам думата “антропогенно”, нали?
Авторът на темата силно се възмущава от факта, че законът предвижда данните, които се използват при определяне на защитените зони, да се основават единствено на научна информация, която според него не била проверена за достоверност и добросъвестност.
Вижте ... несериозно е да се говори, че подобен вид информация може да се осигури от хора, които не са специалисти – това е нормално и така трябва да бъде. Добросъвестността е друг въпрос, който обаче стои не само пред учените, които подават данните, но и пред министъра (към който – при положение, че е Дж. Чакъров, естествено няма много хора, които да питаят добри чувства), а също и пред собствениците на земи в тези зони ...
Това не е нещо, което може да бъде измерено или пък да бъде вменено като императивно задължение – просто защото няма как да се случи. В живота никой не може да разчита на подобни квалификации, съжалявам.
Още – авторът пропуска да отбележи и текстта на чл. 8 /2/, който гласи, че предложения за териториите - предмет на проучването по ал. 1, могат да бъда не само държавни и научни, но и обществени организации. При това положение риторично бих попитал защо авторът смята, че не е защитен обществения интерес – нека онези, които са заинтерсовани, защитят своите цели чрез подаването на аргументирани предложения.
Как се създава обществена организация (законът не въвежда ограничения за това дали може да се създаде организация, която да има тази единствена цел) не е трудно да се проучи, а между впрочем могат да се използват и съществуващите възможности.
Много ме учудва изискването, което авторът поставя по отношение наличието на обществен контрол.
Лично аз не си спомням нито един случай, в който разпоредби на закон или постановление да са били подлагани на реален обществен контрол ...
(бързам да разсея надеждите на някой, ако вярва, че един омбудсман или една Комисия за защита на потребителите са точно такива - макар и едно полезно начало, те са все още само начало).
Представям си какъв би бил той по отношение на Закона за съдебната власт, Закона за митниците или примерно Данъчно-осигурителния кодекс, всички данъчни закони, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за устройство на територията (примерите за сериозни закони, които имат пряка връзка към обществения интерес и правата на гражданите, могат да бъдат много)...
Що се отнася до обществения дебат – очевидно авторът разполага с повече информация по съдържанието на проектите на ЗБР. Бих си позволил само да вметна: пределно ясно е, че това, което е било на фаза проект, обикновено търпи промяна при приемане на окончателния текст на всеки закон. В това няма нищо ненормално – става дума за надделяване на едни интереси над други ... Като се вземе под внимание, обаче, манталитета и начина на внасяне, разглеждане, гласуване и приемане на законите от т.нар. Народно събрание, не мисля, че и в случая със ЗБР някой би могъл да коментира смислено липсата на, цитирам, прозрачност и обществен контрол.
Вярно е, че решенията по чл. 10 /2/ и /4/ се основават единствено на научна информация и – да добавя! – на целите по чл. 4, но не е вярно твърдението на автора, че научните данни се приемат задължително от държавните органи и те нямат право да ги преценяват – такова изискване в ЗБР няма.
Точният израз в чл. 10 е, че в Националният съвет по биологично разнообразие се внася за разглеждане въпросният списък. Думата “разглеждане”, а впоследствие и “решение” на Министерския съвет, никак не ми звучат като задължение за приемане на съдържанието на списъка едно към едно.
Съгласен съм, че е малко несправедливо е въведена императивната забрана за възможността заинтерсованите лица да оспорват текстта на проекто-заповедта за обявяване на защитената зона (чл. 12 /5/) – по-точно имат право само относно забраните или ограниченията по чл. 12 /2/ т. 5.
Темата ДПС няма да коментирам тук. Всички, които участват или следят форумите в този сайт познават моята позиция.
Истина е, че е налице степен на ограничаване във възможностите на едни граждани да управляват своята собственост – право, което им е имплицитно дадено с Конституцията. Но нека авторът вземе под внимание и други нормативни актове.
Например, чл. 28 от Закона за собствеността - собственост на физически или юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията са изключителна държавна собственост или по силата на закона са публична държавна или общинска собственост.
Няма смисъл да доказвам какъв вид публична собственост е Парк Странджа, нали? Още, чл. 54 от същия закон гласи, че с решение на МС могат да се възлагат задължения във връзка с притежаването или стопанисването на имотите (иначе казано, това са предвидените ограничения на собствеността). Може би трябва да цитирам ограниченията, които и досега важат за имотите, които са ползвани например за нуждите на отбраната и въоржените сили?
За каква частна собственост говорим ...
Хареса ми логическата спойка, направена от автора с цитираното решение на Конституционния съд (о, а тези съдии са толкова услужливи понякога ...) – вярно е.
Уви, това не променя един очевиден (не само житейски, но и философски, и социологически) факт: правата на гражданите са хубаво нещо, но само докато държавата не реши, че може да им ги отнеме или ограничи.
На онези, на които не им харесва точно тази държава, просто трябва да изберат друга – но останат ли, ще се съобразяват с реалността.
Може би трябва да се направи и кофти уточнението, че този вид ограничения на собствеността не се наблюдават само в БГ, така че ...
По отношение нормативните актове и наличието на логическа свързаност.
Практика е да се срещат противоречиви нормативни разпоредби по едни и същи или сходни въпроси. На това няма какво да се каже, освен че качеството на българското законодателство все още не е на необходимото ниво, и че произтичащите от този факт правни казуси ще мъчат още не един и двама юристи, а също и гражданите, и съдилищата
Оценката на проектите, съгласно чл. 31 /4/ от ЗБР и следващите.
Ако трябва да прецизираме варианта “инвестиционно предложение” – защото това явно вълнува автора на темата - бих казал следното. Интеститорът така или иначе е длъжен да се съобразява със законовите изисквания по отношение на защитените територии и зони, а те допускат строителство при строг режим и само, ако няма вероятност неговата дейност да окаже отрицателно въздействие върху тях (чл. 31 /3/).
Дали той ще вложи средства в една инициатива, за която няма яснота по един основен момент – дали земята има необходимия статут, това е лесен отговор на лесен въпрос. Да, получава се така, че няма да има условия за интензивна инвестиционна дейност в защитените зони – но нали именно това е една от основните цели и на НАТУРА 2000! Как може да се опази биологичното разнообразие чрез изграждането на големи туристически комплекси, които реално само ще отнемат от Природата в Странджа, и разбира се, ще бълват съвсем “прилично” количество отпадъци (не ми изтъквайте наличието на най-после изградената пречиствателна станция край Царево или депото за отпадъци край Созопол, моля).
Всеки софиянец знае какво се случи и продължава да се случва с Витоша, всеки варненец знае какво се случи с прекрасната зеленина в к.к. Златни пясъци, всеки бургазлия познава тъжната картина на унищожените дюни и дървета в к.к. Слънчев бряг, а сега и трагикомичния проект за небостъргач в Морската градина ...
Гледали сте “Матрицата І” ... какво каза агентът на Морфей, докато го измъчваше ...
Въпросът не е и в сегашният министър. Утре ще бъде друг, и той също ще допусне в тези защитени територии хората, които му е казано, че трябва да пусне.
Това е политиката, нека авторът не се сърди.
Задълбочаване на корупцията? ... ех, колко глупаво е да се говори за много или малко корупция. Докато има демокрация ще е така, после ще видим.
Следва да се обърне специално внимание и на текстта в чл. 14 от ЗБР, който гласи, че за защитените територии, попадащи в границите на защитени зони, се прилага Законът за защитените територии.
А по отношение на тях, както предполагам авторът знае, има ясни и точни разпоредби: чл. 31 /9/ от ЗЗТ - забраняват се дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление и устройствените и технически планови проекти.
Следва една изключитеално важна забележка: Йезуитското тълкуване на тези текстове от радетелите за яко застрояване на Странджа (близката до морето част) е разбираемо – нямало утвърдени планове (разбира се, причината за това е типично българска: нескопосано съчетание на немарливост и умисъл), значи можем да строим ...
Преди този текст,обаче, има други - императивни, с които плана за управление няма как да не се съобразява - чл. 29 /2/ и чл. 56 от ЗЗТ.
Някой може ли да обясни как една такова голямо строителство или пък приемането на план за управление, който предвижда "жадувания" инвестиционнен бум, ще осигури постигането на целите, посочени в горецитираните нормативни разпоредби?
Мисля, че разбирам малко от строителство, туризъм и донякъде от екология – нека го обсъдим.
За сезирането на Конституционния съд – това наистина е вариант. Но струва ми се обречен на неуспех.
Говорим за ЕС, все пак
П.С. Извинявам се на всички, следящи темата, за късния отговор.
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2006-11-14 10:30 от Motion.
