Преглед на печата 2

Quote

"Слушай. Ще дойде време, когато ще е богат не този, който е инвестирал масирано и се е напълнил с кредити, а този, който има пари в брой."

Този съвет дава преди пет години гръцки предприемач в дървения и горския бизнес на свой български колега. Едва ли и самият грък е подозирал колко прав ще се окаже в един момент и че мащабните инвестиции вместо благоденствие могат да родят горчиви сълзи заради невъзможността да се изплащат. След пет благодатни години на силен икономически растеж (средно 6.2 на сто на година) основите, върху които той беше построен, се оказаха крехки, а "забърканият бетон" в тях - силно разреден. Само за девет месеца БВП превключи от 6.8% растеж (трето тримесечие на 2008 г.) на 5 на сто спад - болезнено потъване, което съвпадна с мрачния сценарий на външните анализатори за твърдо приземяване. България изпадна в първата от 12 години насам рецесия.

Факторите, които забъркаха този своеобразен коктейл "Молотов" за икономиката, се оказаха замразяването на инвестициите и затягането на кредитното кранче, стагнацията в потреблението и почти нулевото усвояване на еврофондовете, които от третостепенен ресурс за финансиране изведнъж се оказа приоритет за всички икономически "архитекти" (а и политически предприемачи). Измерено през "фокуса" на добавената стойност на отраслите в икономиката, негативите дойдоха по линия на спада в промишлеността - в двуцифрени размери непрестанно от началото на годината.

Как се изпари магията?
Първи от "строежа" избягаха преките чуждестранни инвеститори и външните частни кредитори, които с оглед на "вноса" на икономическите проблеми бързо усетиха накъде духа вятъра. България е изключително зависима от притока на пари отвън - делът на чуждите инвестиции от БВП през последните пет години е средно над 18%, по който страната е лидер в Югоизточна Европа. Наред с инвеститорите световната финансова криза постави под натиск и кредитните компании. Макар българските банки да са стабилни, проблемите на майките им навън ги лишиха от нови свежи средства, с които да продължат кредитната експанзия. След три години на бум в кредитите и ръстове от порядъка на 50-60% на година към средата на тази година ръстът им се сви до 8 на сто годишно.
Корпоративният сектор, най-вече износителите, също започна да усеща затруднения, с което раздалечението заемодатели - заемополучатели стана двустранен процес, т.е. и двете страни започнаха да намаляват апетита си за отпускане/вземане на кредити. Най-много пострадаха експортно ориентираните компании. Точно износът обаче спадна с 30% за година към края на юни заради срива на металите и химическата индустрия. Лошото е, че тъкмо беше започнал да се изправя на крака след години на мизерни постъпления, загуба на пазари и преструктуриране. При това положение след години на плавно и уверено нарастване парите, циркулиращи в обращение, започнаха да се топят, за което допринесе и разразилата се лихвена "война" между банките.
Закономерно на фона на проблемите отвън и силната зависимост на българската икономика от чуждестранните финансови потоци дойде и стагнацията в потреблението на домакинствата - най-мощният двигател на икономическия растеж (над 82% от БВП). Последните данни към края на юни сочат 5 на сто негов спад.

Кой ще я върне?
Засега еднозначен отговор на този въпрос няма. Сигналите, че западноевропейските страни, които са основни търговски партньори на България, излизат от рецесията, веднага бяха припознати от местни анализатори като позитивни фактори, които ще извадят от блатото българската икономика. В същото време обаче мениджърите в корпоративния сектор остават песимисти и скоро не очакват някакво съществено подобрение на бизнеса си. Неотдавнашно изследване на "Джи Ес рисърч" показа, че възстановяването се очертава едва през 2011 г. Бизнес анкетите на НСИ също очертават мрачни перспективи за предприятията през следващите няколко месеца, като най-големи песимисти са представителите на външнотърговските фирми.
Погледите на някои икономисти са отправени към стимулиране на вътрешното потребление, каквато е практиката на повечето страни по света в момента. Уви, доходите в България са най-ниските в ЕС, а относно държавните разходи само преди броени дни финансовият министър Симеон Дянков каза: "В държави, които не са корумпирани, мултипликаторът на фискалната политика по време на криза е 20%. В страни като България този мултипликатор клони към нулата." Дори и еврофондовете да се усвоят на 100%, трудно може да се очаква те да върнат магията, ако не заработи отново кредитната машина, ако не се създаде по-силно потребление и износ и ако не се размразят частните инвестиции.

Quote

[bgcolor=yellow]Държавата ще конфискува имоти и коли на всички необяснимо богати граждани, а не само на осъдените за престъпления.[/bgcolor]

Това предвиждат промени в Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Поправката е една от 57-те мерки срещу корупцията и организираната престъпност, изготвени от правосъдното министерство и одобрени от кабинета.

Ако парламентът гласува идеята, лансирана от министър Маргарита Попова на среща с европосланиците у нас, незаконно имущество ще се конфискува без разследвания и присъди. Точно това се случваше до май 2005 г., когато бе отменен Законът за собствеността на гражданите.

От закона, приет през 1973 г., след демократичните промени бе останала само глава трета - отнемане в полза на държавата на нетрудови доходи, получени от гражданите.

При разминаване между доходите и разходите на семейство окръжният прокурор искаше от граждански съд да конфискува онова, което е в повече - имоти, коли, вили, купени с нетрудови доходи. Собственикът им ги спасяваше само ако докажеше, че ги е спечелил със законен труд.

Делото се гледаше от трима окръжни съдии, решението им не бе окончателно - проверяваха го две съдебни инстанции. Изобщо не се поставяше въпросът дали собственикът е извършил престъпление, или не.

Законът бе забравен, почти никой не го ползваше, докато оглавяваната от Маргарита Попова Софийска окръжна прокуратура не поиска конфискацията на имоти на двама кримигерои - Боян Петракиев-Барона и Константин Димитров-Самоковеца.

Те не успяха да докажат, че атакуваните от обвинителите апартаменти са купени с трудови, т.е. законни доходи, и се разделиха с тях (какво им отне държавата - виж каретата). И по двете дела тричленните състави на Софийския окръжен съд, постановили отнемането, се председателстваха от известния магистрат Нели Куцкова.

Законът за собствеността на гражданите бе отменен в края на май 2005 г., когато влезе в сила новият Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, известен като закона "Петканов", на името на лансиралия го тогавашен вътрешен министър Георги Петканов.

Започнатите дотогава дела за конфискация бяха завършени по старата процедура. Новата, която възприехме от Ирландия, е по-различна. Отнема се само имущество над 60 хил. лв. и само ако то е придобито не от нетрудови доходи, а от престъпна дейност.

Законът въведе и друго ограничение - с апартаменти, коли, вили и банкови сметки се разделят не всички престъпници, а само извършителите на определени видове престъпления. Те са изброени - тероризъм, убийство по поръчка на престъпна група, склоняване и отвличане с цел проституция, кражба и грабеж на кола, длъжностно присвояване, измама, изнудване, контрабанда, фалшифициране и пране на пари, злоупотреба със средства от еврофондове, подкуп, създаване на престъпна група, трафик и разпространение на наркотици.

Делото за конфискация на престъпно имущество започва едва след като собственикът му бъде осъден окончателно. Държавата ще го вземе, ако специалната комисия "Кушлев" докаже, че то е придобито с пари от престъпна дейност.

Процесът продължава с години - решава се от три съдебни инстанции.

Заради това са малко приключилите окончателно дела за конфискация, поискана от комисията. Само на първа инстанция е решено делото за имотите на осъдения рапър Ванко. Още няма решение за имуществото на призналия се за наркобос Димитър Желязков-Очите - комисията иска отнемането на имоти, коли и пари за около 2,4 млн. лв. Висящо е и делото срещу бившия му съдружник Николай Попов-Чайника, осъден за рекет - близо 400 хил. лв. е стойността на атакуваните му 17 имота, повечето ниви.

Прочитането на окончателна присъда отнема години. Затова в момента, в който прокуратурата повдигне обвинение, съдът по настояване на комисията "Кушлев" "блокира" имотите и сметките, чиято конфискация по-късно ще бъде поискана.

Това се е случило досега на по-известните "клиенти" на комисията - братята Красимир и Николай Маринови-Маргините, ексшефа на столичната топлофикация Валентин Димитров-Вальо Топлото, бившия изпълнителен директор на "Булгартабак" Христо Лачев.

Ако разследван бъде оправдан, запорът се сваля, парите и имотите се връщат и едва ли не се узаконяват. Това е и една от причините за предлаганата промяна в закона - отнемането на незаконното имущество да не е обвързано с наказателното дело срещу собственика му.

Quote

Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията.