Лятото правя ремонт на магазин. Комшията, мързелив и завистлив. Цял ден седи на масичките на едно кафе или без. Стиснат много. На дребно. Взимоотношенията ни по принцип нормални, добросъседски, никога не сме се карали, винаги отстъпвам за моя сметка.
Ремонтът е в разгара си..... вдига се шум. Бяхме седнали със съпруга ми и наши приятели на масичките.... Видях, че комшията влиза и отидох да видя какво иска. Поздравих го и го попитах има ли някакъв проблем. При което той ме блъсна и каза, че работата вече е до бой защото вдигам шум ....
Той е с два пъти по-голямо тегло от моето, мъж.....
Аз....със същия спокоен тон му казах, ОК, ето ме почвай да ме..... Той пак наема, настъпва към мен и крещи, аз пак така...и..понеже съм спокойна, той и нищо не ми направи. Как да е излезе, някак си. Оттам съпругът ми като разбра....едва го удържах. След това искаха да го бият шефът на строителната фирма (работниците му казали), нашият приятел (бивш футболист). Едвам го опазих, комшията....Казах им, че мога и сама да се справя....
Стана ми много криво и тежко. Седнах по едно време на една пейка (трябваше да изчакам някого).... Не знам дали сте изпитвали такова чувство. Чувствах се омърсена, оплескана, гадно ми беше, много, много тежко.
Не разбрах кога е седнала една жена до мен. Предложи ми бонбонки....Аз и казах:Не, благодаря, не искам. А тя: Вземи си, ще ти олекне, и на душата ще ти олекне, ще се почувстваш по-добре, ще ти светне пред очите, ще се освежиш.... След това, разказа ми разни смешни неща, разсмя ме. Олекна ми. Говореше кротко, благо, като ангел.... Тръгна си.... От тогава не съм я виждала.... много бих искала.
Помогнаха за качването на колата, записах им телефона, но..... грешно. Повече не ги видях.
