Joan,
прочетох отново написаното както от мен, така и от теб и стигам до извода, че е трудно да се "споразумеем"
Което, разбира се, не е и необходимо.
Да не говорим, че твърде се отплеснахме от темата, не мислиш ли?
Първо, не съм съгласна с теб, че само и единственно семейната среда определя индивида. Тя има едно огромно значение, но не е единствена и абсолютна, или в най-добрия случай е такава (единствена и абсолютна) само до една определена възраст. Това твое убеждение ме кара да мисля, че или в действителност нямаш дете/деца , или то/те са на една възраст на която все още създават успокояващото впечатление че мама и татко за тях са единствените примери на подражание, че това което родителите правят и казват е единственното вярно и правилно и през по-голямата част на денонощието са под прекия ти надзор и влияние. Друг начин не може да има! Та ако второто ми предположение е вярното, не че искам да те плаша, но скоро нещата ще се променят коренно и детето/децата ти ще започната да гледат на света около тях с други (техни) очи и ще започната да изграждат собственно виждане и отношение на/към ситуацията. Тогава родителите минават (в най-добрия случай!) на втора линия! Тогава, Joan, средата играе определяща роля. Един - между другото - съвсем нормален процес, но за много подрастващи свързан с големи проблеми. Сблъсака с ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ може да е пагубен. И всичко това което родителите са “градили” в рамките на 7, 9, 10, 12... години може да бъде “унищожено” в рамките на месеци. Не че няма да четат книги и да ходят на концерти... но има реална вероятност да установят, че за да са – например – “равностойни” участници в пътното движения, трябва да се превърнат и те в “роудита”, че не тези които знаят и са учили имат най-големия успех, а тези които са най-безкруполни, че извън хармоничното семейство цари “закона на джунглата”...
Второ, нека престанем да се опитваме да
сравняваме България и Швейцария за каквото и да било. С подобни сравнения "пълним само от пусто в празно"! Друг е въпроса ако нещо конкретно те интересува как е тук, с удоволствие ще ти отговоря, доколкото имам поглед и опит по въпроса. Но да се опитваме да обясним и да намерим отговор на нещо защо то е така в България, констатирайки, че не е по-различно в Швейцария е просто
СМЕШНО! Един подобен разговор можем що годе смисленно да водим едва тогава, когато и двете имаме еднакви изходни позиции. А дори и тогава може да се окаже невъзможно.
Та написах "no comment" само защото си болезнено права в твърдението си, "една страна е това, което нейните граждани я направят да бъде." Кажи ми какво да коментирам на този стейтмент, като той казва всичко? Твоето свободно тълкуване на това какво съм искала да кажа с това, може да бъде прието като обяснение, но да не забравяме все пак, че това е
ТВОЕ тълкуване.
Трето, ти съветваш да не слушам(е) и да не вярвам(е) на това което пишат хората по форумите, което се пише по вестниците, на - явно в твоите очи - нетипични сблъсаци които имам(е) при кратките си пребивавания в БГ. Питам се тогава на кой и на какво да вярвам(е)?!
Така че Joan някакси ме наляга чувството, че нашата дискусия се “върти в затворен кръг” и що се отнася до мен, не ми дава необходимите доводи, които биха могли да ме накарат да преусмисля начина си на мислене. А още по-малко допринася да изградя някаква (нова) оптика на ситуацията, която що годе да ми помогне да си обясня по някакав различен от този до момента начин, защо нещата са такива каквито са. Това че не живея в БГ, че не плащам данъци в БГ, че не раждам деца в БГ и т.н. ми се струва доста плоско като аргумент, който да ме “лишава” от (моралното, материалното, обективното, субективното, фактическото или както искаш го наречи) право на мнение. Доколкото до твърде страният ти и отвлечен пример с Donald Trump, какво да ти кажа, ако той по някъкви (за мен в момента неясни) причини изяви интерес към БГ-гражданство и получи паспорт, това нито ще го направи по-добър, нито по-лош Българин от когото и да било друг. НО ще го направи БГ-Гражданин, съгласна си нали? И ако приемем, че той се сблъска с БГ-действителност, в което аз лично дълбоко се съмнявам, оооо повярвяй, ще чуете доста неприятни изказвания... и то по един начин присъщ на един Американец с БГ-гражданство и много пари!
Та да се върнем към реалните неща: намеренията ми, както и жизнената ми цел, не се състоят в това да те “агитирам” (теб или който и да било друг), че всичко извън БГ е наред и както трябва.
А още по-малко имам намерение да критикувам или да давам съвети. Нещата според мен не опират до това нито как ние с теб ще формулираме мненията си, нито дали имам(е) право на това или не. От това нито някой ще се нахрани, нито ще си плати сметките, нито българчета ще се родят, нито престъпноста ще намалее, нито ред ще настане...Това че ти, може би, си успяла да си създадеш някакав микрокосмос и на (почти) всеки проблем успяваш да намериш някакав отговор от учебниците е ОК. Може би България в която ти живееш е тази която ти харесва или поне е на пъъъъъъъът да стане тази която ти харесва. А може и причината да твърдиш това което твърдиш да е съвсем на друго место, но това може да е само една хипотеза от която ще се въздаржа. В крайна сметка те “познавам” само като Joan от някъкав форум....
Така или иначе темата беше:
“София, островче на стабилност” и в последстие се отвори дума на тема заплаха ли е за тази “стабилност” демографската катастрофа към която България (и да подчертая България не е само София) се е насочила.
Ще е интересно да се чуят и други мнения по въпроса... ако разбира се има такива!
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2005-11-27 20:49 от Кремена Дойнова.
