Една сутрин от живота

Изненадан съм, че свежото ми чувство за хумор се тълкува не по предназначение. Колко измамно нещо могат да бъдат думите. Не им вярвайте. За делата - да не говорим.

Тъй като често се черпим с коктейли ... за нас и коктейлите с любов ...

Отпих от коктейла... Странен на вкус...
Усетих добро настроение.
Засмях се, разнежих се и... полудях...
във смях и кълбо от копнежи...

Във чашата вкусна маслинка любов,
пробол я е Ерос в сърцето,
на външния ръб - малък резен лимон
и сол... от солта на живота...

Странен коктейл от любов и от смях...
Поисках да пия и втори.
На бара поръчах и онемях:
- Нямаме - казаха. - Сори!!

Реших да поръчам на черно коктейл.
На черно намира се всичко:
дори бели трюфели, черен хайвер.
Заплащаш си просто. Отлично!!...

Но този коктейл го няма и там.
Каква неминуема "Драма?!",
когато го търсиш отчаяно сам -
...той всъщност се пие от двама.

Дали сте опитвали този коктейл??
Микс от любовна амброзия.
Отпиваш на екс. Той е без алкохол,
без думи, без свян и с фантазия...

Накрая разбрах, че за "Смях и Любов"
заплащаш без страх и задръжки,
със част от сърцето, което си взел
от другия... и от себе си, всъщност!

п.с. А ако случайно откриеш със смях
безвремие, страст и закачки,
не подминавай!!... Навярно е там...
до него си - само на крачка...



--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Тъга и Ярост

В едно вълшебно царство, имало някога чудно красиво езеро. В прозрачните му и чисти води плували риби във всички цветове на дъгата. А на повърхността му се отразявали всички нюанси на зеленото...

До тази приказно красива лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата...

Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала...

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма...

Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта...

Разказват, че оттогава насам, ние хората често се срещаме с Яростта - сляпа, жестока, страховита и ядна. Но ако си дадем време и се вгледаме по-внимателно рабираме, че под дрехата на Яростта, всъщност се крие Тъгата...



--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

хайку ...

[vbox7.com]

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

.......Бих го взел преди известно време тоя стар турист със голо теме - услужлив и мек съм,
общо взето, возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен и навярно по-разнообразен
моят път би били бих узнал нещо извън своя си квартал -
но спирачките натиснал вече, порива ми изведнъж пресече лоша мисъл:
от таблото вчера някой ми свали електромера, завчера един ме нагруби -
от къде да зная, може би е именно от тях и тоя?...
И не спрях и гледах до завоя стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява и навярно беше не от тия, дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
Утре ще си спомни той за мен, как съм го отминал,
и на други ще откаже своите услуги, и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная, как и ние, меките, учтивите, ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни, със беззвездни във душите бездни...
Хора на доброто, не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
още е тинтявата в ръцете ни!

Валери Петров

Poli_2 Написал:
-------------------------------------------------------
> .......Бих го взел преди известно време тоя стар
> турист със голо теме - услужлив и мек съм,
> общо взето, возил съм мнозина по шосето,
> пък сега надолу слизах празен и навярно
> по-разнообразен
> моят път би били бих узнал нещо извън своя си
> квартал -
> но спирачките натиснал вече, порива ми изведнъж
> пресече лоша мисъл:
> от таблото вчера някой ми свали електромера,
> завчера един ме нагруби -
> от къде да зная, може би е именно от тях и
> тоя?...
> И не спрях и гледах до завоя стария човек да се
> смалява.
> А държеше китка от тинтява и навярно беше не от
> тия, дето ще ти сторят мръсотия.
> И си казах, леко огорчен:
> Утре ще си спомни той за мен, как съм го отминал,
> и на други ще откаже своите услуги, и така нататък
> до безкрая...
> Дребен случай, но след него зная, как и ние,
> меките, учтивите, ставаме от грубите и дивите,
> ставаме железни, нелюбезни, със беззвездни във
> душите бездни...
> Хора на доброто, не умирайте!
> Първите си пориви не спирайте!
> Още сме едни във други сплетени,
> още е тинтявата в ръцете ни!
>
> Валери Петров


*ok* *ok* clap: clap: *rose*

Тихия, пак се загуби?!

Това е за теб, събуди се, човече

[wwww.vbox7.com]

Заличавам и аз поста си и за да не е празен пускам нещо музикално- насладете му се [vbox7.com]



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-10-11 15:05 от Poli_2.

Тих,
Това, е една от малкото песни, чиито думи почти зная. Лесно ще я хванеш с китарата.





П.С. Редактирах се и аз, изтрих "кине". :]



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-10-11 15:14 от Muza.