Една сутрин от живота

Да се върна към истинската темичка любима ...


Писмо на Герда до Кай

Така е, Кай, щом има разказвач,
не може и без извинителни причини.
Не боледувам. В падналия здрач
и розите изглеждат черно-сини.

На мен отдавна, Кай, ми причерня
и оттогава все мълча отсреща.
Понякога със Разказвача честно спя.
Така спестявам яловите срещи

със принцове и лами, с трети брат,
повярвал от наивност на късмета си.
Веднъж се влюбих само. В непознат.
И после вих в един случаен петък.

Ти как си, Кай? Боли ли от леда?
Кралицата ти, всъщност, ми харесва.
Не се оплаквай. Може и така.
Нали поне ти пее зимни песни.

Какво по-хубаво? Кристален дом!
Студът е привилегия. Разбираш ли?
Недей да правиш от мухата слон.
Добре съм. Нямаш повод за умиране.






--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Приказка в раковина

Тази нощ не очаквам приказка.
Последната си я разказах веднъж,
когато, вече не помня защо,
но ми беше самотно и тъжно.
Измислих си бряг и море,
после призрачен кораб.
И както става във приказките –
стоях на брега и го чаках.
Всички рачета
тръгнаха право напред. Аз - наопаки.
И обратно търкулнах сълзата си в тъмното
Не, че съмна
и не, че изобщо е имало буря.
Нямаше никой изхвърлен със спасителен пояс.
Затова , оттогава
спрях да разказвам приказки
Не се моля.
Не завързвам опашката на щастливия край с детска панделка.
Седя си така и нищя платното, което остана
от малкия призрачен кораб.
И, защото измислям,
го кърпя с игличка от листото на кактус
и дяволски вярвам, че не всички, но точно този кактус, понеже е мой,
ще цъфне все някога
в средата на най, най-измислената пустиня
в която не живее никой, освен онзи отшелник,
който често сънувам как слуша приказка,
притиснал до ухото си раковина.






--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Монолог на един коктейл Маргарита

Дълго ме пи, Майсторе, дълго ме консумира.
Много сол споделихме. Все по ръба на чашата.
И все шептеше: Ах, Маргарита, умирам....
А аз бълбуках: Майсторе, няма страшно.

Кисело е не гроздето, Майсторе, а лимонът.
Какви портокали с часовников механизъм?
Аз ли съм пивка или те гони нагонът?
Майсторе, Майсторе, къде Маргарита в криза...

Мерси на бармана, Майсторе,и мерси, че не чака.
Наздраве за всички пропуснати досега Маргарити!
Адът е тук. Вътре си вече и с двата крака.
С толкова много лед съм, че нямам сили да те изритам.

****
Не те давам, Майсторе

Ти къде, Майсторе? Току-така ли се тръгва?
Едно вързопче и в него нищо земно неспастрено.
Оня горе не знае. Мен или него залъгваш,
че тази седмица ти е най-страстна.

Зная, боли те, Майсторе. Нощем неистово вие
като вълчица, изгубила малкото си, душата ти.
И после мълчиш. И после несвястно пиеш.
И виждаш ония, дето те чакат оттатък.

Бяха ти врагове. Сега всички са ти приятели.
Кой от кой по-разкаян. Нали са мъртви.
Не давам, Майсторе, да те прегръща земята.
По-силна съм. Виж ме. А пък съм смъртна.

Преди да ме нарисуваш, няма да тръгваш никъде.
А аз, ти си знаеш, за икона не ставам.
Това е, Майсторе. Ще се живее. И свиквай.
А на Оня кажи, че аз не те давам.








--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-11-12 02:36 от elissa.

Дайте дружно да зашием дупката в джоба на детето. Това би бил прекрасен коледен подарък за милото. А и за Абу. Стана малко като великия лозунг: "Дайте да дадем, а ние ще видим какво ще дадем." Не спирайте да се смеете, поне над себе си.Поводи - дал господ.

За теб, моя любов

От пазара за птици
купих птици
за теб,
любов моя.

От пазара за цветя
купих цветя
за теб,
любов моя.

От пазара за окови
купих вериги,
тежки вериги,
за теб,
любов моя.

Накрая на пазара за роби
те потърсих,
но не те намерих,
любов моя.

Жак Превер

Нещо предпетъчно, разтоварващо, в проза ... *angel*

Искам да ви разкажа за любовта ми към градския транспорт. Навремето една от моите орисници дошла на орисването ми с рейс "Чавдар" и така се лашкала два часа, че в яда си ме орисала и аз цял живот да пътувам по този начин.
От тогава, ако на ден поне веднъж не се кача на автобус, ми е нервно. Най-много обичам да стоя до стъклото зад шофьора и да оглеждам пичовете от спирките. Като бонус всички, които си купуват билет от шофьора, се отъркват в мен. Онзи ден обаче едни мускулест мачо ме притисна до стъклото и взе да ми говори толкова близо до лицето, че очилата ми се запотиха: "Къде ми е портмонето, бе?!" Викам му: "Аз да не ти приличам на реквизитор?! Сигурна ли си, че не си го забравила в плод-зеленчука, когато тази сутрин си го извадила?! " Такъв шамар ми наби, че временно забравих таблицата за умножение (дето я знам до 6). Аз обаче не му останах длъжна и го ударих с чука за аварийно излизане през прозореца. Весело е в нашия транспорт. Много обичам също така да си ям сутрешната баница на колелото, а мазната хартия да изхвърлям зад парапета. А колко семки съм излюпила и в колко вратове съм плюлааа ... Няма да ми повярвате. Обичам също така да се возя на тролей - много бързо ускоряват, направо ми слиза кръвта в палците. Обаче, ако съм подранила за работа, на всяка спирка слизам и откачвам тирантите. Веднъж пътувах така от "Орлов мост" до "Плиска" две седмици, защото бях в отпуск. Така и не разбраха кой е! Трима шофьори подадоха молби за напускане, чак четвъртият взе да се досеща, щото бях единственият пътник в тролея, но и без друго вече отпуската ми свършваше. Ама най-любими са ми трамваите: даже в завещанието си съм записала, че желая, когато един ден се спомина, да ме откарат до Орландовци с двойката, иначе ще завещая всичко на крематориума.
Напоследък новата ми мания е да се возя на метрото. И там пада забавление: спира мотрисата на стадион "Левски" да речем, аз слизам и започвам да почуквам по колелата. Веднъж обаче така млатнах едно колело, че то се напука като витрина на "Графа" след мач, а чукът отхвръкна и ме удари по лявата капачка на коляното. Не стига, че им платих ремонта, не стига, че на място го сменяха, а аз им държах вагона вместо крик, но оттогава не ме пускат дори срещу двойна сума за билет. Аз обаче няма така лесно да се предам, защото това си е орис! А каквото ти е орисано, на камък не ходи!
:] :] :]

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Кът са зафана с нящу, ни моа ви упиша,
какъф пругрес ма й фанал ут заранатъ.
Къту съ юрна стихуви да пиша,
ши ги засрамя и Калина и Питрана.

Струявам римити кат батареи,
ей ся, да си намеря само училата.
Кът ги запукам с ямбуви хореи,
ши ги умаам кът ракия със салата.

Стихусбирка ши извая дукъм пладне,
класика, и с вид, чи да съ експунира.
Не тъй, да си драскам кот ми падне,
ам кът гу види ингилизин и да гу копира.

Ши вложа хъс, старание ку трябва,
интусиазъм /имъм ги, ни съ възнасям/!
Читателя да знайти тъй съ грабва,
ма, няма ся и лекции да изнасям.

Да почвам, чи мОлива направу ма сърби,
сикунда сал, да си нахлузя училата.
Чак у СУ-то ши ги учат тес твурби.

Кълна съ у брадата на кузата!


--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Ино ми й бирено, мехурчесто таквоз,
камбанно ма заблъска и главата,
бълбукам кат` прибрежен карагьоз
направо да ви кажа н`са пунаса!

Отвътре ми съй сгЪбчилу тавряз
и приливно ма блъска прустутата,
избликва на талази през нуса -
са плаша, чи направо ма утнаса...

Изопщу съм са сурнала натюр,
търкалям са пучти митафуричну,
затъвам дет` са вика у акЪл
и дращя ф рими сур-реалистичну!

У бъчва съм са скрила кат` мъдрец,
направо ми съй шУпнало гайлето -
са чуда дъл дан` пална идин финер
да търса и яз чувеци пу пулету!

:] :]

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Едно прекрасно начало на слънчевия петък. С добро чувство - за вас!


.....
Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

....
Хр.Фотев

Предай нататък!

БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

Франсоа Вийон

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.
На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

п.п. Тих, съжалявам, сега видях това "предай нататък".
Провалям реда ти, но ще компенсирам- любовна лирика, колкото ти душа иска.