Как България преживя Голямата депресия
ПРОФ. ВАСИЛ АТ. ВАСИЛЕВ
Повод да напиша тази статия ми даде изказването в шеговит тон на господин премиера Сергей Станишев, че България била напът да преживее “първата си капиталистическа криза”. Всъщност първата подобна криза е навестила нашата страна по време на тъй наречената Голяма или Велика депресия от 1929-1933 г. Началото є бил грандиозният крах на Нюйоркската борса от 24 октомври, известен като Черният четвъртък. Кризата предизвикала дълбоко разстройство на международната валутна система и на световната търговия, стопанският либерализъм отстъпил място на все по-засилващата се държавна намеса. Механизмът на свободната търговия и на международните платежи бил заменен от най-различни безвалутни уреждания.
Като недоразвита, но безспорно принадлежаща към капиталистическата система страна, България не била подмината от кризата. Първо фалирала крупната търговска фирма “Братя Бъклови” (единият от братята бил член на Управителния съвет на Българската народна банка). Това предизвикало невъобразима паника, масово изтегляне на влоговете и непогасяване на взетите заеми, драстично свиване на кредитната дейност, светкавично бягство на т. нар. “скитащи капитали”, възлизащи на 1 478 000 000 долара, т.е. с 680 000 000 повече от инвестираните в България чуждестранни капитали през петилетието 1924-1929 г. и пр.
Ръководството на БНБ, начело с изключителния финансист Никола Момчилов, ползващ се с уважението на Лондонското сити, реагирало незабавно като увеличило сконтовия си процент, отпуснало 100 милиона лв. за спасяване на заплашени от фалит по-слаби банки, изработило Закон за защита на влоговете, съдействало за обединението на трите най-големи банки с български капитал. За да запази стабилността на българския лев и смекчи валутната криза през 1931 г., банката получила правото на валутен монопол, т. е. само тя можела да разрешава отпускането на валута за фирми и частни лица. Към 1933 г. клирингите, компенсациите, контингентите и други подобни обхванали над 80 % от външнотърговския обмен.
В България кризата протекла с някои особености
които се дължали на недоразвитост на нейната капиталистическа икономика, огромна външна задлъжнялост, принадлежност към групата на победените в Първата световна война. За гарантиране вземанията на кредиторите България била заставена да приеме комисар на Съвета на Обществото на народите, “съветник” (всъщност контрольор с големи права) към БНБ, представители на Лондонския и Парижкия клуб на държателите на акции от българските държавни заеми. Тези брутални нарушения на държавния суверенитет силно ограничавали възможностите на българските правителства да реагират по-ефективно в условията на кризата.
Катастрофалното спадане на международните цени на земеделските произведения засегнало тежко основния стопански отрасъл на България - земеделието. Изкупните цени на зърнените храни отбелязали повече от двойно намаление. Мнозинството дребни и средни селяни изпаднали в неописуема бедност и масово престанали да плащат данъците и дълговете си. Правителството на Демократическия сговор с министър-председател изтъкнатия икономист и финансист, редовен член на БАН, Андрей Ляпчев, реагирало със създаването на Дирекция “Храноизнос”, която изкупувала почти половината от предложените на пазара зърнени храни при твърди и сравнително ниски цени, като държавата поемала евентуалните загуби. За предотвратяване на очерталото се към края на кризата масово разоряване на българското селячество коалиционното правителство на Народния блок с министър-председател Никола Мушанов, което дошло на власт през юни 1931 г., приело специален Закон за закрила на земеделеца стопанин.
Държавната подкрепа била така дозирана
че да изтегли падналите в пропастта селски стопани, като същевременно поощри тяхната активност и находчивост, за да не попаднат отново в нея. Тази политика, съчетана с конкретна помощ от органите на Министерството на земеделието (съвети, информации за новости в земеделието и пр.), дала резултат и ускорила процеса на трансформация и модернизация на българското селско стопанство.
Своеобразно протекла кризата в индустрията. Рязкото спадане на покупателната способност на населението принудило индустриалците да намалят значително производството си, но те ползвали облаги по силата на съществуващия Закон за насърчение на местната индустрия: намалени превозни тарифи по БДЖ, безмитен внос на машини, съоръжения, суровини и спомагателни материали, необлагане на онази част от печалбата, която се изразходвала за разширяване или модернизиране на производството и др. През 1930 г. била приета нова митническа тарифа, която направила почти невъзможен вноса на фабрични стоки. В същото време вратите за вноса на машини, горива и сурови материали за недостатъчно развитите индустриални клонове били широко отворени. Благодарение на тази ефикасна защита индустриите, незадоволяващи вътрешния пазар, увеличили производството си.
Разстройството на международната търговия
се отразило болезнено върху външнотърговския обмен
на България. През кризисните години обемът на вноса се намалил общо с 22 % по количество и с 29,3 % по стойност. Същевременно българският износ се увеличил с 34,2 % по количество, но се намалил с 20,3 % по стойност.
Кризисното състояние на почти всички стопански отрасли довело до драстично намаляване на бюджетните приходи, което поради продължаващите платежи по външните заеми и репарациите поставило държавните финанси в критично положение. През есента на 1932 г. държавата се оказала в невъзможност да изплаща дори заплатите на своите чиновници и пенсионери. Тъй като плащанията по заемите и репарациите се извършвали в чуждестранна валута, в страната се почувствал остър недостиг на валутни средства.
През януари 1932 г. премиерът Н. Мушанов информирал европейските меродавни фактори за критичното състояние на българското стопанство и финанси с настойчивата молба за незабавна помощ чрез отлагане на плащанията по международните є дългове. През февруари 1932 г. в София пристигнал членът на ФК Кемпнер, който заедно с комисаря на ОН в България Рене Шарон и съветника към БНБ Жан Вато извършили най-щателно проучване на българските финанси.
В желанието си да покаже, че
България повече не е в състояние да плаща
на 12 март 1932 г. правителството обявило, че отлага поредната си вноска по външните дългове. Светкавично последвал ултиматум от ФК на ОН и кредиторите, който заставил българското правителство да се откаже от решението си. Когато българският пълномощен министър в Париж запитал Рене Шарон защо на Гърция е разрешено да отложи плащанията си, а на България не, получил циничния отговор: “България не може да се сравнява с Гърция, защото последната се намира в друго политическо положение”, т. е. тя е страна победителка във войната.
След мъчителни преговори с кредиторите и ФК на ОН правителството успяло да издейства значителни облекчения на плащанията по външните заеми. На 15 април 1932 г. Съветът на ОН приел през следващите 6 месеца България да изплаща във валута половината от вноските по външния си дълг, а останалата половина да внася в левове на името на съветника към БНБ. Само няколко месеца след това споразумение българското правителство издействало ново намаление на вноските във валута - от 50 на 40 %, а през следващата година на 25%. Срещу тези отстъпки то поело тежки задължения: да извърши радикална реорганизация на финансовата администация, да задълбочи “сътрудничеството” с комисаря на ОН, т.е. безпрекословно да изпълнява неговите “съвети”, решително да намали разходите за образованието, да съкрати държавната и общинската администрация, като на първо време уволни 10 000 чиновници, да спре започнатото строителството на 10 железопътни линии и др.
Предприетите мерки и получените облекчения по външните дългове се оказали недостатъчни, за да спрат главоломното влошаване на държавните финанси и Мушанов бил принуден отново да търси помощта на ОН. По негова молба в София пристигнала група авторитетни експерти със задача да проучат финансовото състояние на страната и да предложат
мерки за избягване на финансово-валутната катастрофа
която я заплашвала. Като изключва Н. Момчилов, в доклада си британският експерт поставя ударението върху “апатията, невежеството, глупостта, тесногръдието некомпетентността, опортюнизма и корупцията, просмукващи целия живот в България”. Пред ФК на ОН експертите изразили съмнението си, че българските власти ще се справят сами и предложили в София да се изпратят чуждестранни специалисти, а комисарят на ОН и съветникът към БНБ да получат много по-голяма власт.
Осъществяването на тези предложения означавало поставянето на България под почти пълен външен контрол, но правителството на Народния блок, къде с маневрирания, къде с твърдост, успяло да смекчи тази опасност. То използвало умело страховете на кредиторите да не спрат за неопределено време постъпленията им от българските заеми, за да получи значително намаление на плащанията си в чужда валута, да избегне девалвацията на националната валута, да редуцира пораженията от стопанската криза и да запази сериозно заплашения гражданския мир в страната.
Колкото и парадоксално да изглежда, България спечелила и от най-драстичните мерки, предприети под натиска на кредиторите. Тя излязла от кризата с много по-ефикасна държавна администрация, забележимо начало на трансформация и модернизация на селското стопанство и ограничаване на прекомерните привилегии на “преситената” индустрия.
clap: clap:
Не вярвате ли ?
