Една сутрин от живота

Мълчаливото Куче направило забележка на Опашката си:
- Когато съм ядосан, ти настръхваш; когато съм доволен, ти махаш; когато съм притеснен и уплашен, ти се скриваш между краката ми. Много си невъздържана и издаваш всичко, което ми е на душата. Мисля, че Опашките са ни дадени , за да прикриват мислите ни. Бих искал постоянно да съм невъзмутим като Сфинкс.
- Приятелю мой, не трябва да заставаш срещу собствената си природа - възразила Опашката, като се извивала, следвайки посоката на разсъжденията си - и да се стремиш към величие в несвойствено за теб направление. Сфинксът има не по-малко от сто и петдесет сериозни причини да бъде по-невъзмутим от теб.
- Какви? - попитало Кучето.
- Сто и четиресет и девет - това са тоновете пясък на опашката му.
- И. ..?
- И каменна опашка.


--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Един ден при Учителя дошъл ученик и го попитал:
- Възможно ли е да разберем великия замисъл на Бог, създал Небето и Земята?
- За да направиш това, първо трябва да разбереш своето място и цел в живота, а за да постигнеш това - да познаеш в дълбочина Любовта и Омразата, Верността и Предателство, Надеждата и Разочарованието, Вярата и Отричането, Мъдростта и Глупостта, Алчността и Щедростта, Добротата и Злобата. Гледай и ще се научиш да виждаш Великата Хармония на Живота във всеки камък и клас, във всяка снежинка и капка вода, във всяка песъчинка и цвете, във всяка усмивка и сълза на дете, във всяко клонче на дърво и трънче на растение. Слушай и я чуй в диханието на вятъра и песента на птиците, в ромоленето на потока и шумоленето на листата, в проплакването на спящо дете и умореното почукване на нощния трамвай, отправил се към депото.
След това трябва да се научиш да чувстваш:да чувстваш присъствието на Великата Тайна във всяка минута от Битието, да чувстваш Любовта и Единството на всичко живо на Земята, Радостта и Болката на всяко живо същество, участващо във Великия кръговрат на живота. Да чувстваш в себе си удивителния отзвук на Вселенската Музика - Музиката на Сферите*. Да чувстваш присъствието на живота във всеки атом и най-отдалечената звезда, във всяко вдишване и издишване, всяко докосване до многочислените прояви на света на формите, в мимолетния поглед на минувача и далечния непознат в другия край на земята, седнал на брега на морето, загледан в едва различимите платна на лодка .
Когато всичко е видяно и чуто, почувствано и преосмислено, научи се да действаш: да даряваш любовта си на всичко, което диша и расте, всичко, което живее нетърпеливия живот на безсъзнателните форми, и на всяко творение въобще, всяка светла мечта и стремеж. Да помагаш на ближния си просто ей така, само защото той се нуждае от нечия помощ. Научи се да изпълняш даденото обещание, защото то може да окаже за някого велика надежда и мечта. Живей свободен и не посягай на свободата на другите, сдържай раздразнението си и не се срамувай от своите сълзи на състрадание или радост. Винаги помни, че силният не се страхува да се покаже слаб. Да изглеждаш такъв не значи да бъдеш. Научи се да се задоволяваш с малкото, но да се стремиш към голямото. Не живей с вчерашния ден - той е мъртъв и най-доброто, което можеш да направиш с него днес - това е да го разбереш и осъзнаеш всичките му грешки, за да ги поправиш утре. Живей в настоящето с вяра и радост, гледай в бъдещето с вяра и надежда. Научи се да отговоряш на всеки поглед с усмивка, на дързостта - с добродушие, на проклятието - с благословия, на омразата - с любов. Дарявай любовта си на всички, както слънцето свети на всички, без да се взира в техните различия. Тогава ще престанеш да задаваш такива безсмислени въпроси и само снизходително ще се усмихваш, чувайки подобни и спомняйки си, как някога, много отдавна сам си се терзал, търсейки отговор ...


Музика на сферите* (хармония на сферите) - представа на древногръцките мислители за музикалното звучене на небесните тела, музикално-математическата архитектоника на космоса - Питагор и питагорейската школа.

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

АЙ ЕМ БЪЛГАРЧЕ

Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.

Ай ем българче. Фром Burgas.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.

С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб фор стриптийз.

Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.

Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф ъ уърлд

*ok*:]*drunk*:}

Снежен човек

През покривите на къщите тихо пълзеше топлината на зимата. Формите губеха остротата си под малки купчини сняг. Снежният човек в двора на къщата белееше, самотно сгушен в трите си грижливо оформени топки. По небето пропълзя сияние, за миг озари върховете на нощта и тихо изчезна, за да остави аромата на... приказка. Времето безшумно отмерваше часовете, в които се случват вълшебства...
В снега оставяше дири едно ярко червено сърце, което безцелно обикаляше улиците на спящия град. Слабият му ритъм едва се долавяше в тишината на зимната нощ. То подритна вяло снега, погледна снежният човек, усмихна му се и се зачуди дали да спре.

- Да не смяташ да спираш? - попита Снежният човек, усетил намеренията му.
- Май... няма голямо значение - тихо отвърна Сърцето.
- Тъжно е да видиш спряло сърце, особено през зимата.
- Май наистина няма чак толкова голямо значение - още по-тихо каза Сърцето.
- Трябва да говориш по-силно, ако искаш да те чуя! - посъветва го Снежният човек и припряно пооправи моркова си. Нещо в това малко същество го притесняваше. Помисли си, че не му се случва всяка нощ да види самотно сърце, което на всичкото отгоре се кани да спира.
Тази мисъл го стресна и той започна да говори още по-силно:

- Виж сега... Не може да спираш посред зима... Така де, студено е! То и да е топло, пак не бива да спираш... И изобщо... Защо ще спираш???
- Май наистина няма...
Но този път Снежният човек изобщо не можа да долови края на изречението. Започна да усеща как лека-полека започва да губи малка част от теглото си. Понамести двете сливи, които заемаха мястото на очите и, изпаднал в най-голямата паника, в която може да изпадне един Снежен човек, започна да вика:

- Толкова приятно студено е! И бездруго животът ми не е от най-дългите, не е честно да вземеш спреш във най-вълшебната част на нощта! Нямаш ли сърце?!
- Тъжно ми е. Обаче не ми е студено. Ти ме стопли. Това значи ли, че трябва да съм твоето сърце?
- Не... Ъ, да... - Снежният човек се обърка. Вече съвсем не знаеше как да говори с това малко сърце - Ще опитам от начало. Аз съм снежен човек, а снежните човеци нямат сърца. Мисля, че всеки го знае. Ние оживяваме от вярата на децата, които ни правят. Напролет всичко свършва.
- Кратко и ясно- каза Сърцето.
- Просто и ясно!- поправи го Снежният човек.
- И... и е тъжно.
Снежният човек се замисли. Обичаше живота си такъв, какъвто е- кратък, бял и тих... Имаше своята зима и тя му беше достатъчна.

- Искаш ли да направиш нещо за мен? - внезапно поде Снежният човек - Искаш ли да ми разкажеш за... За пролетта... Двамата затвориха очи. Сърцето остави тишината да се разходи помежду им, хвана я под ръка, а после гласът му тихо изплува от нея.
- Тя идва с ароматите си. Настанява се в равнините и запретва ръкави. Обича да боядисва - тук ще избере оранжево, там - жълто, после розово. Нахална и зелена. Истерично зелена! Прелита над клоните на дърветата, проверява гнездата на птиците и ги кара да пеят... А те пеят, пеят! Посрещат я. Тя ги милва нежно и продължава да разтребва. Стъпкте й събуждат земята, тревата. Слънцето... Ех, Слънцето... Такава е тя! Слънцето, да... Топло е.
Сърцето блажено отвори очи. Стресна се и се огледа наоколо. Беше само! Малка вада струеше от мястото, където Снежният човек затвори очите си, за да слуша за пролетта. Вадата криволичеше по земята, боязливо докосваше Сърцето и бързо попиваше в пръстта.

... Пролетта изпрати първите си топли дни.

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Тематично!


Въпрос

Ех, вие, хора недоверчиви,
уморено понесли мрежите.
Има и друг цвят освен сивия
и освен злоба - има и нежност.

Като се връщате у дома гневни
и дърпате децата си за ушите,
не ви ли е хрумвало, че за последно
една нощ ще изгреят звездите...

Ще помръкнат от безразличието ви.
Ще засветят на друга планета.
Ще се раждат страхливи момичета,
за да раждат страхливи момчета.

Зная, плода се бере наесен,
но земята без любов ви е слаба.
Нося ви един хляб и една песен.
Защо поискахте само хляба...

Камелия Кондова

АКТУАЛНО

За да е правдиво
гледай направо,
нахално вдигнал брадата,
без срам.
Браво!
Не е поредна лъжа
и не е идея банална
на суетата
да си в храма,
издигнат за всеки,
за много,
за двама.
След това, залепи си усмивка,
нежна, невинна и вечна,
важна придобивка,
за да нямаш проблем
с малко по-умните.
Може и с морална извивка
да премахнеш шумните
големи съмнения.
После лъжа!
Но, за това по-малко труд.
Не е проблем
при толкова свои.
Домашното си научи
от вестници,
приятели,
от някои свои полулъжи,
от лъжите на Ти Ви гадатели.
И никаква истина!
Липса на чувства
и на сълзи.
В това е изкуството
да бъдеш Ти -
Един от Другите.


Явор Костов
...... Начален урок по лицемерие

Е, не мога и това да пропусна- то, вие можете и сами да си го прочетете и вярвам, че сте го чели, но както казва един приятел- "думите, музиката, мислите - ако са заключени - умират. "



БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

Франсоа Вийон

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.
На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

Казвал ли съм ви наскоро, че ми липсвате?

Три къси криминални разказа


Къс криминален разказ



Bcичкo започна с един среднощен телефонен звън. Вдигнах телефона - беше грешка.



Много къс криминален разказ



Bcичкo започна с един среднощен телефонен звън. Изобщо не вдигнах телефона.



Адски къс (съвършен) криминален разказ



Аз нямам телефон.