Цената е напълно възможна но... в точно определени конкретни случаи, като:
1. Обезлюдяващи се места със сменяща се етническа популация.
Немалко села в България опустяват и на мястото на умрелите или напусналите ги българи се самонастаняват цигани. Колко струва къща в едно село с 500 жители, в което понастоящем живеят 2-3ма старци, а останалото е подложено на разграбване и опустошение за скрап от циганите? Колко струва апартамент във вход, в който са се заселили няколко цигански семейства и тероризират останалите?
2. Зле поддържани, рушащи се сгради.
Каква е цената, на която може да се продаде жилище в блок с пропадания поради постоянно наводнявани мазета или в сграда на свлачищен район?
3. Фалиращ инвеститор целящ да минимизира загубите си.
Нещо, което е твърде рядко срещано за българският андрешковски бизнес-манталитет, водещ до желание да се унищожи, наместо да се продаде на загуба. Повечето хора мислят с поглед вперен в миналото, отколкото в бъдещето.
Така че, според мен е абсолютно погрешно да се правят генерални изводи от типа на този, как навсякъде цените ще паднат под... или ще се задържат над... при положение че нямаме планова икономика и диктат над тях от страна на държавен монопол, а те се определят изцяло от търсенето и предлагането на имоти на пазара. На места където има засилен интерес към придобиването на имоти цените ще държат далеч по-високи нива от тези на които е слаб или изобщо го няма ( обезлюдяващи се населени места например ).
Тенденцията в страната е за по-силно обезлюдяване на определени слабо развити икономически райони и миграция на населението към места, където то може да оцелее. Реално погледнато това са 4-5 града към които има засилени миграционни процеси, но това че хората мигрират в тяхна посока в търсене на работа, не означава автоматично, че те са в списъка на купувачите на имоти.
Все пак, освен желание са необходими и пари, нали?
- Как е, как е, продават ли се имотите?
- ... миииии продават се ..., ама не се купуват нещо?!!
