другата страна,
part 1
„Публична политика с частни средства е недопустимо да се прави без обезщетение”
Като изключим това, че термини като „публична политика” според мен не съществуват
(защото това означава, че някой може да си води някаква „частна политика”, която ще бъде валидна по отношение на кого?
Политиката е една, като за съжаление следва да се съгласим, че тази полезна по смоя замисъл функция на човешкото общество е девалвирана и изпразнена от съдържание, и аз спокойно оставям на по-интелигентните и начетени от мен да й дадат актуалната дефиниция), ще вметна една забележка по отношение на обезщетенията ...
Да, наистина не може да се вземе нещо, което принадлежи на частно лице, без да му бъде определено някакво обезщетение.
Въпросът е какво е това „някакво”.
Давам нагледен, макар и не толкова конкретен пример (мога да приведа и такъв, но съществуват ограничения в изнасянето на данни, които все пак трябва да се спазват
)
В Закона за държавната собственост е предвидено изплащането на обезщетения за отчуждените за държавни нужди имоти да става въз основа пазарните цени на сходни имоти със същото предназначение. По-интересна, обаче, е алинея 3 на същия чл. 32, която гласи:
В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на:
1. Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони;
2. Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи;
3. Наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите - за земи и гори, включени в горския фонд.
При „добро и правилно желание” могат да се получат „впечатляващи” цифри, в посока надолу, разбира се.
Няма как да пропуснем и един друг факт, който повтаря една противна, но банална истина за оценителите - докладите им се изготвят преди всичко или само съобразявайки се с поисканата от възложителя цена ... Последна справка, пазарлъка в СОС и абсолютно нереалната оценка на имотите, предмет на поредната срамна и цинична замяна на имоти, този път за нуждите на още един "беден" човек, Христо Стоичков (още един посредствен, но известен и отдавна не беден човек, който си има друг човек/хора, който да му прокарва финансовите интереси)
ДПС. Това движение е антинационално и на всеки малко по-наблюдателен човек би трябвало да му е ясно, че ограничителното или нецелесъобразно прилагане на градивни в същността си нормативни актовне, ще бъде максимално използвано от тях. За съжаление, също факт.
Продължавам да храня и дълбоки съмнения за потентността на българския съд като институция, призвана да поддържа справделивостта. Дори минималния брой кадърни юристи – поради същността на професията им – са готови да защитават несправедлива кауза, срещу „разумно заплащане”.
„ ... разумът никога не е в мнозинството и е общо известно, че повечето хора са просто неинформирани, което изобщо не значи, че са тъпи или кухи”
Съгласен съм с това, че обикновените хора не са информирани за Натура 2000 – това е донякъде обаче е в реда на нещата, защото никак не е задължително всеки да чете всичко.
Парадоксалните абсурди на съвремието ... при толкова много възможности и начини хората да бъдат информирани, всъщност те или не искат, или не знаят какво, или как.
По-тъжно е другото – не само у нас, но и по целия свят екологично образование дефакто не същества. Засега то е по-скоро добавка, разнообразие към предлаганите специалности в някое училище или ВУЗ, отколкото системно изграждане на специалисти и много по-важното: на светоглед.
Що се отнася до мъдростта ... моят отговор на въпроса мъдри ли са разумните хора е „не”. Не задължително.
И една вметка за съденето –
съди не мнозинството, а съдии, които би трябвало да притежават най-силно развитото чувство за човешка справедливост. Но ако отидеш и присъстваш на едно наказателно дело например, бързо ти става ясно, че нито съдията, нито съдебните заседатели не са задължително „разумни” и справедливи сами по себе си.
И въпреки това от техните решения зависи не един живот, странно нали.
Кой, какво точно и колко ще спечели от навалицата около Натура 2000 не мога да кажа. Нека този въпрос се разисква от онези, които имат такива имоти, защото честно казано темата за парите не ми е от любимите.
Вярно е едно: ако не спечелят едни, ще го направят други. Празно няма, или поне не остава празно прекалено дълго време, защото някой се готви да го запълни
Именно в това е и съвременната трагедия на обществото и оттам на отделния човек – защото всичко е превърнато в, девалривано до и изчерпено с една единствена дума.
Има повърхностни и некомпетентни екозащитници, има и свестни хора между тях. Не виждам проблем в това и нека не генерализираме нещата едностранчиво.
По повод твоята теза, че еколозите ще представят умишлено неверни данни, ще го кажа пак: който иска да провери тази информация, било то министър или комисия, винаги може да го направи.
Виж с МС нещата са „малко по-така”.
Решенията на този привидно колективен орган, особено ако става дума за стратегически, се определят не от обществената значимост на разглеждания въпрос, а от конкретния интерес на определени лица или кръг от лица.
И тук няма никакво значение дали става дума за комунисти, демократи или турци.
Отварям една скоба, за да отбележа, че:
- комунисти в БГ, а и по целия свят, никога е нямало (имаше социалисти и нек’ъв зрял социализъм);
- демократите са ни с домашен произход и не чинят за нищо (имаше едно, в същност не просто едно, а най-корумпираното и опоскало държавата „демократично” правителство, оглавявано от човек с тъмен цвят).
Всичко това с демокрацията и частната собственост е бутафория – дават ни малко, защото знаят, че вече не може без хич.
Ето какво се получава – втренчили са погледа ни в имотите, хотелите и пр. на тази или онази власт, но не ни показват истинските им сметки в БГ и чужди банки, участията в различни фондове, инвестициите в имоти зад граница.
А в цялата тази импровизирана суматоха кой е крив и кой прав за имотите в Натура 2000, Природата все повече ще изостава на заден план.
Както и да е, темата за реалните ни възможности да променим това статукво е вече разисквана.
Не можем да говорим с тях като с равнопоставени.
Затова трябва да започнем отначало, по малко.
Малко за нежеланието ти да живееш в държава, в „която една клика б.....и са окрали хората и след това им дават на час по лъжичка, колкото да съществуват”, както и за постовете, касаещи „олигархията, изкупуването на земите за жълти стотинки и хотелите-мастодонти”.
Нагазваме в поредната мръсна тема – блатото на т.нар. червени пари, които преди 1989 г. всъщност не са били оцветени, а наши, на всички граждани.
И така какво може да се направи срещу хората, имащи нашите пари?
Общо взето малко неща ...
(като стана дума, нека напомня за затъмнението, което все още е наложено във връзка с конкретните имена, приватизирали държавните фондове и собствеността на задграничните БГ дружества, преди въобще да има ЗППДОбП, забранителни списъци и пр. алабала)
... от които май най-умното си остава нямащите да си вземат от имащите Не всичко, но достатъчно (тук оставям на всеки да си пробва въображението колко е това „достатъчно”
) Това полусериозно.
Сега сериозно – има само един начин да се промени кардинално общественото статукво и той е известен на всички. Изгледите той да се случи, обаче, са нищожни, което е и основният извод на една друга дискусия.
Така че.
Ти си в правото си да защитаваш своята материална собственост с всички законни или незаконни средства ...
Това право ти го дават, съответно писаните закони – за законните, и неписаното право на по-силния – за незаконните средства. Ако си достатъчно комбинативна и/или имаш гъвкави съветници, ще съчетаеш предимствата и ще минимизираш недостатъците на двата подхода. Тогава може би ще успееш.
Но ако човек не може нито по първия начин (струва пари, най-малкото за консултанти и адвокати), нито по втория (струва също пари, най-малкото за рушвети и/или за действията на силови момчета; тук допълвам и способността да бъдеш аморален и безскрупулен, защото предходните две „неща” вървят само така) ... значи разговорът свършва тук.
Това, което писах за ЕС (в частност то важи за ЕК itself), остава в сила – на този „съюз” не му дреме за фабриките на „х” или земеделските ниви на „y”.
Хората с власт и пари, by default, уважават и работят с хора, които също имат власт и пари. Техническите детайли са оставени на изпълнителите.
И отново ще спомена „вълшебната” днес дума демокрация ... Лично за мен в близките 1-2 века демокрацията спокойно има изгледи да остане предпочитания стил на управление на тълпата от страна на имащите, защото тя им позволява те да останат такива, каквито са.
И защото никой не се променя заради нечие „трябва” или защото някакви хора са гласували на някакви избори и има някакви резултати от тях.
А тук ще открия „топлата вода”
)) Демокрацията в никакъв случай не е най-съвършената форма на социално-икономическо управление на обществото. Доказателствата защо, все пак, тя е more comfortable за имащите, заслужават един обстоен анализ, който няма да се случи тук и сега.
Може би само едно късо изречение ...
Съвсем различно е, когато се оглеждаш в очите на един роб.
