Светът се учи на стимули от Китай
- A +
10:28 | 11 ноември 2010 | Бизнес
Виж 1 снимка Китай е спасил светът от рецесията, според МВФ
Сн.: БГНЕС от тема: Световната криза
(26477) (13) (726) (147) Огромното изобилие от финансови стимули и банкови заеми, налети в китайската икономика преди две години, спасиха света от рецесия. Какво може да направи Пекин, за да повтори това си постижение?
В международен план успехът на безпрецедентните стимули ускори изместването на политическото влияние, което изведе Пекин на преден план и го постави в центъра на процеса по изготвяне на политики, както вероятно ще докажат и събитията около тазседмичната среща на върха на водещите икономики от Г-20 в Сеул.
Що се отнася до Китай, обявеният на 9 ноември 2008 г. пакет от 4 трилиона юана ($600 млрд.) постави здрава почва под краката на икономиката, която се намираше в период на свободно падане поради световната финансова криза.
Повече от 20 млн. работници мигранти, които бяха загубили работата си, бяха подкрепени доста бързо, след като правителството постави началото на внушителен брой инфраструктурни проекти.
Две години по-късно Китай може да се похвали (измежду многото други неща) и с най-голямата високоскоростна железопътна мрежа в света, която върши чудеса за репутацията на страната.
„Самоувереността на Китай силно се повиши благодарение на фискалната й програма, чийто успех достигна отвъд непосредствените икономически резултати“, твърди Джонатан Фенби, директор на отдел „Китайски проучвания“ в Trusted Sources, консултантска агенция за нововъзникващите пазари.
Фенби коментира, че осезаемите резултати от огромните финансови разходи може само да засилят гордостта на Китай, че е способен да се представя повече от добре.
„Човек не може да не направи сравнение между инфраструктурите на САЩ и на Китай, допълни Фенби. Сигурен съм, че китайците вече са го направили.“
Успехът обаче повишава очакванията. Китай, който в момента е втората най-голяма икономика в света, се намира под все по-сериозен натиск да поеме повече отговорности по всякакви въпроси – от намаляването на въглеродните емисии до свиването на световните икономически дисбаланси.
Отговорът на Пекин до този момент е само да прехвърля топката в двора на развитите страни и най-вече в този на САЩ, които според Китай е отговорен за световните икономически проблеми.
„Преодоляхме изпитанието на финансовата криза по много добър начин. Постигнахме пълен резултат, 100%, а сега неуспелите да издържат изпита ни критикуват“, заяви Ли Даокуй, професор по икономика и съветник на Китайската централна банка.
Революционна промяна
В продължение на десетилетия китайските лидери умишлено стояха в сянка във външната си политика, за да се съсредоточат върху собствения си икономически растеж и политическа стабилност.
Елизабет Иконъми, директор на отдел „Азиатски изследвания“ в Съвета по международни отношения в Ню Йорк, смята, че Китай вече е осъзнал, че постигането на тези му цели днес изисква активното управление на събития отвъд националните граници.
Във финансовата сфера например Китай успешно се пребори за по-големи правомощия в Международния валутен фонд (МВФ) и се превърна в третия по големина акционер във фонда. „
Китай трансформира света така, както трансформира себе си. Не се притеснявайте за това, дали ще е отговорен акционер – Китай се е превърнал в революционна сила“, пише Иконъми в последното издание на „Форин афеърс“.
„Революционен“ е емоционално наситена дума. Но дали наистина е прекалено силна, за да опише влиянието, което има върху останалата част на света китайският икономически ръст, подкрепен от двугодишната фискална програма?
Според МВФ през миналата година световната икономика е отбелязала ръст от едва 0,19%, измерен чрез паритета на покупателната способност. Китай, чийто ръст е близо 10 пъти по-висок, е допринесъл с 1,19 процентни пункта за този растеж.
Накратко, Китай наистина е спасил света от рецесия. „Очевидно Китай има значителен принос. Това се вижда и от цифрите. Отвъд аритметичния ефект обаче, ако се вземат под внимание допълнителните последствия, излиза, че приносът му е дори още по-мащабен“, твърди Вивек Арора, помощник-директор в Азиатско-тихоокеанския отдел на МВФ.
Погледнато под друг ъгъл, Китай допринесе с огромните 46% за световното вътрешно търсене през 2009 г., което е повече от двойно спрямо 22-та процента за периода 2000 - 2009 г., смятат от Goldman Sachs.
„Достатъчно е да отбележим, че без помощта на инфраструктурния пакет китайският ръст щеше да е много по-нисък, а свиването на световната икономика – значително по-голямо“, посочва Ивайло Изворски, водещ икономист в Азиатско-тихоокеанския отдел на Световната банка.
Според пазарните валутни курсове световният брутен вътрешен продукт се е свил с 5,46% през 2009 г., независимо от положителния принос на Китай от 0,76 процентни пункта, твърдят от МВФ.
Освен 9,1-процентния ръст на китайския БВП през миналата година Йоланда Фернандес-Ломен от Китайската банка за развитие в Пекин подчерта и ролята, изиграна от Пекин, за укрепването на финансовата стабилност по време на кризата.
Пекин закупи облигации на МВФ на стойност $50 млрд., спечели $95 млрд. от двустранни валутни суапове с няколко държави и осигури една трета от парите във фондовете за регионален финансов резервен механизъм, отбелязва тя. Дял от 46% в търсенето на суровини
Износителите на природни ресурси от Австралия за Африка и Латинска Америка бяха най-силно облагодетелствани от стимулите. Делът на Китай в световното търсене на промишлени суровини скочи от 31% през 2008 г. до 46% през 2009 г., заявиха в доклад Ричард Куксън и Александър Гудуин от Citi Private Bank.
През 1999 г. това число е било само 7%. „Развитието на Китай тласка цените на суровините нагоре и поддържа търсенето в условия на занижено търсене на традиционните големи пазари в Европа и Япония“, заяви Клодуалдо Угеней, посланик на Бразилия в Пекин.
Но ползите от стимулите не се ограничават само до нововъзникващите пазари. В Германия в момента има минибум отчасти поради ненаситното китайско търсене за висококачествени машини, химикали и коли германско производство.
Общият внос на Китай през първото деветмесечие е бил с $300 млрд. повече спрямо същия период на миналата година. „При сегашните темпове след 12-18 месеца търговията на Германия с Китай може да придобие размери, подобни на търговията й с Франция“, твърди Джим О'Нийл, председател на отдел „Оценка на активите“ в Goldman Sachs.
„Ако правите бизнес в Мюнхен, това, което се случва в Китай, е по-важно от случващото се в останалата част на Европа, а вероятно и в останалата част на Германия“, заяви О'Нийл пред Ройтерс по време на визита в Пекин.
