"Цената на последния етаж е по-висока, защото не искам да го продавам на некъв псевдокореняк софиянец, дето е отраснал в сутерен и не може да оцени предимството никой да не ти сере на главата." - Дай да видим какви внушения съдържа:
1. Мразиш софиянци (личи си по общия тон), значи сте от едно тесто с купувача.
2. Приходящите са по-богати от софиянци - не е вярно, но ласкае.
3. Софиянци не разбират от строителство (селянинът още по-малко, но това му е неизвестно).
4. Най-важно, затова два пъти - "софиянец в сутерен" и "сере на главата" - подхранването на манията за излазване от калта чрез високите етажи. Явният упрек към нискоживеещите е явно необоснован и плод на (симулирана) емоция и за да потисне чувството за вина (рефлексен страх да не бъде причислен към недолюбваните обекти), купувачът не оспорва изказването ти, а бърза да се съгласи.
"...понеже го пазя за себе си" е добро внушение, но навява идеята за следващия въпрос - "добре, за колко ще ми го продадеш?" Оттам целият разговор се свежда до праволинеен пазарлък, в който може да се окаже, че не си по-добрият. Освен това тъпакът може да те разбере погрешно "не се продава" и всяко следващо подхващане на темата от твоя страна става неуместно.
Под праволинеен разбирам лишен от емоции пазарлък, което, надявам се разбираш, въобще не е в твоя полза.
