Преглед на печата 2

Quote

Направил е някой брокер една-две сделки, в които пенсионер продава апартамент и веднага извежда тенденция - пенсионерите продават апартаменти. *book* *ok*

Българинът не е мобилна порода като американеца, например. Той е горд собственик на дом, който не продава дори и да му стане непосилно да го поддържа. „Моят дом е моята крепост" е девиз, измислен от пенсионер, собственик на дву- или тристаен в „Люлин" или „Дружба", с 30 години стаж в „Кремиковци", който има къща на три ката в Брезнишко, например. clap: *ok*

Голямата част от градските пенсионери (като се има предвид демографската структура на населението до 9.09.1944 г. и първите десетилетия на народната власт) са продукт на полунасилствена урбанизация, израсли са на село, повечето още имат ятаци или поне материална база там. Ако се върнат да живеят на село, а продадат градския апартамент, биха карали едни доста по-охолни старини. *ok* Но те не само че не го продават, но и под наем не го отдават. Лятото карат на въздух на село, а зимата се връщат на топло в града, нищо че парите едва им стигат за парното. Всъщност „парно" е недопустимо преувеличение за радиатора в кухнята, защото другите са изключени. Особено тежко е на пенсионерите в столицата, защото тук и цените са значително по-високи. А пенсиите, всички знаем, са не просто ниски, а много ниски. Тоест с тези пари няма как да се живее в града. То със заплата не може, та камо ли с пенсия. И все пак те живеят! И не се е чуло да има обратен миграционен процес към родните места. А истината е, че никъде по света пенсионерите (с малки изключения) не живеят в столиците. Но българските пенсионери живеят. Ако, разбира се, да прекарваш живота си, като цяла зима слагаш лед на топломера, е живот... *write* *ok*