Банките

Нужен ли е паричен съвет на България след кризата?


Паричният съвет (ПС) се очертава като средство от последна инстанция за въвеждане на твърди бюджетни ограничения на макро и микро ниво, което води до стабилизация на основните номинални променливи в икономиката, отваряйки възможности за извършване или довършване на онези структурни реформи, генериращи сигурност и растеж...

Може би всичко това звучеше по-правдоподобно преди началото на кризата. Днес ПС е стратегия за бъдещето и визия за икономическото развитие на всяка страна, прилагаща тази мярка, защото това е политика не за една или две години. Успехът на ПС и разгръщането на неговите предимства зависят от изпълнението на поетите ангажименти в по-дълъг период от време и по-възможно най-съвестен начин, изисквайки последователност, постоянство и неотменимост в действията на субектите, прилагащи принципите на този вид паричен и валутно-курсов режим.

Или ПС е едно от лекарствата в програма за лечение и оздравяване използвана при лечението на тежки заболявания.

И ако тази програма не се спазва стриктно, то неприемането на едно от лекарствата в необходимата доза и режим, би опорочило цялото лечение и би обрекло пациента на смърт. Дори ако едно от лекарствата вреди на пациента (като отрова) само по себе си, то поставено в режим и цялостна методология и план на лечение, би донесло оздравителен ефект върху болния. За това считам, че дори ПС в даден период да не носи позитивни ефекти върху икономиката, която го е приела (в условията на ПС по дефиниция ефектите от подобни на сегашната кризи, се абсорбират от реалния и фискален сектор), то в контекста на цялостната икономическа политика през годините би се достигнало до позитивни резултати за страната след приключване на лечението. Затова, ако България продължи да спазва предписаното преди 15 години от МВФ лечениие или от друг субект със същото усърдие и дисциплина би изпреварила много страни от ЦИЕ, които са давани за пример за успех и реформаторско мислене през тези години. И това може да стане само при вътрешен консенсус на обществото и партиите.

Така България, ако има стратегически цели, то тя може в бъдеще (след кризата) сама да прилага своеобразен ПС без да се обвързва с МВФ (или ЕЦБ, ако все още има ЕС), като БНБ поеме ролята на негов супервайзър и консултант.

По дефиниция ефектите от подобни на текущата кризи се абсорбират от реалния и фискален сектор, но ПС накара българската икономика да стане по-конкурентоспособна, банките по-ефективни, рентабилни и стабилни, а българските правителства по-пестеливи и фискално разумни.

...или когато законът за БНБ замени закона за единната цена

Перспективата на членство в ЕС и съпътстващия го процес на догонване и конвергенция (catching-up) донесе повишаващи се ценови нива в България в периода преди 2007 г., а и след това. Тази перспектива трябваше да даде сигнал, че идващата инфлация ще подкопае експортния потенциал на страната. В страна с ПС и повишаваща се инфлация може да се очаква според икономическата теория нарастване на вноса и като резултат дефицит по текущата сметка на Платежния баланс (едва през 2011г. България постигна положително салдо по ТС на ПБ). За страни без ПС е налична възможността за използване на инструмента парична политика и девалвация на местната валута с цел повишаване или запазване на конкурентоспособността на местното стопанство, т.е. в действие е законът за единната цена (one price law). Законът на Г. Касел за единната цена е такъв механизъм, който компенсира загубата за продавача (износителя) от покачващата се местна инфлация чрез обменния курс на местната валута спрямо тази на купувача. Най-просто казано поради повишаваща се инфлация продавача разполага с все по-малко пари за покупка на местните факторни пазари, затова една девалвация на местната валута ще увеличи парите на продавача след като вече срещу валутните си постъпления от чужбина той ще получи повече местни пари. И така двата ефекта се компенсират.

Липсата на опция за прилагане закона за единната цена в България кара производителите продаващи на чуждите пазари да повишат своята конкурентоспособност чрез увеличаване на ефективността си, минаваща през намаляване на енергоемкостта, времеемкостта, капиталоемкостта, повишаване на квалификацията и т.н. Т.е. себестойността трябваше да падне чрез ефективност на разходите и обезателно при запазване на качеството на продукцията (защото западния потребител макар и в криза е много взискателен и не може да му предлагаш некачествен продуккт преследвайки ниската цена както е у нас). Например, за страна като Румъния, която също се присъедини към ЕС по идентичен начин, местните производители бяха облагодетелствани от намесата на паричните власти чрез девалвация. Но за сметка на ефективност?

Ефектите на текущата криза и повишаващия се ръст на износа (независимо от тезата за базовия ефект) показаха, че ПС е накарал българския производител да се справя без помощта на правителството, българския производител се бори и печели все повече пазарен дял чрез по-ефективно производство.

От друга страна законът за БНБ, приет с въвеждането на ПС, ограничи или забрани финансирането от страна на Централната банка на дефицитите на правителството и местните банки. Наредба 6 на БНБ ясно регламентира реда, при който може да се подпомага банка, която е изпаднала в затруднение. Така рестриктивните принципи на ПС помогнаха на банковия сектор у нас да стане по-силен, което в условия на криза си пролича. Банките трябваше да се оправят без да използват ЦБ като звено за рефинансиране и кредитиране. Отделно от това те трябваше да се борят с клонове на чуждестранни финансови институции, които разчитаха на евтин ресурс от банките майки. Последните използващи централните си банки за евтино кредитиране. Представянето на чисто българските банки в класацията по банкови активи (балансово число) в условията на криза доказва, че българският предприемач разбира от банково дело.

И не на последно място правителствата се научиха да пестят и да не разчитат да покриват дефицитите от ЦБ. Научиха се да използват публичните ресурси по-ефективно и да спестяват средства за черни дни. Наличието на излишъци след 2003 г до 2009г. и използването на обособен Фискален резерв са доказателство. Кризата и това показа.

И всичко това нямаше как да се разбере, ако не бяхме в ПС и ако не беше се случила точно тази криза.

Домакинствата в Еврозоната дължаха на банковата й система следните жилищни заеми:
1)
- в края на 2011г. бяха 3,784,279 милиона евро
2)
- в края на март 2012г. бяха 3,786,419 милиона евро
Тоест за 3 месеца има увеличение от 2,140 милиона евро или с "внушителните" по-малко от една десета от един процент.

:] :] :] :] :] :] :] :]


[sdw.ecb.europa.eu]

Компаниите в целия свят ще се сблъскат с "перфектната буря", прогнозират анализаторите на рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс".


Експертите изчисляват, че компаниите трябва да привлекат над 28 трилиона британски лири за финансиране на предстоящата лавина от дългове. Мащабите на необходимото рефинансиране заедно с новите дългове на компаниите може да създадат, според "Стандард енд Пуърс", "перфектната буря" на кредитните пазари.

Под "Перфектна буря" икономистите имат предвид съчетаването на всички възможни отрицателни фактори в световната икономика по аналогия на едноименния филм на режисьора Волфганг Питърсън с Джордж Клуни.

Правителствата и банковите регулатори за момента не разполагат с всички възможности да противодействат на сценария на "перфектната буря", като се има предвид, че те вече изразходваха голяма част от фискалния и монетарния арсенал за смекчаване на възникналите през последните години проблеми, се изтъква в анализа на експертите.

Аналитикът на СуисИнвест (SwissInvest) Антъни Питърс също прогнозира "недостиг на пари" през близките години за рефинансиране на компаниите, предава бТВ. На планетата Земя се образува недостиг на пари за финансиране. Живеем от заемни пари, няма начин това да се избегне, заяви той.

Опасенията за способността на страните да финансират своите дългове доведоха до стремително увеличаване на разходите по заемите. Тази седмица доходността на испанските 10-годишни облигации достигна опасното равнище от 6% ; доходността на италианските облигации също се повиши. Това според "Стандард енд Пуърс" може бъде само началото на много по-голяма кредитна криза.

Рефренът на прехода "Левовете в марки" претърпя метаморфоза. "Фирмите на влог" е новата парола на дребния и средния бизнес. Това показват данните на БНБ за март.

Според тях броят на банковите депозити между 100 000 и 200 000 лева е скочил за година с 37,6%, а сумите - с 41,3 на сто. Предполага се, че това са пари на предприемачи, тъй като фирмите в последните години предпочитат да държат парите си за по-сигурно на граждански влогове. Това означава, че бизнесът предпочита да замрази дейността си и да чака лихви, вместо да върти парите. За по-сигурно депозитите са разбити в сметки до 100 000 евро, защото са гарантирани. Така вместо бизнес имаш 20 пачки от столевки, коментират финансисти. В същото време народът тегли дребните си спестявания, за да си плаща сметките.

С 12 772 по-малко са депозитите, в които е имало под хиляда лева, в сравнение с март м. г. Милионерите също се множат, макар и не така усилено. За една година те са със 79 повече (16,5%), но парите по огромните сметки са се увеличили едва със 129 052 лв.

За година кредитът отбелязва голям спад. Бизнесът е взел повече заеми само за оборотни средства, и то доста пестеливо. Отчетите на БНБ за корпоративния кредит показват по-съществен ръст (14%) само при заемите до хиляда лева и 9,4 процента - до 2500 лв. За година с 8,3 на сто са нараснали и кредитите над 1 млн. лв. Според банкери обаче това се дължи на малък брой големи заеми, отпуснати на определени клиенти, като например за КЦМ Пловдив и рафинерията в Бургас.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2012-05-15 07:46 от paul.

Министрите на финансите на страните от Европейския съюз подкрепиха единодушно изискванията за по-високо равнище на собствения капитал на банките, което трябва да засили устойчивостта на финансовите институции при бъдещи икономически кризи, предаде ДПА, цитиран от БТА.

"Надявам се, тъй като не чух някой колега да се изказва срещу компромиса, че всички сме за", посочи датският министър на икономиката Маргрете Вестагер, която председателства срещата.

При предишната среща преди две седмици 27-те министри не успяха да постигнат споразумение въпреки 16-часовия преговорен маратон, припомня ДПА. Тогава срещу решението се противопоставиха Великобритания и България. Двете страни настояваха местните централни банки да могат да поставят по-високи изисквания към финансовите институции и се обявиха против европейската централизация.

Днешният пробив показва, че "Европа си е написала домашното", отбеляза Вестагер. Сега мерките трябва да бъдат договорени и с Европейския парламент преди да бъдат приети окончателно. ЕС е поставен под натиск да приеме нови изисквания, тъй като европейските страни бяха сред водещите икономики, които през 2010 година подписаха по-строгите международни правила за капиталови изисквания, известни като Базел III. Новите правила ще засегнат около 8300 банки в ЕС.

Великобритания е готова да подкрепи компромис за по-високи капиталови изисквания за банките, заяви днес британският министър на финансите Джордж Озбърн, разчиствайки пътя за "зелена светлина", която финансовите министри от Европейския съюз да дадат на мярката на днешната си среща, предаде ДПА. Озбърн приветства промените в новите правила, които ще дадат възможност на Великобритания да извърши планираната реформа на банковата си система. По думите на британския министър Лондон "се радва да приеме, че има политическо споразумение".

Министърът обаче побърза да отбележи пред 26-имата си колеги от ЕС, че тепърва трябва да се водят преговори с Европейския парламент за новите капиталови изисквания. "Все още предстои доста дълъг път, но според мен днес можем да направим стъпка в правилната посока", каза Озбърн.

Почти 700 милиона евро са изтеглени от гръцките банки през седмицата след изборите на 6 май.


Това става ясно от стенограмата от разговорите на партийните лидери при президента Каролос Папуляс в понеделник, съобщи в. "Дневник".
"Нямам намерение да драматизирам ситуацията, която и без това знаете, че е трудна", казва гръцкият държавен глава и допълва, че очаква през "следващите няколко дни ситуацията да стане още по-лоша".

На парламентарните избори на 6 май Нова демокрация и ПАСОК загубиха значителна част от подкрепата на избирателите си в полза на малки партии. Така се стигна до политически хаос в страната. СИРИЗА, която получи втори резултат на тези избори, отхвърля помощта на МВФ и ЕС.

Държавният глава Каролос Папуляс предложи да бъде съставено правителство от технократи, но преговорите във вторник се провалиха и през юни в страната ще се проведат предсрочни парламентарни избори. В гръцката хазна обаче има пари за заплати и пенсии само до тогава.

Същевременно управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард заяви в интервю за френската телевизия Франс 24 възможността за "контролирано излизане" на Гърция от еврозоната, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

"Ако ангажиментите не бъдат спазени, трябва да се направят съответните преразглеждания, а това означава или допълнително финансиране и допълнително време, или механизми за излизане, което в случая би трябвало да е контролирано", заяви Лагард.

По думите й това би било изключително скъпо струващо и съдържащо големи рискове, но "то е част от варианти, които сме длъжни да разгледаме технически".

Германският канцлер Ангела Меркел обаче обяви, че иска Гърция да остане в еврозоната. Тя направи изявлението след срещата си с новия френски президент Франсоа Оланд в Берлин, съобщи АФП, цитирана от "Фокус".
Меркел допълни, че е подготвена да направи, каквото може, за да помогне на затруднената страна и добави, че мнозинството гърци искат да останат в еврозоната.

БАНКИТЕ ПРЕД ЛИКВИДНА КРИЗА!

Гърците изтеглиха още 900 млн. евро от банките си


Гърците изтеглиха 900 милиона евро (1,15 милиарда долара) от банковите си депозити в понеделник вследствие на неясното икономическо бъдеще на страната, предаде агенция ДПА, цитирана от БТА.

През уикенда гръцкият президент Каролос Папуляс заяви на политическите лидери в страната, че е получил информация от управителя на централната банка, че след парламентарните избори на 6 май от депозити в банката са били изтеглени 700 милиона евро.

Държавният глава Каролос Папуляс предложи да бъде съставено правителство от технократи, но преговорите във вторник се провалиха и през юни в страната ще се проведат предсрочни парламентарни избори. В гръцката хазна обаче има пари за заплати и пенсии само до тогава.

В края на май м.г. само за един ден гърците изтеглиха 1,5 млрд. евро от банковите си сметки, след като в медиите плъзнаха слухове за излизане на страната от еврото.


PS: Май българските клонове няма да се справят до следващия месец!



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2012-05-17 07:47 от paul.

Гърците са изтеглили 1,2 милиарда евро от банковите си сметки в понеделник и вторник, пише вестник „Файненшъл таймс“, като се позовава на базирани в Атина банкери, но според водещи чиновници от еврозоната няма масирано бягство от финансовите институции на страната.

Банковата система на страната може да се окаже най-слабото звено на опитите на Гърция да стабилизира финансите си докато бъде формирано постоянно правителство след изборите на 17 юни, отбелязва изданието.

Всеки знак на паника от страна на вложителите може да накара лидерите на еврозоната да предприемат решения за спасяване без да има избрана администрация.

Спасителният фонд на еврозоната от 440 милиарда евро, EFSF, миналия месец предприе ход по подпомагане на банките в страната, като прехвърли 25 милиарда евро спасителни средства на агенцията по рекапитализацията на страната, пише изданието. Средствата бяха отпуснати на 19 април, доста преди да стане ясно как ще гласуват гърците.

Тези средства, обаче, още не са разпределени към четирите големи банки на страната, заради спорове между държавата и банковите директори от въпросните институции по въпроса какъв контрол ще има държавата, в замяна на вливането на кеша.

Според източници от гръцката столица парите ще бъдат отпуснати до края на седмицата.

ps: 700 милиона евро, 900 млн. евро, 1,2 милиарда евро - oт 14 до 16, а до 17 07 колко ли ще изтеглят?



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2012-05-17 11:10 от paul.

Quote

PS: Май българските клонове няма да се справят до следващия месец!

Тва май не е точно така.

Погледнете от положителната срана на нещата. В Гърция в момента има 1.2 милиарда евра, които си търсят нов дом.

Нашите клонове на гръцките банки вместо да се ослушват, да вземат да предлагат като услига да правят сметки в българия на гърчетата и да им местят парите тук! Гърците ги е страх, че ще им превалутират спестяванията в драхми, не че ще им фалират банките.

Един пич на времето беше казал, че точно в такива времена се правели най-много пари. Точния цитат не го помня...



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2012-05-17 11:45 от mCat.

Русенец осъди Уникредит Булбанк да му върне 4 677 лева, внесени като вноска по ипотечен кредит, съобщиха от Русенския районен съд. Освен това банката трябва да покрие разноските по делото, които са 800 лв.
На 12 март 2007 г. русенецът сключил с финансовата институция договор за ипотечен кредит и му бил отпуснат заем за 43 000 евро. Според договорката той трябвало да погаси задължението до 5 март 2022 г. с равни месечни вноски. Уговореният годишен лихвен процент включвал 2 компонента – базов лихвен процент, който при сключването на договора е равен на шестмесечния EURIBOR, и надбавка, чийто сбор е равен на 7%. С анекс обаче на 31 август 2007 година базовият лихвен процент бил коригиран от шестмесечен на едномесечен EURIBOR, като заради това била пипната и надбавката и тя станала 2, 899%, а годишният лихвен процент останал 7 на сто.

В края на 2008 година равнището на индекса EURIBOR обаче спаднало катастрофално, но въпреки това банката не смъкнала годишния лихвен процент и продължила да го начислява в определения размер от 7%.

С цел да компенсира понижението включила в изчисляването му и допълнителен компонент, който не бил уговорен с русенеца, а именно “премия”, чийто размер бил определян едностранно от банката. Според гражданинa на дунавския град финансовата институция нямало право да прави това, тъй като индексът се сринал. Така броил на банката в повече 4877, 68 лева. Решението на Русенския районен съд вероятно ще бъде обжалвано от Булбанк.


ps: Сега май разгневиха Lev_on наистина. Ще разкаже играта на бедните ипотекари. Горко им!