Мисля, че в тази поредица от филми, чието проникновение е душата в търсене на Бог, най-релефно е творчеството на Андрей Тарковски. Вероятно всички са гледали първия филм, с който стана известен у нас - "Соларис", по романа на Станислав Лем. Той е христоматиен като режисура, опарторска работа, актьори. Опитах да гледам американската продукция - с Джордж Клуни, но някак не ми въздейства. (Може и да греша.) Но не бива да се пропускат филмите му -" Сталкер", "Андрей Рубльов" и особено двата последни - "Носталгия" (1983) и "Жертвоприношение" (1985/6)( познат е под тези имена:Offret, The Sacrifice). Определено не са лесни за възприемане - нито еднократно и нито еднозначно. Но много бихте загубили ако не ги видите.
Ще си разреша да ви предложа и едно стихотворение от бащата на режисьор - пренебрегван в миналото руски поет- Арсений Тарковски, което май подхожда на темата, или пък на мен така ми се струва:
Живейте в дом – и цял ще е домът.
Ще викна кой да е от вековете
и дом ще построя. И всеки път
отново с мен жените и мъжете
на масата с децата ще седят.
А масата за всички ни ще стигне –
живее бъдещето в този час:
и ако аз ръката си повдигна
петте лъчи ще се вселят у вас.
Аз всеки минал ден като подпора
крепях на слабите си рамена –
тъй времето измервах без умора
и го пресякох като планина.
Родителите му са разделени и майката сама се грижи за децата в тежките следвоенни години, но стиховете на бащата присъстват и в последните два филма.
Ей, голяма агитация хвърлих, но истината е, че много харесвам филмите му. През 80-те, в България бяхме го издигнали в култ и колкото повече минава времето, толкова по-ясно става, че е явление в изкуството на 20.век.
Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2009-08-30 16:02 от nino.
Ето още значи, но не са high res:
