Мой приятел иска да си купи апартамент, уредил е среща с някъква брокерка и ме кани да присъствам и да се видим после.
На срещата сме. Чакаме търпеливо. Появява се някъква лелка. В едната ръка държи папка, с другата яде сладолед от фунийка. Сладоледа и капе в пазвата, ама явно това не я притеснява много. Представя се - това било брокерката. Представянето е от сорта - " вие ли сте хората с парите за апартамента ". Питам я къде е сградата. Чакайте, рано е още за огледа, имаме работа да вършим преди това - отговаря тя.
Заявява ни че 3000 евро и била комисионната. Трябвало да подпишем договор с нея за комисионната и протокол за оглед, такива били изискванията на шефката и. Съгласява ме се, само мир да има и да видя до къде ще и стигне резила, сеир да гледаме. То вече е ясно, че апартамент няма да купим. Оставя си нашата брокерка сладоледа на една пейка и вади празни бланки. Попълва, подписваме и готово. Айде сега да гледаме. Обаче се оказва, че брокерката ни не знае в коя сграда е апъртамента. Почва се едно търсене, питане и т.н. Добре, че на улицата имаше само три строежа иначе още щяхме да сме си там. Според нея сградата е на груб строеж, завършен, в момента я довършвали от вътре. Така казала по телефона на моя човек. Оказва се че кота нула и завършен груб строеж за брокерката е едно и също. Моят приятел и вика - " е, добре как да гледам сега апартамент на третия етаж ". След 15 минути звънене по телефона се появява техническият. Три минутки разговор и се оказва, че му е писнало от брокери, брокерки и т.н.
Благодарение на такива екземпляри брокер е мръсна дума. Каква комисионна какви пари бе братче. Все едно все едно на пазара да ми продават домати, ама те да не са пораснали още и продавача да не знае къде растът.
