Ама и аз ги правя едни !? Дал съм домашно на колегите и очаквам, че някои доброволно ще си го напише :-)))
Няма да се изпитваме, я !
Добре, аз се заемам със задачата !
Сигурно мнозина ще кажат: какво пък толкова може да се види на тази снимка?
На тази снимка има запечатана цяла една епоха от икономическата (включително на строителния бранш) история на страната и тя позволява да се напише реалистичен роман. Не преувеличавам!
Четири надземни плочи (плюс една на кота +-0, която не се вижда на снимката) стоят с кофража и подпорите.
Друго, което не се вижда, че голяма част от кофража са старите метални платна 50Х100, но имаше частично ползван хидрофобен шперплат (ама ползван, та ползван - на вид сигурно 5-6 ръка).
Масово съм констатирал, че една плоча се оставя да набере якост с помощта на съвременна химия, като никой не чака традиционните 28 - 30 дни за да почне да подготвя следващата. След изливането на пореден етаж, обикновено през един от долу се декофрира, като се оставят само тук-таме подпори на отговорни (рискови) места и кофражът отива за ползване нагоре.
Защо тук на този строеж не го правят така ?! Гледах, чудех се и разсъждавах! Какви ли не мисли и идеи са ми минавали през главата.
Строителят ползваше транспортни средства с номера някъде от далече, от което съдех, че явно не е местен.
Дори да приемем, че е имал големи ненужни количества стари кофражи, дори ако влезем в тежки хипотези, че ги е взел много евтино или дори са крадени, защо се е набутвал със сериозни транспортни разходи да го кара от незнам къде си, да го премята многократно, да му търси място.
После, недекофрирани площи се превръщат като правило в огромна пречка. Не може мястото да се ползва за складиране, за работна площадка, не може да се зида и т.н.
Нещо започна да ми просветва в момента, в който все пак след дълго и странно престояване изведнъж се оказа, че набързо го бяха декофрирали. Минало беше странно много време обаче, смущаващо много.
Подробности ми се губят, но имаше накаква смесена система на изграждане: долу (на партера) със сигурност имаше греди, по-горните плочи бяха отливани по безгредовата система.
Моята субективна оценка беше (тук правя изрично подчертаване, че не разбирам от конструкции и изчисления и в тази част оценката ми е в известен смисъл спекулативна), че безгредовите плочи са тънки. Не мога да знам, дали са били наистина тънки, какъв бетон е ползван, какво е вида и количеството на вложеното желязо.
Гложди ме кофти мисъл, че е спестявано.
Дали това не е тайнствената причина, че толкова дълго сградата стоеше изцяло кофрирана. Оставянето на бетона да заякне по естествен път не е негативно, но ми се струва, че допълнително е търсено някакво компенсиране на нещо ???? Ще се върна на този детайл по-късно.
Нека хвърлим един поглед на подпорите. Виждате, че се ползват ритловици (някъде - примерно в Родопите, съм чувал да им казват и литровици).
Дали да с е опитваме да се абстрахираме от екологичния фактор. Не съм сигурен. Използването на такова огромно количество материал подсказва, че той не се цени. Той практически не струва нищо на конкретния бизнесмен. Въпросът е, дали на етапа на общественото си развитие може да си позволим да гледаме спокойно и безкритично на подобна картина?
Това е един много невралгичен въпрос.
Обработването на тази дървесина беше една епопея. Очевидно не са разполагали с достатъчно дебели и стабилни стволове или са имали огромно количество остатъчни парчета. Изрязваха по-дебелите и стабилни части, след което ги снаждаха за да получат необходимата дължина, като на мястото на връзката се вършеше едно оковаване с парчета дъски: от две, три, дори от четирите страни. Въпреки това, идеално равни и еднакво дълги подпори така не могат да се получат и по тази причина при монтажа на подпората се използваше масово и мъчително подлагане и набиване на чивии ( парченца дъски с различна дебелина), които да компенсират височината.
На обекта работеха едни особени индивиди. Дребни, жилести, доста мургави. Механизация на обекта по-скоро нямаше. Имаше някаква дискова отрезна машина, иначе тесли и кози крак. По моя субективна преценка бяха смущаващо много на брой . Обектът хич не е голям като квадратура.
Не искам да се изказвам от някаква дистанцирана позиция. Аз изпитвам симпатия към тези хори, не съм склонен да коря тях за нещата, всъщност доста тежките неща, които смятам да споделя тук.
Непредубедената оценка на ситуацията на кофрирането налага да се каже категорично следното:
ВСЯКА ЕДНА ПОДПОРА БЕШЕ ИЗРАБОТЕНА РЪЧНО И ПРЕДСТАВЛЯВАШЕ ЕДИН УНИКАЛЕН ЗАНАЯТЧИЙСКИ ПРОДУКТ.
ЕЛЕМЕНТИТЕ НА КОФРАЖА И ПОЛАГАНЕТО МУ ИЗИСКВАШЕ ОГРОМНО КОЛИЧЕСТВО НА ЧОВЕШКИ ТРУД И ТО ТЕЖЪК, ИЗНУРИТЕЛЕН ТРУД.
ЦЕЛИЯТ ОБЕКТ СЕ СТРОЕШЕ ПРИ ЕДНО РАЗТОЧИТЕЛНО И РАЗХИТИТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТРУДА.
На следващ етап гледах и зидането. Ползваха червена тухла, която всъщност на цвят не беше никак червена, преливаше от светло жълто до почти черно на местата на опалване. Криви, грозни, ужас.
Гледал съм как работят в Германия на сходни обекти. Целият кофраж иде готов от фабриката. Чертежите на коструктора влизат директно в компютъра на кофражната фабрика и тя плюе готов кофраж, който се докарва на обекта и се монтира "на щрак". Двама работници долу поставят телескопите, двама горе редят платна. Е, Естествено има и малък кран. Работи се бавно, методично, без никакво напрежение. И най-вече не личи никакво усилие. Има някакво незначително довръзване на железата и вечерта бетонът вече е излят. Толкова!
При нас има епопеи от храброст. Резултат никакъв. Защо се случват тези неща?! Здравият разум отказва да го разбере. В един разговор преди време с моят приятел 4овек тук по повод на този обект, той ми възрази : Да, ама ти знаеш ли колко ще струва това ако в българските условия се ползва подобна механизация и технологии. Най-трагичното е, че безпристрастната сметка към онзи момент може да покаже, че той е прав.
Хайде сега да си поговорим малко за пари. Колко струва това, защо се работи така, кой плаща и къкъв е смисълът на съществуването на подобна практика.
Как става така, че на възможно най-доброто място в "Европейска София" се строи както и в 19 век, а накрая цената е като за Западна Европа от 21 век.
Нещо в системата очевидно е сбъркано.
Не съм сигурен, но изглежда на обекта е имало някакви продажби на около 2000 Е м2. Градска легенда е. Имаше табела за обекта, но имената на участниците в проекта бяха световно неизвестни, никога не се се появявали рекламни плакати: Продава и тел. за връзка. Местото е такова, че продажбите в онези луди времена са се случили по друг начин, познатият ни от преддемокрацията: под тезгяха :-))).
На това място някога имаше детска градина. Половината двор застроиха с малка сграда преди 3 години. Това, което представям сега е вече втората половина, на която се гради въпросната сграда.
Какво всъщност се случва?! Разрешава се:
- безумна реституция,
- друг разрешава безумно "уплътняване" на терена,
- т.н. собственик с половин декар иска да стане милионер,
- инвеститорът и той иска да стане милионер с един обект и пести от всичко, докарва отнякъде неквалифицирани, непроизводителни селскостопански работници, а въпреки че са такива, плаща им се далеч повече, отколкото биха получили ако си "копат доматето". Пък това последното с евтините домати става точно така, защото мутрите притискат производителите на това същото "доматето" да продават на пълна безценица.
- банката набутва на някой дезориентиран супер скъп ресурс, тя също иска да спечели неприлично.
- същият идиот плаща по 2000 Ем2, защото е убеден, че към А16 ще може да продаде на 4000 Е м2.
Уродство, след уродстно! Колко може да продължи това?!
Хора, попитайте здравия си разум !
Хора, разберете, след като никаква държавна и обществена инстанция не иска да види, да схване и да вземе мерки срещу случващото се, то заради "общественото здраве" някаква висша сила трябва да създаде условия, които да направят невъзможно да се възпроизвеждат подобни схеми и модели. Жизненоважно е.
ТОВА Е КРИЗАТА ! ТЯ ТРЯБВА ДА СТАНЕ АКУШЕРКА НА БЕЗМИЛОСТНОТО ИЗМИТАНЕ НА ЦЯЛОТО БЕЗУМИЕ, КОЕТО ВЪЗПРЕПЯТСТВА БАЛАНСИРАНО, ЗДРАВОСЛОВНО и МОТИВИРАЩО ОБЩЕСТВЕНО РАЗВИТИЕ.
Хора, не може трайно едно общество да намира за нормално една санитарка да получава по 1,5 лв час, една мед. сестра 2,5 лв., един учител д а получава по примерно 3 лв. на час.
Ако това е нормално, то строителят занаятчия не може да взима повече но 4,5 лв. Той работи все пак в неблагоприятна среда, на открито, тежка работа. Но - да ОТБЕЛЕЖИМ: един строител след 8 часа труд трябва да остави гарантирано след себе си ясно оразмерен и качествен резултат на своя труд. Не може и дума да става за малко, криво, некачествено. Тая приказка, как мазача оправя нааканото от зидаря и т.н. вече не е модерна.
Нашето общество още от времето на дефицита постави т.н. майстор на някакъв поедестал. Колко време трябваше да продължи това, че да се разбере, че туй е дефектно. Естествено, че има и представители на други професии, които не само безобразничат, но направо безчинстват, но за тях ще обсъждаме в други форуми.
Ако не го разберем това, в най-скоро време Бг ще остане без хора, които са готови да упражняват маса професии и ще настане трагедия.
Всъщност тази трагедия е в ход, за съжаление.
Кризата трябва да прогони безмилостно деформациите. ТОВА Е В НАШ ОБЩ ИНТЕРЕС !
Нека поне за миг да се дистанцираме от дребнавите ни спорове за цените на някакви имотки.
Целта на упражнението е селскостопанските работници да са мотивирани да си работят квалифицирано тяхната работа и да се радват на справедлив урожай и добри приходи, а не да хващат теслите и идат "на Софето" да си продават евтино труда и живота.
Респективно, на строителните обекти следва да работят професионалисти, при което 2-3 с подходяща механизация ще дават повече резултат от 10-12 човека с тесли. Резултат като количество и качество, така че да отговаря на фабрично производство. Клиентът не е длъжен да плаща за нископроизводителен труд, за чесане, чудене и откриване на колелото. Преразход на материали, неможене и скъпи мераци - ако обичайте пробутайте ги на друго място. Това развращава средата.
Ако се преследват тези прости неща в една подходяща среда ще има пари за мотивиращи възнаграждения, ще има пари за справедлива амортизация. Предприемачът ще получи справедлива печалба. Не е нужно да ги заковаваме, нека и пазарът да определя понякога по-голям берекет, друг път по-малък.
А КРАЙНИЯТ ПРОДУКТ ЩЕ СТРУВА ПО-МАЛКО И ЩЕ Е ПО-КАЧЕСТВЕН.
Децата ще бъдат възпитавани от хубави, усмихнати педагози. Лекарите няма да пропускат ваксинации и да те гледат в ръцете.
Така расте производителността и обществото върви напред.
Виждате ли какви неща разказва една привидно обикновена снимка !
И какво ще правим сега ?! Приказки много, но цените ще растат ли или щ е падат?
Ако има купувачи с пари, които много искат искат да купуват - ще растат.
Ако няма - ще намаляват.
Ама някой разправя - 149 е м2, друг го сочи с пръст и после многозначително върти показалец на слепоочието си и казва 1490 е м2 и няма да мръдна, ще чакам дори ако е необходимо и Второто Пришествие. Приликите с лица и събития от този форум са случайни.
Нещата никога не стават тъй, както ги мислим!
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2010-03-07 19:04 от nacheff.
