Би Би Си: Европа трепери
Европа е разделена и несигурна, а еврото достигна до най-ниско ниво спрямо долара за последните 22 месеца. Европейските лидери в сряда разговаряха в продължение на шест часа, но решенията бяха отложени за следващата среща в края на юни. Това беше неформална вечеря „без табута”, но Европа може и да няма време да говори вместо да действа, коментира Би Би Си.
Официално Гърция не беше в дневния ред, но доминираше по време на срещата. Лидерите обещаха да направят всичко, за да оставят Гърция в еврозоната, но както заяви германският канцлер Ангела Меркел: „Ние очакваме, че те ще се придържат към поетите ангажименти”. Не беше представена нова стратегия за това излизането на Гърция да бъде спряно, ако на предстоящите изборите гърците гласуват за кандидати, които се противопоставят на мерките за икономии - условие за получаването на спасителна помощ. Все пак имаше неясно предложение част от структурните фондове на ЕС да бъдат пренасочени към Атина, за да се стимулира икономическия ръст.
Европейските лидери искат гърците да разберат, че може да се окажат извън еврозоната и това трябва да им даде повод за размисъл. Има известни индикации за това, че тази стратегия може и да работи. Междувременно страните са посъветвани да се подготвят в случай на излизането на Гърция, като преди всичко се разработват планове за защита на банковия сектор. В Брюксел работната хипотеза е, че Гърция ще остане в еврозоната, но в лични разговори чиновниците казват, че ще се опитат напускането на страната да стане по контролиран начин. Основният фокус на срещата бе как да бъде стимулиран икономическият ръст. Лидерите отрекоха, че трябва да направят избор между икономии и растеж. Според тях и двете неща са нужни. Дефицитите трябва да бъдат намалени, но ръстът е жизненоважен.
Някои идеи са добри – използването на структурните фондове на ЕС за инфраструктури проекти, разширяване на единния пазар, издаването на т.нар. „проектни облигации”, при които се привличат частни средства за инвестиции в нови транспортни връзки и в дигиталната икономика. Германците са убедени, че премахването на ограниченията на пазара на труда и облекчаването на регулациите ще имат най-голям ефект, отбелязва Фокус.
Германският канцлер смята, че еврооблигациите не са инструмент за икономически ръст. За тях настоява новият френски президент Франсоа Оланд. По-голямата част от лидерите може да са на страната на Оланд, но и Меркел не е изолирана. Засега проектът за еврооблигации се отлага за неопределено време. Френско-германските отношения винаги са били мотора зад редефинирането на европейската интеграция. Оланд повече не иска дуопол. Той не иска отношенията му с Германия да бъдат подобни на борд на директори, който се налага на всички останали. В миналото Ангела Меркел и Никола Саркози щяха да проведат предварителна среща и да съгласуват съвместна позиция. Те биха работели като партньори.
По време на срещата в Брюксел в сряда отношенията между германския канцлер и новия френски президент изглеждаха студени. Те може и да се затоплят, но Франсоа Оланд показва, че е готов да се противопостави на Берлин. Има недоволство от бавния темп, с който се случват нещата. Европа няма време. Банките са подложени на натиск. Рецесията се задълбочава. Безработицата се увеличава. Испанският премиер Мариано Рахой предупреди, че Испания може и да не успее да се справи. За единната валута и европейския проект това са дни на несигурност.
