Za investitorite, investiziite etc.

Global,

Казваш "Аз държа, че първосновата за развитието на икономиката, в момента, си е строителството".

Понеже не знам дали е така, погледнах данните на НСИ за националните сметки за 2004:

Индустрията като цяло има брутна добавена стойност 9 878 милиона лева, от които в строителството (което е включено в индустрията) са 1 585 милиона. В услугите ДС е 19 483 милиона , а в селското стопанство 3 581 милиона. Общо 32 942 милиона лева.

От тези числа се вижда, че строителството има дял 4,8 % от ДС по отрасли, индустрията (без него) има дял 25 %, а най-висок е делът на услугите.

Не можах да намеря съответните данни за БВП, но мисля, че и там структурата по отрасли беше подобна.

Така че не мисля, че си съвсем права дори и да вземем производството на строителни материали предвид (като част от индустрията). Не споря, че строителството е важен отрасъл, но чак да е първооснова.....



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2007-06-06 10:23 от Joan.

Global,

Темата тук мен не ме вълнува, нито участника, който я е поставил.

Отговарям на теб, защото смятам, че има какво да си кажем. И обсъждаме (неизвестно защо) "онзи" форум, където темата е за жилищни имоти.

Обясних вече, че инвеститори има всякакви, а и тенденциите в цените на имотите в голяма степен се определят всъщност от не-инвеститорите. Обясних и защо така смятам - по-горе.

А аз не съм убедена, че факторът "пари на чужденци в курортите" е определящият за цените на жилищата. Че е важен фактор, да. Но не знам дали ако тези пари намалеят, при действието нагоре на останалите фактори, ще предизвикат спадане на цените на жилищата.

Ще поживеем, ще видим....

Интересна работа - пък аз имам наблюдения, че банковото кредитиране даде тласък на строителството, както и на другите отрасли. Категорично съм на мнение, че е точно обратното. Дори и само поради факта, че кредитополучалите трябва отнякъде да изкарат парите за да обслужват кредитите.

Няма връзка между курартите и София. Или поне не е значителна.

Джоан, тук ми говориш за добавената стойност в отрасъла строителство.

Добавената стойност играше роля при паричното предлагане в нормална икономика, а не - за такава във валутен борд. Преди години, пари се печатаха на базата на добавената стойност(къде манипулирана, къде -не). Тогава значение имаше и БВП, който наричаха брутен съвкупен продукт, изчисляван по някакъв социалистически начин, който не можеше да се сравнява с БВП за развитите страни.
Явно си била добра студентка навремето, но нещата са се променили.

Още повече, че не говориш за дела на чуждестранните инвестиции в България, дали идва в селското стопанство или в строителството. И какъв е неговия дял. Защото чуждите инвестиции повишават паричното предлагане в България, и ако няма бюджет ( т.е. повишаване на чуждите пари) , няма да има никакво повишаване на благосъстоянието. Поне докато сме във валутен борд.





Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2007-06-06 10:14 от global.

4ovek Написал:
-------------------------------------------------------
> Няма връзка между курартите и София. Или поне не е
> значителна.

Мисля, че бъркаш. Ако не бяха влезли чуждестранните пари в България, щяхме да си стоим на ниво като доходи от 2000г. , единствено осъвременени с инфлацията. Разбира се, различните отрасли си влияят. Разбира се, че банк. система влияе на строителството, и обратното. Но защо банк. с-ма не кредитира приоритетно другите отрасли? А точно строителството...

Global,

Исках само да намеря някакъв измерител на дела на строителството в цялата икономика. Със всичките му условности.

Иначе си говорм "аз имам чувството" и "ти имаш чувството", което не е лошо, но е субективно (както казахме, всеки от своята камбанария).

За дела на чуждите инвестиции (2004) данни на НСИ:

общо 6 982 милиона долара;
за строителство: 57 милиона
операции с недвижими имоти и бизнес услуги: 693 милиона

най високи са за преработвата пром. 2 915 милиона (42 %)
после е транспорта, складиране и съобшения - 1 496 милиона (21 %)
после е търговията 1 100 милиона (16 %)

делът на строит е 0,8 %, на недв. имоти - 10 %

Вероятно по години се мени и е възможно сега (2006) да е по-различно. Но все пак къде е 1 %, къде са 10 % и къде са 41 %.




Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2007-06-06 10:20 от Joan.

Global,

Цитат: "Тогава значение имаше и БВП, който наричаха брутен съвкупен продукт, изчисляван по някакъв социалистически начин, който не можеше да се сравнява с БВП за развитите страни. "

В момента методиката за изчисляване на макроикономическите показатели е същата, както в развитите страни. И е хармонизирана с тази на Евростат.

Ккаво е било едно време, си е за едно време. Аз поствам данни за СЕГА (2004).

4ovek Написал:
-------------------------------------------------------
> Царете, кралете и императорите са се грижили за
> поданиците си. Това обаче не означава, че
> средновековните феодални държави са по-развити
> отколкото държавите от 21 век.
> БКП също се грижеше за населението.
> Може да се изненадаш ама доста голям процент от
> хората не искат някой да се грижи за тях и да им
> казва какво да правят.



Интересно как са се грижели феодалите за населението. Може би с фрази съдържащи хляб и пасти.
БКП беше една мафиотска структура, която цицаше кадърните и се грижеше за мазниците и мързеливцита.

Явно разбираме по различен начин грижата за хората.
Да уточня моето разбиране. За кой ли път незная вече.
Смятам, че държавата трябва да създава ред и да принуждава всички да спазват формалното (писаното) законодателство. Другото което трябва да прави е да ристриктира максимално разюзданите и алчни чиновници, които искат рушвет за да си свършат работата за която са назначени.

А това как работодател трябва да се грижи за служителите си има доста литература, агенции и консултанти, които срещу заплащане може да те научат.

Джоан,
БВП е измерител за състоянието на икономиката и нейните отрасли. Той показва какво би било богатството, което е създадено за една година, макар че това няма отношение към паричното предлагане на държава във валутен борд. В другия форум, имаше страшни разсъжения за добавената стойност, които не касаят принципно цените на недвижимите имоти в България..

Въпреки това, е добре човек да знае каква е добавената стойност, защото е добре да знае какво се произвежда и какво се реализира в една страна за определен период от време. Защото и валутния борд е до време.

За камбанарията си абсолютно права. Всеки има мнение, и го защитава както умее. Аз смятам, че моята филосософия, колкото и това да е голяма дума, има логична последователност. Ние преди спорихме за бюджета - било то на домакинство, било - на държавата. Аз тогава наблегнах на факта, че не търсенето, нито - предлагането, нито - пък очакването за цените, са основния момент за повишение/понижение на цените, а разполагаемият бюджет. Било на държавно, било на семейно ниво.

Затова във валутен борд, много се цени експортната насоченост на производството. Когато има износ, в икономиката навлизат пари. То и затова отрицателното салдо ( дефицита) на текущата сметка толково много се следи, защото чрез него от икономиката на страната изчезват пари, което се отразява на паричното предлагане.