Dnes Bloombergtv.bg Investor Gol Automedia Tialoto Az-Jenata Az-deteto Teenproblem Puls Imoti.net Rabota Start Blog Aha Snimka
imoti net - порталът за недвижими имоти
 


Добре дошли! Вход Създаване на нов профил

Разширено

Една сутрин от живота

Публикувано от tihia 
Re: Една сутрин от живота
16-10-2009 - 05:19:32
Ektos topos kai xronos! Извън време и пространство! За един специален приятел!

и

лъжата на актьора ...

Актьрът не е лъжец, не е единствено имитатор "папагал", не е пресъздател на действия, емоции и реакции, той е простосмъртен ,морален и етичен човек с по-изострени сетива.
Актьрът е един човек, както всички ние, с изострена, странна понякога чувствителност, със склонност да хиперболизира, но не с цел драматизъм, по-скоро въздействие (при присъздаване), със силен усет за справедливост, в най-проста форма и длъжници, поставени като отговорни, в най-остра форма.
Така както един актьор може да се наложи да напусне сцената, омазан в развалени яйца, ууууууууууууууу и зарзават, никоя друга професия не може се отърва от подобен публичен линч. Нито политици, нито юристи, нито футболисти.
Пиша всичко това, за да изчистя всяко съмнение в това, че един актьор е риба-щука, змийорка или друго хлъзгаво животно, дето вървсейки или пълзейки, в един момент знае какво да каже, как да се изплъзне, защити и т.н. той е просто един "Артист" и може да ревне, когато пожелае, да се разсмее както и когато иска или да го изиграе т.н.
Истинският актьор ( защото има и симуланти) , е най-ранимото същество на света!
Той е като една свръх чувствителна струна, опъната върху китарата, цигулката или друг инструмент, която реагира буквално дори на полъха на вятъра, камо ли на нещо повече. Актьорът е суетен, но не е алчен, той е свикналда дава повече от колкото получава, дори да не брои, това е призванието му - смях, обич, любов, щастие.
От първите си осъзнати стъпки, той знае, че несподелената жал, смях и любов - не струва нищо! Той е нищо, сам по себе си и всичко не струва и пукната пара, ако не ви трогне, разплаче, забавлява или развълнува! И всичко това няма как да се случи, ако това не премине през самият човек, наречен актьрор ...

Актьорът не е лъжец!
Актьорът не е клоун! Той не ви лъже, не ви прави фокуси, тоза да повярвате и той вярва в нещо и в зависимост от вярата и невярата, ви прави съпричастни и ви "вкарва в този филм", само, заради самите вас!
Актьорът може да ви манипулира, но само като един благороден лекар - той има своята клева! Да не злоупотреби с вашите мисли, надежди и същност!
Един истински актьор, не би злоупотребил с уменията си - НИКОГА!

[vbox7.com]

:loveu: *drink1* *drink1* *drink1*

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.



Редактиран 5 път(и).Последна редакция на 2009-10-16 05:41 от elissa.
Re: Една сутрин от живота
16-10-2009 - 05:40:53
15 пъти се опитах да напиша всичко това, за един човек, който каза: "Да, вие сте актьори, за вас сълзите, усмивката, лъжата и истината е ....нищо!" или нещо от този род!
Ние не сме фокустници, родили сме се с някаква дарба и до там!

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
Re: Една сутрин от живота
16-10-2009 - 05:46:17
Аз лично, дори не съм си избирала дарбата, което само по себе си е несправедливо!

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
Re: Една сутрин от живота
16-10-2009 - 12:07:10

Ели, smiling smiley
Аз не съм артист, но смятам че, за да си добър такъв, трябва да наистина да се вживееш в ролята си или както се казва - да влезеш в ролята. За да стане това, човек трябва с пълна сила да изпита това или първо, да излъже себе си.
Може би, всички лъжем себе си и без да сме артисти...

Приеми, като постулат, че има хора, които те приемат, просто като човек. С всичките му присъщи чувства, качества... smiling smiley

"Да, вие сте актьори, за вас сълзите, усмивката, лъжата и истината е ....нищо!"

Това, може да го каже човек, който държи на теб, все пак... Защото, ако е просто зрител, ще ти изръкопляска и ще напусне залата...

Една красива песен за един мъж и за една жена, която не е артистка, но...



smiling smiley *rose*
Re: Една сутрин от живота
17-10-2009 - 20:24:10
Там, където

Там земята се разплаква, а небето се обърква -
в необмисленото дворче на една случайна църква.

Седем думи, пет целувки, след което се оказва
в единайсет и петнайсет, че градът ни забелязва.

Там, където сме виновни. Там е тихо, там е вкусно
от разсънените дрехи и учуденото чувство.

Там, където сме красиви, силни, неупотребени,
с нокти на сиамски котки и тела на манекени.

Там сме още неумели, дишането е неточно,
и тревата е внезапна, а дървото е нарочно.

Там, където сме неясни, никакви, безотговорни
и оградите са арфи, а олуците - валдхорни.

Ъгълът е благосклонен, улицата е конфликтна
там, където ме намрази, там, където ме обикна.

Там, където синя, синя, синя вечерта се спуща
и си тръгва бяла, бяла, бяла с твоите обуща,

без надеждата за утре, без тревогата от вчера,
само с радостта от днеска - прясно цвете на ревера.

Там, където... Там, където всичко беше във зародиш.
Там, където - подозирам - много тайно още ходиш.

Там, където моят двойник може би ще се обади.
Там, където бяхме млади... Там, където бяхме млади.

Недялко Йорданов
1981 г
Re: Една сутрин от живота
18-10-2009 - 15:52:49
Re: Една сутрин от живота
18-10-2009 - 16:27:45
Скорпи999 Написал:
-------------------------------------------------------
> >
>
>
*ok* *rose*
[www.vbox7.com]

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
Re: Една сутрин от живота
18-10-2009 - 19:46:41
elissa Написал:
-------------------------------------------------------
> Скорпи999 Написал:
> --------------------------------------------------
> -----
> - - - - - - - - - -
> „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може
> да роди танцуваща звезда”






*rose* *yes*
Re: Една сутрин от живота
18-10-2009 - 23:49:20
L'irreparable

Et quelque chose en nous s'est brise puor jamais.
F. Gregh - L'Irreparable



От летните вечери на първите ни срещи аз си спомням само жаждата да проникна в твоите незнайни за мене дни и да разбуля тихата скръб, която пълнеше погледа ти с някаква странна дрезгавина.

При всеки заник на слънцето тогава из бялата алея вън от града шумеше пъстра навалица. Безстрастен към погледи-те и усмивките на другите, аз носех своята жажда сред тях и когато трепнеха надалеч пред мене двете черни пера на шапката ти, в душата ми запяваха незримите струни на една потаeна и невнятна радост.

То бяха вечери на предчувствия и смътна боязън, на смирение и чистота.

Ние се разминавахме, незнайни един другиму, и двамата уморени от безплодни устреми към щастие, и двамата еднакво запленени от мечтата по една далечна и недостигната земя.

Една вечер, когато слънцето зайде зад грамада черни облаци и между листата се понесе първата въздишка на умиращия август, аз не те срещнах. Помислих, че това е невинна забава на случая, и затова се надсмях на болката, която сви сърцето ми през първия час на нощта. Много вечери аз пак те търсих там, но ти не мина край мене.

И тогава се заредиха дни и нощи на безпомощност и самота. И затьгувах по тебе като едва разлистен явор по измамната усмивка на пролет без време.

Пробуден сутрин, аз дълго не откривах очи, за да не видя как измръзналото есенно утро забулва с мъгла моите прозорци и плаче с безбройни сълзи; денем излизах край града и гледах надалеч в полето черните гробове на летните радости; вечер и нощем бродех из крайните улици и мислех за своята мъка, за тебе и за смъртта.

И там ме намери оня страшен час на нашата раздяла.

Някой властен витяз беше запрегнал през тази нощ ветровете, събираше в сухата си огромна шепа последните листа на акациите и с бесен смях ги разпиляваше по влажните стрехи и пустинни дворища. Из прихлупените небеса заплиска пороен дъжд. Аз подирих подслон в черния ъгъл до една пътна врата. Далече в двора гледаше прозорец. Завладян от жадно любопитство, аз се примъкнах в тъмнината край дворната ограда. Под стъпките ми изпращяха сухи съчки. Вятърът изплака в замлъкналия двор и заглуши техния съсък. Аз доближих до прозореца и се взрях в стаята. По средата беше простряно мъртвешко носило. Отстрани и до него будуваха стари повехнали хора. Аз впих поглед в лицето на мъртвия. То беше млада жена. Лицето й като че се усмихваше под жълтите трепети на вощениците. Допрял лице до стъклото, аз почувствувах, че някой сложи студена мъртвешка ръка на челото ми. Сега аз разбирах всичко, сега аз знаех, знаех. Ти лежеше там, угаснала, преди да те намери моят зов.

...Нощта дълго кънтя от безумните ми стъпки. Аз бягах под проливния дъжд и вятърът ме догонваше и изпреварваше с риданията и със смеха си.

........................................................................

Привечер ние ще се намерим пак, както вчера, из бялата алея вън от града.

Ти ще се приближиш до мене светло усмихната, защото ще бъдем сами, аз ще усетя топлината на ръката ти в ръцете си и когато тръгнем един до други по сипкия сняг, дъхът на косите ти ще ми говори за блясъка и тишината на оная далечна земя, която ти си достигнала чрез мене. Ще ми кажеш, че когато лятото умираше, ти си отпътувала далече от моя град, че ти живееш другаде, и ще се надсмееш на моето видение през страшната есенна нощ. Аз ще те слушам, унесен в други мисли и в други спомени, и ти ще тръпнеш пред ледното безумие на моя поглед.

И ние няма вече да се срещаме.

Между нас белее призракът на една покойница и ти не можеш да я възкресиш!

Димчо Дебелянов

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
Re: Една сутрин от живота
19-10-2009 - 23:05:50
Една сутрин ...

Далеко някъде, при детството,
при спомените се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.

И облачето като драснато
върху небето ми се стори.
И утрото потръпна, ласкаво,
като усмивка на затворник.

Светулки, хората проблясваха
и ги поглъщаше безкраят.
И аз не знаех, да порасвам ли?
Да се събуждам ли – не знаех.

Нека новото ми клипче е поздрав за всички в тази тема, заедно с това стихче на rajsun!





Муза, благодаря! *bow* *rose* знам, че едната 5-ца е от теб, още преди да пишеш ! smiling smiley

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
Съжаляваме, само регистрирани потребители могат да публикуват в този форум.

Натиснете тук за вход