Има два варианта - безсмъртна душа или нищо не остава.
Скоро си ъпгрейднах теорията за втория вариант. За тези, които не вярват, че от самите тях остава каквото и да е, смисълът (тук въпросът е за смисъл, а не цел) най-общо е в това, че взаимодействат с околната среда и така светът след тяхното съществуване е променен. Не е задължително да има поколение, но ако има, следите от него след това са по-значителни и продължителни. Така ако поколението му има поколение и т.н. напред във времето, той ще присъства косвено и в бъдеще време.
ОБАЧЕ продължението за което се замислих: след краен период от време нашият свят ще изчезне, дали ще се самовзривим, ще умрем всички от някаква болест или ще ни тресне метеорит - няма да има нищо. Така излиза, че всички преки и косвени следи, оставени от въпросния индивид в началото, ще изчезнат, т.е. неговото съществуване е абсолютно безсмислено - с него и без него все тая.
Има две решения на този проблем:
а) всички да приемат първия вариант (че душата е безсмъртна)
б) спешно да измислят начин за пътуване, населяване и оакване на други планети, за да се запазят оставяните следи.
Предполагам, че тези, които осъзнаят безсмислието и продължат по стария начин, стават социопати.
*beer*
