Кризата в Гърция е криза на ЕС. Това, че гърците първи пръднаха, е типично в техен стил, но болестта е вродена още при създаването на единната валута.
Проблемите, свърдани с еврото, не са финансови, а са мениджърски. Управлението на стопанство без собствена валута е нещо непознато за повечето хора, които по една или друга причина са в политическото управление на всяка една страна от еврозоната. Разбирането за добре свършена работа не е достатъчно - липсва естественият регулатор при конкурирането на отделните национални икономики. В това положение се хвърлят огромни средства за публични административни проекти, което всъщност е отлив от пари в реалния сектор. Колкото повече админиситративни разходи има едно национално стопанство, толкова по-малко пари се задържат в частните проекти. А публичните проекти, от своя страна, са или нискоефективни, а в повечето случаи са неефективни, или са просто неоправдани разходи с неясни цели и още по неясни критерии за тяхното обезпечаване - демек са основание за взимане на пари назаем и нищо повече.
И така, през 2004 г. в Лисабон големите мозъци си поставиха за цел ЕС да задмине американската икономика ... до 2010. И какво направиха? Решиха да похарчат всичките пари за две-три поколения напред, като залагат на административната разходна част и аутсорсват всички високи технологии в Китай, пък после ще видим... Държавните разходи като се вдигнат, обяснява им Кейнс, парите ще се влеят в обращение и т.н. и т.н. ... ". И в резултат на това едни хора, които знаят какви са ефектите от кийнсианските глупости, още през 2004 знаеха, че ще съберат (заеми във всичките им законни форми) колкото се може повече пари още докато са скъпи, ще си купят с тях разни високопроизводителни неща в територии извън ЕС, пък после, когато еврото се срине, ще изплащат с деситилетия.
През 2010 големите мозъци се поставят за цел да спасят ЕС от разпад. Горното "апокалиптично" намерение на разни случайни организации се сбъдна в невиждани размери, Китай стана водеща икономическа сила без да си мръдне пръста, в ЕС затварят заводи, вместо банки, а големите мозъци още не дават чатлак, че са разбрали къде им е грешката. Срок този път не са си поставяли, защото става въпрос за дни.
Гърция само показа как може да се опоска еврозоната. Понеже гърците си мислят, че това е редно... Останалите "усвояващи" страни все още знаят, че са направили голяма лапаница и си траят. Проблемите не еврозоната не са в това, че различни региони имат различни икономически показатели - това са проблеми на всяка една страна, взета отделно от останалите. В Германия (например) отделните провинции (федеративни) имат различни икономически показатели. Вероятно така е и в САЩ. Проблемът е, че отделните ДЪРЖАВИ имат собствена политика, собствено управление, а пред ЕС се отчитат на добра воля. Тоест контролът, като управленска функция на ЕС (върху валутата на ЕС), е твърде слаб, на практика неосъществим в реално време и неефективен по отношение на обратната връзка. С други думи не е ясно как се харчат парите и не може да се направи нито превенция, нито реакция при голямо харчене.
В Гърция всичко е законно. Отделните кьорфишеци, че нещо там не били отчели... без коментар. Кьорав карти не играе. И при тази законност на харченето, водещо само до ново задлъжняване, инвеститорите не искат и да прочетат дори новите мерки. Седнали СЪЩИТЕ и написали нова парична политика за два дни... Ай стига ве.
Самото съществуване на еврозоната предполага огромни разходи за управление на еврото. Високата производителност, която е водеща при просперитета на нациите (и на общностите), беше загърбена като цел, отстъпи място на високата заетост в администрацията. А това вече е описано в "Законите на Паркинсън".
