Четири коня бягат по ливадата на дон Матео Санчес де ла Ортега на Канаваро а един късоглед глиган ги гони-очевидно разгонен,озлобен и безкрайно решителен". Действието се развива в Северен Еквадор в малкото китно селце Санто Ебанелос де ла Прошуто Фунги и Фрути ди Маре (произхода на името се обуславя от смесения брак испанка-жабар, основоположници на селото, починали от ревматизъм през далечната хиляда деветстотин и хуйста) накратко- Санто Ебанелос.
Санто Ебанелос е било сцена на много кръвополитни междуродови войни, благодарение на които сега в селото са останали два рода(които, разбира се са в кръвополитна война)...
Основни герои
дон Апокалипшандро (накратко дон Апо)-крупен земевладелец, кръвожаден и зъл, строг, но справедлив (когато не е зъл). Представител на рода Педроса, живее в хасиендата Еста Мадура де ла Капандура.
доня Блондисита -жена на дон Апо, владее до съвършенство приготвянето на различни магически отвари сред които-боб с ребра, сламура за козе сирене, сироп за сладка баница и др. Уважавана в селото и кандидатирана за светица.Статус-очаква се одобрение от Ватикана
Баншо (поради ниския ранг често се среща като Баншосито) наследствен ратай при дон Апо-занимава се с различни неща едно от който е да забременява женския персонал на каса де ла Капандура.
има извън брачен син Куйконсио-познат още като "бързото лайно" -оставяме на зрителите сами да разберат защо...
Куйконсио-извънбрачен син на Баншосито-грозноват но с добро сърце.не знае кой е баща му но знае че няма нищо против да научи.
дон Николасио (познат още като Шлосиндрьо) местният занаятчия-прочул се с изработката на 200 мускета за революцията пре 1724г. 17% от мускетите дали дефекти но това затвърдило позицията на Шлосиндрьо на майстор призвеждащ стоки с характер.
дон Онексио - началник на охраната на каса де ла Капандура. разхожда се с постоянно зареден мускет (специално изработен за него от д.Шлосиндрьо -двуцевен) ходи да задява момите в хасиендата.
Славинардо и Стамофлисио - срещат се още като С&С - тъмни субекти,не спадат към рода Педроса,не спадат към никой род. Носят се слухове за тях че търгуват с чуждата напитка джони валкариньос-син етикет. постоянно се движат заедно и ходят да бият малките циганчета (до сега са набили 70% от населението на селото)
дон Стефано - познат още като сто кила текила. държи местния казан за варене на текила,всички в селото го уважават и когато не е мъртво пиян прибягват до него за правни съвети. поддържа тесни връзки с дон Апо и още по тесни с Жена му. Дон Апо се досеща ама тъй като д. Стефано прави най хубавата текила на тая географска ширина си трае.
дон Тодоресте - управител на зоопарка в с.Ебанелос. от както той е ръководител на институцията са останали само мечките,мистериозно всички останали животни изчезнаха а мечките напълняха и загладиха косъма. близък приятел на д. Апо-редовно му доставя мечо грозде от което текилата става още по хубава
доня Яшура- местната пияница, лудо влюбена в дон Стефано, опитва се да му продаде рецепта за бира ама той е консервативен и си държи на текилата
Слаф4усито -конярче при д.Апо,красиво по свой собствен-неразбираем за другите начин.
донясита Стефания-държи студио за татуйровки, кара се със всички и иска да ги бие,особенно с жените в селото
доня Котесита-местната мадам...
Нанегонор- фотографа на селото, изхранва се с изнудване на хората-първообраз на професията папарак. всеки в селото му има зъб за нещо,знае всеки с кого е изневерявал, никой не може гък да му каже...
Александрито -познат като местният въздухар- не спира да говори как един ден хората ще се реят и въздуха като птици. благодарение на тези си думи е освидетелстван и до скоро лекуван (на сила). сега всички го обичат и това че е странен го прави специален за тях.
Спиродонсито-нисък чиновник (единствения) в местната администрация-помага на д.Апо да укрива данъци.
Форукс -гринго, французин, грижи се за ку4етата на д.Апо- храни ги и ги пои.развива бизнес с кучешки колиби.
паразитто- аптекаря на селото,продава също така и леки наркотици изживява се като дилър
негъра-отвратиелен негър-всички мъже го мразят, защото жените им го обичат...
дон Еди- член - кореспондент на местния вестинк в америка, носи доноси и колади
останалите герои и рода де ла Путемадре ще бъдат представени в следващия епизод и в течение на действието...
всеки ден ще пускам нов топик с развитие на действието без оглед на коментарите които се появяват. Цензурата не се взема под внимание!
2.епизод
нощ!
В каса де ла Капандура всички спят. Дон Апо- широкоплещест и висок благородник с красиво лице и черен мустак е запалил цигара, която е поставил в празното място където едно време се кипреха два красиви зъба, вирнал си е мотовилките на люлеещият се стол и изпълва нежната вечер с неподправения аромат на вълнени чорапи комбинирани с кожени ботуши.тъкмо беше решил да подремне когато с трясък влезе Онексио. Д.Апо го погледна,плювна,пак го погледна,помисли си дали да плювне пак но реши че не му отива на образованието (беше учил в академията по шах-мат семестър и половина).
- Що стана бре Онексио?
- Хванали са сина на Баншосито....
- Какво е направил пак малкия маскара? (последния път малкия Куйконсито беше написал "койконситу беши тука" на вратата на управлението и дон Амазонио го хвана по некадърното писане)
-Този път е по- сериозно...; рече замислен Онексио и прехвърли тежкия мускет на другото рамо;...- Хванали са малкия да чука козичката на Негъра. По- лошото е, че негъра го е хванал първи...
На дон Апо му беше пределно ясно какво му се е случило на малкото чаве докато Амазонио се появи в къщата на Негрото....едновремено го напуши смях и завист докато си мислеше как негрото е отмъщавал за козичката си.
-Къде е сега пишлегара?
-Амазонио го е затворил в Каса де ла Полисиа и му е купил памперси че малкия се е посрал яко.
дюДон Апо знаеше много добре как умее да чука негъра,не веднъж беше прибягвал до неговоите услуги преди да наследи каса де ла Капандура и да се издигне от чирак ибрикчия при негрото до "господар на хасиендата".знаеше че на малкия ще му трябват минимум две недели за да може пак да си ходи със събрани крака.Негрото имаше гадния навик да не ползва вазелин когато имаше зъб на някого...
- Погрижи се да го прибереш,вземи от слаф4усито черните коне да не ви виждат че пак ще се изложим.
Онексио направи каквото му каза дон Апо и два часа по-късно Куйконсито си беше в леглото.през следващите две седмици спането по гръб щеше да бъде лукс за него.
На следващия ден
Дон Апо беше решил да отиде да смъмри Негрото за постъпката му,верно малкия му беше изчукал козичката ама черния му беше направил разкритие 10 см,...в този момент през портала влезе Нанегонор,по доволната му физиономия Апо разбра че изрода пак е бил на подходящото място в подходящото време.
- Буенос Утрос дон Апокалипшандро; каза фотографа ухилвайки се като гладна хиена в детска ясла;
- Какво те води насам, дон Нанегонор;попита Апо едва скривайки отвращението си...
-искам да ти покажа нещо;смотлови "фото мексико" не сваляйики мазната усмивка от физиономията си.
разкопча жакета си и извади няколко снимки на който ясно се виждаха белите зъби и очи на негъра и снежно-белия плешиф задник на Куйкито.беше позабравил точния размер на негрото но на снимката се виждаше че макар гъза на негъра да беше на окло 50 см разстояние от задника на малкия,малкия изпитваше истински родилни болки...Апо се замечта за момент но се окопити бързо и ре4е:
-Колко?
-500 пегинга
"Добра цена"-помисли си дон Апо,хем ще си попълня колекцията-плати и си прибра снимката.
"Май се прецаках" помисли си Нанегонор...беше свикнал да се пазарят с него но тоя път работата мина твърде бързо,тези 500 пегинга не му се усладиха.
****
- Апо, Апо!- разнесе се прекрасния глас на доня Блондисита...тя беше приятна на външен вид, на средна възраст, с европейско образование което повеляваше да се извини винаги когато попръцкваше на масата,да си пудри носа когато ходи да пикае и да пие текилата със сода. Навици все неразбираеми за дон Апо но затова пък много ценени от дон Стефано...
-Кажи, златце мое? ;каза дон Апо а през ума му мина "Ко пак станА, ма, пача?!"
-Утре мама ще дойде, нали не си забравил...?
Майката на доня Блондисита беше странно творение на природата.човек би казал че господ я е правил когато е бил в обедна почивка, беше използвал само тесла и брадва- никаква пила, камо ли шкурка. Всяко нейно посещение бе свързано с намаляването на запаса от текила с 30 % за това и я канеха само 2 пъти годишно.но колкото дон Апо се вледеняваше от мисълта за доня Ирринида толкова Баншосито-ратая се радваше. доня Ирринида се бе доказала като маистор в орално мануалните манипулации и най облагодетелстван в това отношение беше именно Баншосито.дон Апо се прекръсти три пъти,плю шрез лявото си рамо,завартя се около оста си,заключи показалеца и средни пръст и каза:
- Как бих могъл да забравя мило (нали затова съм скрил буретата с хубавата текила и съм оставил само пърцуцата) ще пратя Александрито да я посрещне.
Странно защо Александрито много се радваше на оказаната му чест ,не че имаше какво друго да прави освен да осъвършенства онанистичните си умения който бе довел до степен на виртуозност.Всяка година той я посрещаше и изпращаше. Може би лудоста му му пречеше да проумее колко грозно всъщност е това същество, защото ако беше го осъзнал, до сега несъмнено щеше да страда от хронична импотентност и би завързал "близко" приятелство с негъра.
Малко по- късно дон Апо излезе, придружен от верния си кучкар мосю Форукс и отиде да запише час при дон Стефано.
Тазгодишната реколта беше добра и се очертаваше много зла текила да излезе. Има- няма 70 градуса...
По пътя видяха Амазонио да се върти в кръг и да дърпа след себе си кълбо червена прежда.
- Защо дърпате това кълбо след вас?;попита Апо
- Ами опитах се да го бутам, но не успях-гласеше отговора
Дон Апо- силно религиозен човек- отново се прекръсти и продължи нататък.
Малко преди да навлязат в селото, се чу изстрел...
"Де ла Путемадре" мина като светкавица през ума на Дон Апо. Кръвните врагове на фамилия Педроса!
Откъм гората, яхнали своите бойни понита се задаваше глутница от 3-ма ездачи.
Дон Апо се поколеба за миг дали да приеме предизвикателството, все пак с него беше франсето ,а то със сигурност гледаше на мускета като на тояга.
-Стой тук- кресна му дон Апо и препусна към тях.
М.форукс се огледа и разбра че говорят на него,повдигна рамене и плювна.
тримата Путемадревци се бяха озлобили и шибаха бойните си понита летейки с бясна скорост към дон Апо. тои вдигна хладнокръвно мускета прицели се и пуцна.едния се катурна,прескимбичи се и се изкоремчи.
сега дон Апо изкара чифте пищофите и пуцна и с тях другите двама се катурнаха и те. върна се при мусю Форукс който тъкмо се канеше да насъска кръвожадния пудел към нападателите и му каза:
-Ке те утрепат бе ей!
-Ааааа, ке ме утрепат, ма грънци!
-каза на чист френски Форукс и двамата отново се качиха на конете.
След малко срещу тях се появи конник в силуета на който дон Апо разпозна стария си работодател- Негрото
-Ти върви напред,аз ще те настигна-каза Апо на Форукс. А адреналина от отминалта битка все още бушуваше в слепоочията му.Стана му...
3.епизод
Форукс яздеше и напредваше все повече към града когато видя леко поприведена и силно надупената доня Яшура де ла Сервеза (бел.авт.- исп. бира)
-Буенос денос доня Яшура -каза той,с непоправимия си френски акцент и знаеше много добре че това влияе на жените по много особен начин.-какво правите в тази присъща на работничките на доня Котесита поза?-(а той ги познаваше много добре)...
Тя го погледна лукаво, първо него, после пудела му,после коня му,после седлото му,накрая и юздите му и си помисли
"ибах са в наблюдателната путка заспала" но тъй като тя беше дама-веднага се изчерви.мосю Форукс разчете грешно това почервеняване,отдаде го на животински си чар и жаргона си от чужденеция,макар че чарът му докарваше животински само на миризма а жаргона си беше на чист френски gitane(сиган). С ловко движение скочи от седлото и с още по ловко движение се метна върху доня Яшура която отби атаката с бързо маваши гери в областа където се предполагаше че трябва да са слабините на мосю Форукс. Чу се единствено едно "merd" с фалцет на който би завидял и най-добрия кастрат от църковния хор.
Яшура се метна на седлото и продължи към града. На влизане в санто Ебанелос я пресрещна младата и добре сложена доня Стефания.Тя без колебание разпозна коня на френчито (към която от край време си имаше слабост) и не закъсня да нападне ездачката...
-ти ма, долна разпоретино,от дека го сви тоя кон,сливата ти мъзга да не види,камък сянка да ти прави,хуй на сън да лапаш само...
нервите на Яшура не издържаха на този поздрав и след миг двете се боричкаха в прахта. за щастие младото конярче на дон Апо-слафчусито бе наблизо и се опита да ги разтърве.опитът му беше от части успешен-от части защото двете ве4е не се биеха но тои бе с насинено око,пукнат нос,натъртени ребра и не знайно коя му беше захапала хуя толкова силно че бе оставила следи от зъби по него...
-мама ви ку4ета умрели-помисли си слаф4усито и хванал с две ръце нараненото си достойнстово тръгна към дон Стефано да го дезинфекцира вътрешно и външно 4е не се знаеше какво бяха яли тея двете и коя от тях го беше ухапала.
в това време в градския зоопарк...
дон Тодоресте се канеше да нахрани мечките но с ужас установи че всички останали животни вече бяха свършили...
в това време на вратата му се почука...
-влез!- каза той умърлушен.
в стаята влезе някакъв непознат младеж.
-Иваноро де ла Калпазиньо-представи се младежа-тук съм по обявата за работа...
седмица преди това дон Тодоресте беше пуснал обява при добрия си приятел дон Еди-местния вестникар.в обявата пишеше че се предлага работа в зоопарка срещу много добро заплащане.през първите 3 дни имаше доста хора(предимно такива с по малко от 127 поста) който дойдоха и тогава мечките имаха какво да ядат но желаещите да работят намаляха и мечките започнаха да отслабват...при влизането на Иваноро ,Тодоресте се усмихна и очите му блеснаха.
-какво сте работили до сега?
-бях шофьор на каруца към крематориума в Рио де ла Кифла ама освен трупове там друго не остана и затова се махнах.
изведнъж погледа на Тодоресте се изцъкли, сърцето му заби лудо и той протегна ръка през масата:
-нямам пове4е въпроси нает сте!
Иваноро се усмихна и стисна подадената му ръка.двамата отидоха при дон Стефано да пийнат от новата реколта.тази година паднаха доста дъждове и кактусите бяха жилави и тлъсти.текилата стана силна и бистра.
по пътя видяха доня Котесита. тя беше известна с това че може да намери вси4ко за своите клиенти-от бременна индианка до труп за никрофилите (което си беше направо постижение имайки се в предвид навика на дон Тодоресте да рови из горбищата за "сухари" за своите питомници).на външен вид изглеждаше не по зле от своите момичета за които се грижеше като майка крокодил.стегнатите и гърди бяха така напращели под полуразкопчаната риза че несвикналия с гледката Иваноро стоя дълго загледан.
-Ола мучачос,искате ли малко пучачос?- попита предизвикателно тя.
тя бе известна в околията като първата мадам на чийто момичета работните места бяха перфектно обръснати,това и донесе доста печалби и сега тя гледаше на работата си като на забавление по скоро.
-имаш ли нещо ново като за мен?-попита Тодоресте...
-като за теб...-замисли се за миг Котесита,тя знаеше че той е доста груб в леглото и не можеше да му предложи от стандартната стока-имам нещо точно като за теб,европейско и модерно.-думата "модерно" веднага възбуди интереса на Тодоресте и той забрави мигом за текилата при дон Стефано,падаше си по модерните неща.изостави Иванорсито да се оправя сам и забърза към Котесита.влязоха вътре и тя му Я представи:
-Дон Тодоресте,това е най новото ни попълнение сеньорита Кифларинда Травеститсон,идва от Швеция и е специализирала в аналните,мануалните и оралните ласки.Кифларинда всъщност не беше родом от Швеция а от Рио де ла Кифла където бе живял/а до пълнолетието си,осъзнавайки своята сексуалност той избяга в Швеция където стана изкусен любовник- прелъстител на мъжки сърца.върна се в еквадор защото си спомни как един негър го бе насочил по пътя на римската любов.знаеше че тук има истински мъже.
"сигурно това ще да е модерното" помисли си Тодоресте и дръпна младата сеньорита (85кг живо тегло).на половината стълби панталоните на съдържателя на зоологическата градина беха събути и тои притичваше зад благоверната сеньорита.изчезнаха в една от стайте на вторият етаж. след около 3 минути се чу боричкане а 10 секунди по късно дон Тодоресте бягаше пищейки по стълбите и изстреля една цветуща псувня мимоходом по адрес на мадам Котесита.
*****
2 часа по късно в казана на дон Стефано....
Александрито пиеше вече втора текила когато нахълта дон Апо,придържан от верния другар мосю Форукс.Едван пристъпвайки той се доближи до масата на Александрито и се срина на пода,след него имаше кървава следа.погледа на Дон Апокалипшандро беше празен и стъклен,на устата му се беше запечатала призрачна усмивка...
Всички присъстващи погледнаха към Форукс,той започна да разказва...
продължението следва....
4.епизод
-когато се освестих (той предвидливо пропусна да спомене каk беше изгубил съзнание) и не видях никъде верния си кон Шарколия, си спомних че бях оставил дон Апо малко по назад да се видят с Негъра-започна Форукс,гласът му трепереше а ръцете нервно мачкаха широкополота шапка.
всички присъстващи се скупчиха около него,там бяха Александрито,самия дон Стефано,дон Тодоресте (който беше в бесъзнание в следствие на половината кило текила с която си мислише че ще притъпи натрапчивия вкус на устните на
Кифларинда),дон Николасио който се бе заел с изследването на влиянието на текилата първак върху калената стомана,Амазонио и Спиродонсито...
-повървях малко и видях два силуета в тревата, уплаших се че негъра е нападнал господаря, вдигнах мускета и стрелях...-след 10 мин когато дима се разсея видях 4е господаря лежи в тревата а от негъра нямаше и следа.приближих се внимателно и видях че отзад на панталона на господаря има дупка а самия панталон беше пропит с кръв...БОЖЕ КАКВО НАПРАВИХ!!! Мосю Форукс изпадна в ридания,изпусна шапката,падна на колене и скри лицето си с длани.***в този момент незабелязана от никого освен от дон Стефано,от задната стайчка се измъкна доня Блондисита,изтри устните си с ръка,махна бързо на Дон Стефано и излезе от казана****
част от присъстващите възнегодуваха срещу французина, други одобряваха решителната му постъпка.напред излезе дон Амазонио и постави ръката си на рамото му.-Форукс-каза той,-ще трябва да дойдеш с мен до каса Полисиа до изясняване на случилото се, а до тогава д-р Драторо да Дярдо ще се погрижи за дон Апо.
Амазонио отведе съсипания французин а останалите пренесоха дон Апо до каса де ла Лазарет.
вече беше късен следобед и слънцето се канеше да се спусне над хребета на монтаня де ла Байря.страстите се бяха поуспокоили когато на своя кон се появи Негрото.той носеше торба на гърба си и в бавен тръс се приближаваше към каса де ла Полисия.както винаги спокоен и хладнокръвен с изражение на тапир и интелект на врабче той прекрачи прага и пусна торбата на земята...когато видя Форукс затворен в единствената килия негрото сякаш побесня,очите му се напълниха с кръв,ръцете му се разтрепераха и със сгърчени пръсти по посочи към него крещейки на дон Амазонио:
- този изруд я застреля, най безцеремонно и хладнокръвно пръсна черепа на Лестатина (така се казваше козичката на негъра която предишната вечер Куйкисито беше изчукал),моята мила Лестатина...-негрото се спусна към килията протегнал напред ръце сякаш искаше да удуши нищо неразбиращия и объркан Форукс.
всички знаеха какво значи за негрото неговата козичка...
преди много години когато жена му го напусна тои си взе козичка която дори кръсти с нейното име. всичко вървеше добре,тази козичка заместваше жена му във всяко едно отношение, във ВСЯКО едно.с течение на времето той се привърза към нея и беше готов на всичко за да я защити.
това донякъде обесняваше постъпката му към Куйконсито.на този ден той беше я извел на паша в покрайнините на града като се надяваше тя да се успокои след вчерашния набег от страна на малкия изруд. всичко беше наред до момента в който се появиха дон Апо и мерзавеца Форукс. погледите на Апо и негъра се срешнаха и стария пламък отново прерастна в неугасим пожар. истината е че преди негъра да се ожени и преди дон Апо да влезе в академията по Шах-мат, чернилката имаше школа по ибрикчийство в която дон Апо се бе записал и се бе отличил като един от най -надарените ученици. една вечер негъра беше извикал дон Апо в класното помещение където щеше да го посвети в занаята. след това посвещение дон Апо получи почетна грамота за ибричкия но така и не пожела да практикува тази благородна професия. наложи се кюмюра да избие двата предни зъба на ученика си защото той имаше друго виждане по отношение начина и мястото на "набиване" на знания, но това не оказа влияние върху хъса на младия падуансито да се дипломира.и така негъра прасна за финал на обучението му дон Апо и му издаде грамота.
и днешния ден при сгоден случай негрото не пропускаше възможност да опресни знанията на Апо и да се възползва от знанията на ученика си. точно когато се бяха отдали на опреснителни знаятия проехтя изстрела на Форукс.като на забавен каданс негрото видя как се разлетяват парчета от черепа на стоящата на 4 метра от него Лестатина и безжизненото и тяло се свлича на земята (до толкова некадърен стрелец беше Форукс който всъщност се целеше в негъра).обезумял от ужаст той натопори оръжието на труда си и го наби толкова надълбоко в задника на Апо че боздугана му премина от дебелото му черво в дванайсетопръстника,от там продължи навътре и премести адамовата му ябълка 3 пръста нагоре. след което реши че е най-добре да избяга...по-късно се върна и прибра трупа на Лестатина в торба,метна я на гърба си и тръгна към каса де ла Полисия да търси възмездие...
с мъка успя Амазонио да успокой побеснелия негър и да го увери че Форукс ще бъде съден справедливо и наказан сурово (колкото и страно да зву4и)
в това време в казана на дон Стефано събралата се тълпа обсъждаше случилото се през деня и всячески се стараеше да намали чувствително запасите на дон Стефано. слафчусито също беше там,изглеждаше наистина странно-потопил хуя си в чаша с текила (бел.авт. щях да пиша "халба с текила" но реших че ще бъда обвинен в пристрастие...
) беше се заел да се дезинфикриа вътрешно и външно. вратата на текиловарната се отвори леко и от там се подаде главата на доня стефания погледа и премина през всеки един от присъстващите и се спря върху слафчусито. колкото и да се опитваше тя не можеше да се сдържи и започна да се смее,боже как само се смееше тая жена. смехът и напомняше смътно на хълцането на хипоптам болен от пневмония,беше пронизителен и запомнящ се.не напразно когато майките в селото не плашеха децата си със Славинардо и Стамофлисио го правеха със смеха на Стефания.
тя пристъпи нервно към конярчето и го поита как е...едва сега той я забеляза и се стъписа...не знаеше как да реагира, със събути до колене гащи той се почувства тъпо и едва смотлови:
-искаш ли да та черпа една текила?
-ахам!-каза стефания и седна на стола срещу него
той внимателно извади хуя си от чашата,поизтръска го,изви го да паднат и последните останали капки кръв и текила и подаде чашата на стефания. тя остана стъписана,погледа и стана сериозен,тя си прехапа устните, взе чашата и я плисна в лицето на слафчусито.целия изпръскан той избърса лице с дланите си а коктейла от кръв и текила го наведе на мисълта: "пу да му еба майката все едно съм си осмукал хуя и съм лизал неразположена сеньорита едновременно" беше решил да поиска обясняние от Стефания, погледна към нея-то4но на време за да види как един стол се носи срещу главата му.
Стефания излезе победоносно от казана на дон Стефано и изчезна в ноща.
о4аквайте в следващия епизод:
-пристигането на доня Ирринида
-появата на нов герой
-отмъщението на слаф4усито
5.eпизод
гарата на селото беше оживена.Гъстият мравуняк от хора се движеше хаотично и безцелно напред назад. Влакът от столицата трябваше да дойде всеки миг и Александрито тръпнеше в очакване...сърцето на младия въздухар биеше лудо и всеки миг щеше да изскочи,да му зашлеви един шамар и да му каже "а бе я се успокой бе кретен,да не съм за един ден?!" Гъстия черен дим на хоризонта му подсказваше че влакът приближаваше и съвсем скоро той щеше да види своята сеньора. странно защо той мислише за нея като за "своята сеньора"след като единственото нещо което я правеше негова бе факта че при всяко посещение той я посрещаше на гарата и я откарваше до каса де ла Капандура за което получаваще от дон Апо една бутилка текила която Александрито пресушаваше още преди да се е прибрал у тях. И така 10 минути по-късно влакът спря на пирона и всеки присъстващ започна да крещи името на този който беше дошъл да посрещне. От някъде се появиха Славинардо и Стамофлисио с няколко бутилки пъхнати под пончотата им. Поогледаха и видяха че товарният вагон бе оставен без надзор, шмугнаха се бързо вътре и след по малко от минута излязоха всеки с по един куфар в ръцете. Набият им поглед се бе научил да разпознава качествения кожен куфар от обикновенните дървени такива...
Александрито се заоглежда нервно надявайки се да види доня Ирринида и да и помогне с багажа. Изведнъж се случи нещо странно-хората започнаха да се отдръпват образувайки пътечка до стълбичките на един от вагоните на първа класа. Доня Ирринида тъкмо беше слязла. Всички се отдръпнаха почтително и й направиха път да мине. Това поне си мислише Александрито...Истината беше съвсем друга. Доня Ирринида беше надарена от майката природа с невероятна грозота. Както някой би се изразил- красота стил "божествен гняв".Хората се страхуваха от нея почти колкото от оная новата модерна болест-чумата. Но въпреки това за Александрито тя си оставаше най-прекрасната дама стъпвала някога в с. Ебанелос. Въздухаря притича към нея като кученце ,усмихна се с най-чаровната си усмивка (по-скоро прилична на нервен тик на 80 годишен епилиптик-озъбена и безнадеждна) взе ръчния й багаж и я поведе без да каже дума към каретата. Пътуваха около половин час без особенни произшествия.На около 3 км. от хасиендата на пътя беше паднало дърво,идеалната възможност за Александрито да се покаже пред дамата която от известно време го заглеждаше с интересен пламък в очите. В момента в който Александрито слезе от каретата проехтя изстрел. "Лос Путемадрес!" помисли си младежът. Проехтя втори изстрел, куршумът се заби в падналото дърво. Александрито видя седмина конника който приближаваха вече в по-бавен тръс, вдигна ръце и се провикна.
-Мръсни гадове, не смейте да докосвате сеньора Ирринида че жестоко ще съжалявате...
За съжаление годините прекарани в каса де психо-деспансерос бяха оставили незаличим отпечатък върху физиологията му. В моменти на силно вълнение като този, перисталтиката на червата му започваше да работи неконтролируемо както се случи и сега. Александрито забелязваше това винаги твърде късно. Отново изстрел. Издайническа топлина се разливаше по крака му "улучен съм помисли си смелият младеж",уви това беше просто рядко лайно свличащо се по крака му и оставящо влажна следа по крачола. Когато видяха това Лос Путемадрес изпаднаха в смях, толкова злобен смях че краката на въздухарчето се подкосиха, срамът обхвана сърцето му с дългите си пръсти,стисна го ,пусна го, пак го стисна, отново го пусна и седна някъде междъ диафрагмата и стомаха му. Бандитите отвлякоха сеньора Ирринида оставяйки Александрито седнал в тревата, закрил лицето си с длани и омазал задника си прясната продукция на дебелото си черво.
След малко той стана, поизтупа се, развърза и изпразни крачолите си и тръгна към града...
****
Слафчусито вече беше отишъл до града решен да отмъсти за подлата постъпка на доня Стефания. Хуя му беше в добро състояние имайки се в предвид вчерашното преживяване. Докато стигне до селото вече беше измислил как да накаже Стефания. Запъти се към селското читалище където репитираха Дон Кондьозио и неговите мариачи "Лос Хамърхетос".
- буенос денос-започна Слафчусито-Имам една молба...
- кАжи бе серсемито!-каза добродушния певец
Слаф4усито ги посвети набързо в плана си.Кондьозио и "Лос Хамърхетос" се съгласиха с готовност да помогнат на младежа.
Час по-късно мариачите бяха наредени под прозореца на сеньорита Стефания и се потиха над най-добрата си серената която някога бяха изпълнявали.
Кондьозио така се дереше че би го съжалил дори местният касапин.
Стефания излезе на балкона и погледна надолу.Първото нещо което видя бяха сливиците на Кондьозио след миг се осефери и срещна погледа на Слафчусито. Погледа му беше мек, нямаше следа от упрек или желание за мъст. Тя му се усмихна показвайки прекрасните си зъби, той и се усмихна показвайки местата на който бяха прекрасните му зъби преди тя да ги избие със стола (всъщност му изби само левия кучешки но пак си болеше). С ловко движение Стефания извади белоснежната си кърпичка уж да си издуха двуцефката и със също така добре заучено движение я изпусна, фръцна се и се прибра в стаята. Слафчусито се ухили като сомалийска муха пред кофата на френски благородник. Наведе се, взе кърпата, показа я с доволна усмивка на мариячите и се скри в сградата. Когато стигна до студиото на сеньорита Стефания видя че вратата и е леко открехната. Той влезе предпазливо оглеждайки се за прелитащи столове (все пак останалите зъби му трябваха), след като не видя такива придоби самоувереност и продължи нататък. Стефания се появи от кухнята само по чаршаф и го попита:
-ко стаа?ша пииш ли една текилка?
-ъхъ!
тя се обърна да му налее придържайки чаршафа само с една ръка.той се приближи тихо към гърба й и постави ръцете си на раменете й. Тя повдигна раменете си така че ръцете му да докоснат ушите и. Косата и бе толкова мека и ухаеше толкова хубаво...той започна да да мести ръцете си към врата и,когато стигна до него продължи да гали гърба й само с върховете на пръстите си. Продължаваше все по надолу и по надолу докато не стигна до извивката на кръста й. той я милваше така сякаш тя бе единствената жена на света.пръстите му се плъзгаха леко по кадифената й кожа карайки я да настръхва и потрепва при всяко докосване. тя се извиваше опитвайки се да усеща допира му възможно по-дълго...чаршафа се свлече на земята...ръцете му се движеха нагоре надолу по тялото и, обхвана външната страна на бедрата и с цяла длан и започна да я движи нагоре, продължаваше и премина към корема и,от там към гърдите и шията й, милваше лицето й с нежноста с която пролетния вятър милваше листата на розите по които са се събрали капчици роса. Слафчусито долепи устните си до шията на сеньорита Стефания при което тя потрепера цялата и от устата и се откъсна въздишка. Целуваше я а косата и галеше лицето му гъделичкайки го нежо. Устните му оставяха горещи следи по кожата на Стефания изтръгвайки стенания на удоволствие. Бутилката с текила падна от ръцете й. Той я обърна с лице към него. Отново целуна шията й, леко осмука ухото й и продължи към гърдите й. Играеше си с език в кръг около зърното й без да го докосва което я възбуждаше все повече, накрая той леко го захапа както в същото време започна да го смуче нежно. Най напред едното след това другото...спусна се към коремчето й, целуна го и продължи на долу. Целуваше нежно вътрешната страна на бедрата й и прекарваше езика си по тях. Стефания започна да стене без сама да се усеща...Хвана главата му с две ръце и я насочи между краката си. Беше мокра...Слафчусито се усмихна, погали я с език при което тя направо полудя. Той се изправи и каза:
-Ибе ти са, нали?-ухили се, подаде и чаршафа и продължи:-може ама като ми мине хуя...
Стефания се опомни, хвана отново чаршафа с едната си ръка, с другата шишето с текилата която се бе разляла по пода. Миг по късно шишето беше строшено, главата на Слафчусито кървеше обилно а самият Слафчусито откри една от основите на физиката дълго преди г-н Нютон политайки от третия етаж...
-Успял е да устиска-каза Кондьозито с ехидна усмивка.
Инимпормтенто де ла мега Потенто яздеше магарето си и си подсвиркваше весело когато съзря силует на клатушкащ се мъж край пътя. Направи му вшечатление кошмарната воня на лайна която се носеше по тези места...
Продължението следва...
Ще оцелее ли доня Ирринида?
Какво се случи с дон Апо в каса де ла Лазарет?
Каква бе присъдата на мосю Форукс?
всичко това в следващия епизод!
6.епизод.
Потенто беше благ човек, свещенник по призвание - алкохолик по душа - джебчия в свободното си време. Пътя му минаваше съвсем случайно покрай с. Ебанельос,беше тръгнал към Боливия,където беше чул се търсели свещенници. Това беше наистина така, но с малката подробност че свещенниците се търсеха от някакво местно племе-образцови канибали който се грижеха за божийте хора с всичките им полагащи се салтанати-топла вода,солчица, билки разни за миризма и пр.
Когато видя клатушкащия се Александрито той скочи от верното си магаре Жиголиньо и изтича при младежа.
- Какво ви се е случило млади момко?-попита Потенто
-Ааааа ми нищо особенно, посрах се малко тука....- Александрито не искаше да се разчува че доня Ирринида беше отвлечена...-че сега си ходя така леко сковано,чакам да изъхне да не се размазва много-много...
Благоверния отец започна да се отдръпва бавно назад, след три крачки откровенно си побегна, метна се на магарето и го пришпори към селото оставяйки лайняната особа зад себе си.
*****
Когато махнаха превръзката от очите на доня Ирринида тя се огледа и забеляза че се намира в порутена постройка-най-вероятно замислена като хамбар но в последствие еволюирала в кочина. Беше вързана за някакъв стол от времето на Покахонтас и една треска упорито се опитваше да пробие дванадесетте ката фусти. Донята се ослуша и чу приглушено грухтене, напрегна зрението си и успя да види една свиня майка с 4 прасенца сврети в ъгъла на колибата. Животните бяха толкова наплашени при вида на грозилището завързано за стола че не смееха да мръднат. "гуси-гуси" викна тя към тях, "на майка ти путката-гуси гуси" помисли си свинята и пръдна по посока на доня Иринида.
-Страх ли те е? -чу се глас от тъмното.
-Не-отговори сеньората-само малко ми се ака...
-Стискай!
В това време в каса де ла Лазарет дон Апо береше душа но загадъчната усмивка не слизаше от лицето му. Негрото найстина имаше тази способност да набива усмивки по лицата на хората. Д-р Драторо да Даярдо беше прегледал пациента и единственото нередно нещо което беше открил бе 10 сантиметровото разкритие което Апокалишандро беше получил в следствие на опреснителния курс на негъра. Както обикновенно Даярдо приложи лечението изразяващо се в едно " тц тц тц" просто нямаше как да се помогне на такива пациенти. Но тъй като дон Апо беше важна личност в селото трябваше да се направи нещо да се спре поне кървенето. Даярдо отвори шкафа в който държеше лекарствата и извади едно шишенце пълно с бял прах. Намаза добре с пръст вътрешната част на дебелото черво на дон Апо и понапудри гъзът на пострадалия. Върна шишенцето на мястото му. На етикетчето пишеше "Стипца"....
Без да подозира мъките които щеше да причини за в бъдеще на дон Апо, негрото чакаше пред каса де ла Полисия да започне процеса срещу мосю Форукс.
Амазонио се показа на вратата и му махна да влезе. В помещението където щяха да съдят франсето вече чакаше дон Стефано който в свободното си време играеше ролята на адвокат. Като обвинител щеше да се представи Негъра.Процесът започна:
-Моля да се прочете обвинението-каза Амазонио.
Негрото се надигна и започна:
-Таз' твар тука, тази френска невестулка, тази люспа не еволюцията, тази издънка на здравия разум на Господ...
-МОЛЯ ПО СЪЩЕСТВО!!! -прекъсна го ДОн Амазонио
-Тоз ми утрепа козичката-изстреля негрото...
-Защитата? попита шерифа
-Ъъъ? мииии то такова...нали аз...по това време и той като стрелял...и взел че улучил па после...и така...нали си помислил че...ииии щом като такова-няма какво, щом като нали...смятай че моля ти се....
-Виновен!-отсече Амазонио-Осъждам ви да закупите на Негрото нова,неупотребвана козичка. Неупотребяваността ще бъде доказана при д-р Даярдо!
Погледа на негъра светна,все пак не всеки ден можеш да получиш неупотребявана козичка-тясна и честна. Споменът за всички хубави моменти прекарани с Лестатина започна да избледнява и да прави място на фантазиите за бъдещите приятни моменти с новата му козичка. Вече и беше измислил дори име-Николсита (седма защото предните шест не издържаха на диаметъра му...)
Форукс също си отдъхна, по погледа на Негрото разбра че ще може да се прибере на собствените си два крака при това с нормална походка.(спомни си за Куйконсито и потрепера)
****
-Как може такова нещо-възмути се доня Ирринида-Настоявам да ме пуснете веднага,Аз съм дама,Аз съм благородничка,настоявам веднага да ми бъдат развързани ръцете и да ми бъдат предоставени по добри условия за пленничество.Не можете така да се отнасяте с Доня Ирринида де ла Гнида! И защо все още не сте ми дали нищо за ядене, жадна съм, искам вода, по добре текила, имате ли текила, чух че тази година са паднали дъждове и реколтата е била добра, сварихте ли вече текилата долни изверги такива? Как може такова безобразие?! Нима нямате капка срам?
Един по смел ратай от де ла Путемадре се приближи с нож откъм гърба на сеньората и с ловко движение отряза въжетата с които беше вързана, след което се изстреля назад и се скри зад баля сено. Доня Ирринида се изправи светкавично и постави ръце на кръса, разтвори леко крака и си пое дълбоко въздух:
-Настоявам моментално да ми доведете господарят на тази Хасиенда, настоявам да говоря с него веднага, НАСТОЯВАМ да ми се донесе бутилка текила!-заета в прелистване на 4-те си мозъчни гънки в търсене на нещо за което да настоява, тя не усети как се оказа сама насред кочината и последния смогнал да избяга залости вратата отвън. В тъмнината на колибата се чуваше едниствено уплашеното грухтене на прасенцата...
Рагнарито де ла Путемадре извика един ратай при себе си и му продиктува исканията си. Ратая се прекръсти и тръгна към Еста Мадура де ла Капандура....
7.епизод
Денят беше петък-ден пазарен и любим на всички в селото. Мосю Форукс бързаше към пазара, беше решил да купи днес Николсита, да я заведе при доктора да удостовери че не е ползвана и да я предаде на Негрото. Искаше да приключи днес с тази си задача за да не се оглежда уплашено при всеки шум когато се прибира нощем. Когато стигна продавачите тъкмо бяха подредили сергиите си и той беше сред първите посетители. Парите не му се свидеха, искаше да купи нещо добро за да е сигурен че ще му се размине реглажа на задния мост. Погледа му веднага се спря на един прекрасен екземпляр-чисто черна (ходеше даше на цвета на Негрото) с дълги роги и изящна брада.
-Колко струва дявола?-попита Форукс
-1794 пегинга
-Много скъпа бе!
-Скъпа ама девица!-каза гордо продавача и смигна
Форукс въздъхна и си помисли дали не беше по-добре да остави негъра да го оноди...Прогони тези мисли от главата си и се уплаши сам от себе си.
Брои бързо парите, взе си стоката и забърза към доктора. когато стигна изложи набързо какво го води при него и помоли за писмено становище.
Да Даярдо погледна козичката,опули се в първия момент което нямаше как да не накара Форукс да се чувства горд от избора си. Медика поогледа,надигна опашката и навря внимателно пръста си. Изплезе език и почна да опипва, усмихна се лукаво и кимна. Започна да пише заключението като се подсмихваше на някакви мисли в главата си. Когато завърши с документа го подаде на Форукс все така усмихнат.
-Колко ще ми струва?-попита Форукс
-Нищо,само ми кажи какво е казал Негрото след първия път, стоката ти е добра,предполагам че ще те потърси за да ти благодари...
"Най-после нещо хубаво да ми се случи" каза си Форукс. Балгодари учтиво и си тръгна.
Ратая на Рагнарито де ла Путемадре наближаваше хасиенда де ла Капандура и сърцето му се свиваше все повече-имаше чувството че вижда живота си като на бавен каданс и накрая-ооо кошмар-образа на доня Ирринида. Стигна до портите и слезе от коня. Точно преди да прекрачи в имението един юмрук се стовари върху челото му като пернишка печка (той разбира се не знаеше нито къде е Перник нито какво е да те фрасне печка но уважаемия читател ще се ориентира)
-Буенос денос-поздрави го Онексио насочвайки двуцевния си мускет към главата му.
-Ъ!-поздрави ратая
-Кой си ти и какво искаш?-всъщност това си беше нормалния начин на посрещане на гости в имението-едновременно сигурно и учещо на смирение и уважение .Може би това беше причина доня Блондесита сама да посреща майка си на портала-крачка преди Онексио.
-Бих желал да говоря с благородния собственик на имението-каза ратая разтривайки челото си.
Дон Апо беше вече четвърти час в тоалетната изправен в неравен и епичен бой със стипцата на д-р Даярдо. Дупката на гъза му се бе превърнала в стафида и нямаше начин нещо да влезе или излезе (може би Негрото имаше друго виждане по въпроса но дон Апо все още успяваше да държи тези мисли далеч)
Усещаше че нещо голямо се крие в дебелото му черво но не можеше да пусне злокобния звяр на вън...
Онексио почука на вратата на "соба де ла кенефос" това стъписа до някъде дон Апо и стафидката се сви още повече.
-ъъъъъъ-каза Апо...
-Един от ратаите на де ла Путемадре е тук, иска да говорите.
-да улезне у хола....
След 15 мин. дон Апо се появи. Ратая започна...
-Дон Рагнарито държи сеньора Ирринида в плен, неговите искания са следните:
1. 25- кокошки от онея цветните
2. 4 бъчви текила от старата реколта
3. свободен достъп до рЯката (до реката водеше път по който сега дон Апо беше наслагал мечи капани и бе изпочупил краката на половината добитък и 4-ма ратаи на де ла Путемадре)
4.не се сещам какво беше...
Ратая вече очакваше вече своята кончина. Обикновенно след такива искания на искащия се изпращаше дясната ръка на пратеника с високо вдигнат среден пръст а останалите 4 отрязани и грижливо загънати в салфетка. Случи се нещо неочаквано-дон Апо се надигна, наля си текила,наля на ратая и на Онексио, пиха на екс. Изпрати ратая да си ходи без да му каже нищо повече. Когато оня излезе и се отдалечи извика Онексио при себе си и му каза:
-Верни ми Онексио, приготви пинятата, заколете крава, наточете вино и текила, много текила, извикай всички ратаи, ще празниуваме-брой дъртата магарица за мъртва.- дон Апо се усмихна показвайки всичките си зъби (поне останалите).Би се насрал от удоволствие но това беше лукс който нямаше да може да си позволи поне още седмица. Започна луда фиеста...
Форукс донесе козичката на Негрото и му показа удостоверението на което се кипреше печата на доктора. При вида на прекрасното животно чернилката се усмихна, топли вълни се разнесоха по цялото му тяло. Форукс си тръгна без да се обръща...
Негъра върза Николсита, събу си гащите и й надигна опашката. Вече се беше стъмнило и кожения му боздуган проблясваше на лунната светлина. Когато Николсита усети допира на това нещо отзад нададе вой (характерен за еквадорските кози) като ранен чакал. Негрото понапъна малко да го вкара когато Николсита му тресна един къч у дисагите,негъра се сви на кълбо на земята. Николсита (седма) прегриза въжето и мина в гръб на Негъра. Вдигна преднитре си копитца на раменете на манафа... Имаше една мисъл за която негъра се сети твърде късно-"У наше село гато пръча го набиче на коча - на оня му се изправят рогите) Николсита се оказа Николчиньо...Негъра изгуби съзнание след 25 мин. Когато се събуди, лунния блясък беше заслепен от блясъка на две влюбени очи-очите на Николчиньо...
8. епизод
Вчера Слафчусито се напука много лошо с бяло вино. Беше наистина жалка картинка със своята сцепена глава, нахапн хуй и счупен нос.
***
Вече четвърти ден доня Ирринида беше в ръцета на де ла Путемадре. Може би беше по-добре да кажем че те бяха в нейните ръце... След като установиха че единствено текилата беше в състояние да запуши устата на сеньората, дон Рагнариото беше принуден да се лиши от доста голяма част от запасите си. Този ден той реши да изпрати още един ратай (всъщност щеше да е същия ратай) с искания. Беше към обяд и ратая яздеше по-спокоен от преди, явно хората бяха поумнели достатъчно за да знаят че парламентьорите не са виновни за посланията които носят. Стигна до каса де ла Капандура и слезе от коня. Внимателно се огледа на всички страни за Онексио преди да влезе и прекрачи прага. Миг по късно юмрука на Онексио се стовари между плешките му и парламентьора се овъргаля в прашната земя.
- Ааа,ти ли си?-каза ухилен Онексио.Беше го познал още преди да слезе от коня но за него този ритуал беше свещен.
-Ъ!- поздрави пак ратая, пойзтупа се и помоли:
-Дали е възможно да говоря отново с дон Апо?
-Зает е в момента-ака!
Найстина дон Апо беше в тоалетната и се напъваше нейстово. Неуписуема радост се изписа на лицето му когато от гъзъ му изпадна нещо подобно на бърабонка (в някой части на страната познати като дърадонки). Всяка коза би му се изсмяла в очите при вида на бърабонката но той беше щастлив и доволен от себе си.
Повика Онексио да му каже добрата новина. Смелият гаъчо дойде а ратая вървеше подире му.
Когато съзря ратая, погледа на дон Апо потъмня.
-Какво искаш?-Попита дон Апо
Тонът му разколеба ратая, той отстъпи една крачка назад и започна:
-Дон Рагнарито предлага:
1. 26 кокошки от онея шарените
2. 4 коня от ония черните
3. 3 декара кактусови полета
единственото условие е да си приберете доня Ирринида.
Дон Апо се надигна бавно и погледа му замръзна върху ратая. Ръката му се плъзна към сабята и гласът му избоботи към Онексио
-Дръж го!
Онексио хвана ратая и го стисна така че онзи да не може да мръдне. Ратая определено не беше очаквал такова развитие и остана стъписан.
С ловко и дълго практикувано движение дон Апо отряза ръката на работника до лакътя, хвърли я на Онексио и му каза:
-Знаеш какво да правиш.
Ратая беше припаднал, превързаха му раната докато Онексио обработваше отрязаната му ръка. Оформи добре познатата картинка- изпънат асреден пръс и 4 отрязани завити в салфетка. Свалиха панталона на ратая, натовариха го на коня и му забиха така оформената ръка в задника. Коня знаеше пътя и се прибра след половин час...
Инимпормтенто де ла мега Потенто си беше купил всичко необходимо за пътуването си до Боливия, беше натоварил Жиголиньо и отново беше тръгнал на път когато чу шумолене в храсталака. Огледа се но след като не видя нищо съмнително продължи напред отдавайки странните звуци на жегата и потната си глава.
След малко Потенто чу шумоленето още по близо. Това го изнерви, той скочи от магарето и започна да оглежда високите треви. Беше започнало да се смрачава и погледът му не стигаше много далече. Изведнъж съзря две светещи точки, докато се опомни точките се раздвижиха,станаха по големи и се приближиха със страшна скорост. Докато се опомни той беше на земята, гащите му раздрани а задникът брутално разпорен. Николчиньо беше взел поредната си жертва.
След като беше показал на Негрото как требе да се Ебе, пръчът беше избягал в саваната и сега безчинстваше на воля. По-късно щеше да стане известен с прозвището " Ла чупа кабра". Никой не беше вече в безопасност...
9.епизод
Днес селото беше пусто...Никой не беше излязъл по улиците...Нямаше я нормалната за с.Ебанельос глъчка и бягащи деца.
Единствено на главната улица едва едва пропълзяваше един непознат за обитателите на селото гринго. Името му беше Цайменос. Беше дошъл от далечна местност позната като "Анадола" , целият беше покрит с тъмносини петна,врата му беше подут а от устата му се стичаха кървави храчки. Всяка негова стъпка беше съпроводена от болезнени стенания и охкания. В следващия момент Цайменос падна. Той беше дошъл в селото от далече....а с него беше дошла и чумата...
П.П.
искам да благодаря на всички за моите 10 мин. слава...!
10.епизод
Едно от децата които не бяха станали жертва на гадния навик на Славинардо и Стамофлисио да чупят крака се приближи плахо до падналия на земята Цайменос и след продължителен и обстоен оглед се развика:
- Не е чума, не е чума, само дето е лошо наебан...
Всъщност Цайменос беше амбулантен търговец и пътят му минаваше близо край селото. Беше по тези земи от скоро и нямаше от къде да знае за "феномена" Ла Чупа Кабра...Беше малко след смрачаване на предната вечер когато той видя светлината от селото и тръгна нататък. След около 5 минути вече беше на земята, цялата му стока беше разхвърляна наоколо а той впиваше пръсти в черната земя опитвайки се да се измъкне от захапката на Николчиньо, но не знаеше че единственият ефект от това беше, че ще бъде наебан уморен...Два ритника от страна на Николчиньо бяха достатъчни Цайменос да бъде обездвижен от кръста на долу. Като ранено прасе той ровеше около себе си докато най накрая не се умори съвсем. Николчиньо просто застана зад него и с бързо движение му нахака пръчовския си атрибут. Чука го дълго и грубо. На бедния амбулантен търговец му беше вече все едно и не се съпротивляваше, даже в един момент започва да си намества задника така че да му влиза по-дълбоко. Когато това се случи Николчиньо го извади, погледна го със стъклените си очи, гледа го дълго, погледа на Цайменос също се беше приковал към Николчиньо. Козата се приближи и се изплю в лицето на анадолеца. След това Ла Чупа Кабра потъна в ноща. С неистови усилия Цайменос се надигна и закуцука към селото. Вече знаеше какво значи да останеш недоебан. Огнено желание се беше стайло в полуразкъсания му задник. Малко му оставаше до селото когато силен удар в тила го простна на земята. Това беше Негъра. След като Николчиньо го опъна той се бе превърнал в безплътна сянка- тяло без душа. Единственото което искаше да си докаже бе че все още има нещо мъжествено в себе си. ТОЙ- найвеликия ебач на селото да падне жертва на една коза...
След като Цайменос беше вече на земята Негъра с машинално движение си свали панталоните и намести задника на търговеца. Боздугана на негрото потъваше в конкуриращият се с най-висококачествено желе задник на Цайменос. След малко оня дойде в съзнание и отново започна да се намества.Това накара Негъра да се озлоби още повече, той бъхтеше сякаш искаше да му избие всички пломби през гъзъ. Когато свърши го удари още веднъж в тила. Избърса си черния хуй в устните на припадналия анадолец, обу си гащите и си замина. След малко от там мина Куйконсито. Дълго се чуди какво да прави. Задника на злощастника блестеше примамливо на лунната светлина. "Не бих могъл да си подложа хуя на такова унижение" помисли си Куйконсито, свали си панталона и оправда прякора си "бързото лайно" върху припадналия търговец, избърса се с пончото му и отмина.
Малко преди зазоряване Цайменос се събуди и пое към селото. Всяка крачка му носеше болка, всяка стъпка беше мъчителна за него. Имаше и нещо хубаво в цялата ситуация-горещото желание се бе изпарило от гъза му. По скоро бяха му го набили в главата...
Хората го видяха от далече. Бяха чули за някаква модерна болест по Европата - Чума и викаха. Не знаеха какво представлява ама не беше трудно да объркаш преебан с чумав.
След като детето обяви причината за състоянието на Цайменос хората наизлязоха. При картинката мъжете се отвратиха а жените завидяха. Всеки от седящите на площада почувства честа си наранена и грабна по един камък. камъните полетяха като градушка към мъжа. Смърта му беше бавна но споменът за хуя на негрото и на Николчиньо му помогнаха да се пресели в другия свят по леко. Хората бяха озверели взеха трупа му и го зашиха за корема на един нерез, от болката нерезът пощръкля. Когато го пуснаха той хукна към гората а главата на пришитят Цайменос се люшкаше между краката му. Устата му беше леко отворена сякаш се опитваше да налапа хуя на прасето....
:]
:] [www.vbox7.com] и [www.vbox7.com] 
